1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр. София, 19.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2119 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Л. Е. Н. и Д. Е. С., двамата от [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. Ц. С. срещу решение № 1167 от 11.05.2018 г. по гр. дело № 827/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, с което е потвърдено решение от 13.11.2017 г. по гр. дело № 8973/2016 г. на Софийски градски съд, I-9 състав и ищците /въззивници във въззивното производство/ са осъдени да заплатят на ответника /въззиваем/ Държавата чрез Министерство на финансите сума в размер 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени исковете, предявени от Л. Е. Н. и Д. Е. С. срещу Държавата чрез Министерство на финансите с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 44 040 лв. – част от обща претенция в размер 440 396 лв., представляваща стойността на 23 413 броя акции от капитала на „БТК“ ЕАД на стойност 9,40475 лв. за всяка акция, и ищците са осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона – ЗОСОИ и ЗЗД, както и за развитието на правото:
1. „Правилно ли съдът е приел, че в конкретния случай не са налице елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване, тъй като собствениците, за които са „заделени“ като обезщетение акции по реда на ЗОСОИ, не са се обеднили с оглед факта, че те никога не са придобивали „правата“ върху тях и поради възможността те да бъдат обезщетени с компенсаторни записи?“
2. „Правилно ли съдът е приел, че Държавата е в правомощията си да се разпорежда със „заделените“ акции по начин, какъвто намери за добре, при наличието на стабилен административен акт за тях?“
3. „В тази връзка начинът, по който съдът е процедирал при формиране на вътрешното си убеждение, съобразено ли е с разпоредбата на чл. 4 и чл. 121, ал. 2 от Конституцията на РБ, които разпоредби постановяват спазване на законите и Конституцията на Република България, както и че производството по делото следва да осигури установяването на истината?“
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. Ц. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че поставените от касатора въпроси не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Поддържа, че касаторите не са посочили актовете на ВКС, на които решението противоречи, както и не са се аргументирали на какво основание въпросите са от значение за точното прилагане на закона и по какъв начин ще се отразят на развитието на правото.
Касационната жалба е подадена от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е приел, че по делото не е установено съществуването на всички кумулативно необходими елементи от фактическия състав на претенцията по чл. 59 ЗЗД.
Съдебният състав е констатирал, че ищците са наследници на И. Н., по чието искане се е развила реституционна процедура, като искането е било частично уважено със Заповед № РД-09- 244/22.12.1998 г. на председателя на Комитета за пощи и далекосъобщения, с която е било определено обезщетение с акции, равностойни на одържавените по ЗОЕГПНС имоти – дворно място от 605 кв. м. и две къщи в него, застроени на 255 кв. м. и 143 кв. м. на ул. „Стефан Караджа“ № 6, а претенцията за частично връщане на вътрешния двор в реални граници е било отхвърлено и в тази част административният акт е бил потвърден със съдебно решение.
Претенцията на наследодателката на ищците към Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/ за оценка и изчисляване на квотата, с която ще стане съсобственик на обектите, изградени в одържавения имот, на основание чл. 2, ал. 1, предл. 1 ЗОСОИ, е била отхвърлена с посочване, че ще бъде обезщетена с компенсаторни записи. Със съдебно решение писмо № 13-00-01376/14.04.2003 г. в частта за обезщетението с компенсаторни записи е прогласено за нищожно и преписката е върната в МТС за продължаване на процедурата, след което е изготвена оценка, срокът за обжалване на която е изтекъл на 25.07.2012 г. Въпреки изразеното несъгласие относно оценката, на ищците са изпратени проекти на договори за прехвърляне на акциите в „Централния депозитар“ АД, но такива не са подписани.
След проведената процедура, при която на 20.08.2013 г. „Вива Телеком България“ АД е изкупило заделените за държавно участие акции на миноритарния акционер в капитала на „БТК“ АД, с молба от 14.10.2014 г. ищците са предложили на Министерството подписване на договори за прехвърляне на определените акции от капитала на „БТК“ АД, съгласно представения проект на договор от 03.11.2012 г., но с писмо от 22.12.2014 г. предложението е отказано, предвид извършеното изкупуване и липсата на държавно участие. С молба от 12.01.2015 г. ищците са поискали обезщетяване със сумата от 440 396 лв., съставляваща равностойността на акциите в лева, която е отхвърлена, като на ищците е разяснено, че могат да получат само компенсаторни записи.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдебният състав е приел, че не е налице обогатяване на държавата за сметка на ищците. Аргументирал се е с обстоятелството, че с оглед развилата се реституционна процедура по ЗОСОИ за държавата е възникнало задължение да обезщети правоимащите ищци, което все още не е погасено, като ищците не са се обеднили, тъй като в тяхна полза съществува право да получат предвиденото от закона обезщетение. Въззивната инстанция е посочила, че конкретното естество на обезщетението /досежно вида му, количеството, размера, характера и пр./, дали то е с компенсаторни инструменти по смисъла на § 11, ал. 1, изр. 2 ЗОСОИ или не, не е предмет на настоящото производство. От значение е, че от общия факт – продажба на акции от държавата в полза на „Вива Теленор България“ АД, държавата не се е обогатила без основание за сметка на ищците, тъй като те имат право да получат своето реституционно обезщетение.
Съдебният състав е изложил и съображения, че с издаването на заповед по чл. 6 ЗОСОИ от съответния административен орган за правоимащите лица е било създадено обосновано правно очакване за придобиване на акции. Позовавайки се на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 94 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 892/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., съгласно което „принципите на правовата държава не предполагат държавата посредством последващи разпоредителни действия да осуети придобиването на признатите от самата нея права“, е приел, че продажбата на акции, предназначени за обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ със стабилен административен акт, може да бъде възприето като неправомерно поведение /след корективна преценка и на обстоятелството, че на ищците е предложено да получат акциите при определени условия и те не са сключили предложените им договори/. Посочил е, че това неправомерно поведение, ако бъде доказано, може да бъде релевантно за претенция за обезщетяване на вреди, каквато не е предявена с настоящата искова молба – не се твърди, че с продажбата от 20.08.2013 г. е обективирано такова незаконосъобразно поведение, от което ищците са понесли вреди. Поради изложените съображения изводът за неоснователност на иска по чл. 59 ЗЗД е аргументиран и с обстоятелството, че за ищците е налице друга възможност за защита – чрез предявяване на иск за вреди.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касаторите въпроси не отговарят на основното изискване за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като вторият и третият правни въпроси не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, а първият въпрос е относим към правилността на решението и направените във връзка с него оплаквания представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Бланкетното посочване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не обосновават наличие на посоченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. В настоящия случай касаторите не са обосновали защо считат, че посочените от тях въпроси ще бъдат от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид изискването, че същите формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито касаторите са се позовали на непълнота или неяснота на конкретни разпоредби от ЗОСОИ или ЗЗД, които считат, че следва да бъдат тълкуване.
Преценката на конкретните факти по делото, относими към доказване на необходимите кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1167 от 11.05.2018 г. по гр. дело № 827/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.