1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. С., 29.01. година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1715 по описа за 20174г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците С. А. В. и И. Т. В., двамата от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. В. срещу решение № 82 от 05.05.2017г. по в. гр. дело № 454/2016г. на Апелативен съд П., ІІ граждански състав в следните части:
1/ частта, с която е потвърдено решение № 192 от 28.04.2016г. по гр. дело № 94/2014г. на Окръжен съд Смолян в частта, с която С. А. В. и И. Т. В. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] на основание чл. 74, ал. 1 ЗС сумата над 69 071,75 лв. до пълния присъден размер от 76 629,75 лв., т. е. сумата 7 558 лв., представляваща по-малката от сумите между направените разходи и увеличената стойност на извършеното подобрение, представляващо първи етаж със застроена площ от 148,62 кв. м. на кота 0,00, втори етаж със застроена площ от 98,28 кв. м. на кота + 3,40 кв. м., трети етаж със застроена площ от 106,53 кв. м. на кота + 6,38 и тавански етаж със застроена площ 94,65 кв. м. на кота + 9,01, всички построени в поземлен имот с идентификатор 67653.917.146 по кадастрална карта и кадастралния план на [населено място], при посочени граници, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.11.2014г. до окончателното плащане;
2/ частта, с която след частична отмяна на решение № 192 от 28.04.2016г. по гр. дело № 94/2014г. на Окръжен съд Смолян ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 4 002,97 лв. до 4 440,98 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 996,33 лв. – разноски за въззивното производство;
3/ частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на С. А. В. и И. Т. В. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 616,30 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, като по отношение на втория процесуалноправен въпрос твърди, че евентуално е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение? – противоречие с решение № 51/14.03.2016г. по гр. д. № 4621/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 42/05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 123/28.05.2014г. по гр. д. № 7750/2013г. на ВКС, ГК, І г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. В чия полза съдът присъжда възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА – пряко на адвоката, оказал безплатно процесуално представителство, или на страната като част от направените от нея разноски в производството? – противоречие с решение № 130/27.06.2016г. по гр. д. № 2695/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 12/25.03.2016г. по т. д. № 1018/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 78/07.05.2013г. по т. д. № 490/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 81/14.06.2016г. по т. д. № 1529/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 105/16.06.2016г. по т. д. № 1698/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 162/17.03.2017г. по т. д. № 996/2016г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. По този въпрос касаторът поддържа евентуално и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. З. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната пред ВКС част.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК от процесуалнолегитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да присъди на основание чл. 74, ал. 1 ЗС сумата в размер 76 629,75 лв., Окръжен съд Смолян е приел, че това е по-малката сума между направените разноски и сумата, с коята се е увеличила стойността на имота, вследствие на подобрението. Възприел е за обосновано, правилно и компетентно изготвено заключението на основната съдебно-техническа експертиза в частта относно действително извършените разходи за строителство от ищеца в посочения размер, в които е включена и сумата 7 558 лв., представляваща разходи за проектантски работи и заплатени на проектантско ателие „Архперо”.
Във въззивната жалба ответниците са направили оплакване за неправилност на първоинстанционното решение в посочената част поради липса на каквито и да са доказателства за заплащане на сумата 7 558 лв. и неправилно позоваване на заключението на вещо лице П., тъй като вещото лице е братовчед на единия управител на ищеца и е изградило този фактически извод не въз основа на доказателства по делото, а на опит да събере доказателства чрез извършени проверки при трети лица. Релевирали са доводи, че доказването е процесуална дейност на страните, а не на вещите лица, които не могат сами да събират доказателства, поради което заключението в тази част не следва да бъде възприето.
За да направи извод, че искът по чл. 74, ал. 1 ЗС е основателен за сумата в размер 76 629,75 лв., съдебният състав на Пловдивски апелативен съд е приел, че тази сума се явявя по-малка от всички останали суми, определени като такива, с които се е увеличила стойността на имота. Въззивният съд се е позовал на изразеното от ответниците в пледоарията по същество пред първоинстанционния съд становище за основателност на иска до размер 70 891,47 лв. и се е аргументирал с обстоятелството, че сумите, с които се е увеличила стойността на имота по няколко експертизи са по-високи от посочената.
По отношение на разноските: С решението първоинстанционният съд е осъдил ответниците да заплатят на ищеца разноски по компенсация в размер 6 823,28 лв. По повод постъпили от страните молби за изменение на основание чл. 248 ГПК Окръжен съд Смолян с определение № 618 от 27.06.2016г. по гр. дело № 94/2014г. е изменил решението в частта за разноките и е присъдил на ищцовото дружество разноски по компенсация в размер на 2 154,95 лв. Въззивният съд след частична отмяна на решението на Окръжен съд Смолян е присъдил на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 4 440,98 лв., представляваща част от направените разноски в общ размер от 7 826,58 лв. /сбор от платените държавни такси и разноските за назначените експертизи/. В посочената сума не е включена сумата в размер 4 562 лв. – адвокатско възнаграждение поради това, че договорът за правна помощ и съдействие от 05.11.2014г. е представен в незаверено копие след приключване на устните състезания. С оглед изхода на въззивната жалба на ответниците същите са осъдени да заплатят на ищеца сумата 996,33 лв., представляваща част от направените от последния разноски за въззивното производство.
С оглед изхода на въззивната жалба на ищеца същият е осъден да заплати на ответниците С. А. В. и И. Т. В. сума в размер 616,30 лв. – разноски за въззивното производство, като в мотивите е посочил, че представляват адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от касаторите, процесуалноправен въпрос се отнася до правомощията на въззивния съд и е релевантен за спора, предвид направеното оплакване във въззивната жалба на ответниците /настоящи касатори/ и значението му за формиране на фактическите изводи, правните доводи и решаващата воля на въззивния съд. Този въпрос е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането от въззивния съд на релевираните доводи и оплаквания във връзка с неправилно приетите от първоинстанционния съд разходи за проектантски работи в размер 7 558 лв. обуславя извод за наличие на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е уважен искът за сумата 7 558 лв. – част от присъденото обезщетение за извършените подобрения по чл. 74, ал. 1 ЗС.
Решението на Апелативен съд П. следва да бъде допуснато до касационно обжалване и в частта, с която С. А. В. и И. Т. В. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата над 4 002,97 лв. до 4 440,98 лв., т. е. за сумата 438,01 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и сумата 996,33 лв. – разноски за въззивното производство, предвид обусловеността на разноските от изхода на спора по чл. 74, ал. 1 ЗС в горепосочената част.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторите трябва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер 151,16 лв.
Вторият процесуалноправен въпрос, посочен от касаторите, се отнася до въззивното решение в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на С. А. В. и И. Т. В. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 616,30 лв. Тези разноски са присъдени на ответниците по иска, с оглед изхода на спора по въззивната жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Решението на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от [фирма] с касационна жалба. Поради това касационната жалба срещу решението в частта за присъдените на ответниците по иска С. А. В. и И. Т. В. /въззиваеми по въззивната жалба на [фирма]/ разноски в размер 616,30 лв. има характер на молба за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, поради което компетентен да се произнесе по нея е Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 05.05.2017г. по в. гр. дело № 454/2016г. на Апелативен съд П., ІІ граждански състав в следните части:
1/ частта, с която е потвърдено решение № 192 от 28.04.2016г. по гр. дело № 94/2014г. на Окръжен съд Смолян в частта, с която С. А. В. и И. Т. В. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] на основание чл. 74, ал. 1 ЗС сумата над 69 071,75 лв. до пълния присъден размер от 76 629,75 лв., т. е. сумата 7 558 лв., представляваща по-малката от сумите между направените разходи и увеличената стойност на извършеното подобрение, представляващо първи етаж със застроена площ от 148,62 кв. м. на кота 0,00, втори етаж със застроена площ от 98,28 кв. м. на кота + 3,40 кв. м., трети етаж със застроена площ от 106,53 кв. м. на кота + 6,38 и тавански етаж със застроена площ 94,65 кв. м. на кота + 9,01, всички построени в поземлен имот с идентификатор 67653.917.146 по кадастрална карта и кадастралния план на [населено място], при посочени граници, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.11.2014г. до окончателното плащане;
2/ частта, с която след частична отмяна на решение № 192 от 28.04.2016г. по гр. дело № 94/2014г. на Окръжен съд Смолян Снежана А. В. и И. Т. В. са осъдени да заплатят на [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 4 002,97 лв. до 4 440,98 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 996,33 лв. – разноски за въззивното производство.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 151,16 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд П. по компетентност за разглеждане на молбата на С. А. В. и И. Т. В., инкорпорирана в касационната жалба, за изменение на решение № 82 от 05.05.2017г. по в. гр. дело № 454/2016г. на Апелативен съд П., ІІ граждански състав в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на С. А. В. и И. Т. В. сума в размер 616,30 лв. – разноски за въззивното производство, представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.