5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр. София, 27.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2732 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. А., представляван от адв. Я. С., срещу решение № 1532 от 03.07.2017г. по в.гр.д. № 5251/16г. на САС, ГО, 10 състав, с което, след отмяна на решение № 5408 от 28.06.2016г. по гр.д. № 1595/2015г. на СГС, I ГО, 10 състав, е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ против ЗД [фирма] за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата над 60 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва от 29.09.2014г., и касаторът е осъден да заплати на ЗД [фирма] сумата 1800 лева – държавна такса и сумата 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е отчел в пълнота тежестта и вида на травматичните увреждания на ищеца, имащи правната характеристика на седем самостоятелни средни телесни повреди в резултат на процесното ПТП, което е довело до несправедливо занижаване на присъденото застрахователно обезщетение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни въпроси:
1. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, за да бъде то справедливо? Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968г. и практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 78 от 06.08.2015г. по т.д. № 1278/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.
2. Задължително ли е излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, както и за критериите при определяне на този размер? Счита, че въпросът е решен в противоречие с ППВС № 4/1968г.
3. Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност по чл.226 КЗ /§27 ПЗР на КЗ в предходния период/, които съставляват законово отражение на тази конюнктура? Твърди, че по този въпрос е налице противоречие с решение № 124 от 11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на ВКС, ТК, II т.о.
4. Следва ли при определяне на размера на застрахователното обезщетение по чл.226 КЗ /отм./ да бъдат съобразявани размерите на лимитите на застрахователната отговорност по чл.226 КЗ /отм./, като проявена форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по нито един от поставените въпроси не е налице противоречие с практиката на ВКС. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел за доказани твърдените от ищеца увреди на здравето му, констатирани от съдебномедицинската експертиза – политравма, мозъчно сътресение, счупване на дясната скулна кост на лицевия череп, контузия и охлузване на дясната околоочна област и на дясната ушна мида, счупване на дясната срамна, дясната седалищна и кръстната кости на таза, счупване на страничните израстъци на пети поясен прешлен, открито счупване на дясната бедрена кост, счупване на костите на дясната подбедрица, контузия на пикочния мехур, но е счел, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение е силно завишен. Изложил е съображения, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди, включително и бъдещото отражение на претърпените травми на здравето на ищеца. Посочил е, че основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца, са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, като в същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се превръща в своеобразна пазарна цена и да води до неоправдано обогатяване за ищеца. Приел е, че ищецът е претърпял няколко изключително тежки травми: счупване на страничните израстъци на пети поясен прешлен, счупване на тазовите кости, многофрагментарно счупване на дясната бедрена кост, счупване на костите на дясната подбедрица, с разместване на костните фрагменти; претърпял е общо три операции, предстои му оперативно изваждане на поставени винтове в кръстеца и пирон в бедрената кост и в подбедрицата. Счел е, че ищецът несъмнено е преживял болки и страдания с изключително силен интензитет първите шест месеца, същите са продължили около година, към настоящия момент здравето на ищеца е стабилизирано, той продължава да се възстановява, търпи спорадични болки при промяна на времето, изпитва периодично главоболие и световъртеж, останали са трайни белези на кръстеца и бедрената кост, лявата лицева част е видимо деформирана. Въззивният съд е посочил, че при определяне на размера на обезщетението следва да бъде съобразена правилно и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП, общественият критерии за справедливост и съдебната практика, включително и по отношение на размера на обезщетенията, съобразени със застрахователните лимити. За да приеме, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 150 000 лева е изключително завишено, въззивният съд е изложил съображения, че със суми от този и по-нисък порядък за периода на ПТП са обезщетявани значително по-тежки последици /необратимо нарушаване на мозъчните функции без изгледи дори за минимално подобрение; тотална невъзможност за задоволяване и най-елементарни нужди; пълна зависимост от грижите на трети лица/, вкл. и загуба на живот. С оглед на това, като е приел, че ищецът е в сравнително възстановено здравословно състояние, движенията на долните крайници са възстановени, макар и в намален обем в тазобедрената става, но в пълен обем в колянната става, като скъсяването на крака не е в пряка причинно-следствена връзка с увредите, получени от процесното ПТП, е заключил, че справедливо и достатъчно обезщетение на преживените от ищеца болки и страдания и останалите трайни физиологични последици е 60 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните в изложението материалноправни въпроси следва да се уточнят в следния смисъл: Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Въпросът е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По въпроса е създадена постоянна съдебна практика – ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на това е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, с оглед несъответствие на въззивния акт с дадените разрешения.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което не следва да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1532 от 03.07.2017г. по в.гр.д. № 5251/16г. на САС, ГО, 10 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: