О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София, 30.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1141 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Кооперативен пазар“ ООД, гр. Казанлък и третото лице – помагач Т. А. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Б. Б. срещу решение № 326 от 23.11.2017г. по т. дело № 471/2017г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 51 от 21.02.2017г. по т. дело № 252/2015г. на Старозагорски окръжен съд и ответникът /въззивник/ е осъден да заплати на ищеца /въззиваем/ С. Х. К. направените във въззивното производство разноски в размер общо 1 600 лв., от които 800 лв. – адвокатско възнаграждение и 800 лв. – възнаграждение за особен представител.
С потвърденото първоинстанционно решение са отменени като незаконосъобразни поради противоречието им с разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ следните решения, приети от Общото събрание от 29.07.2015г. на „Кооперативни пазари“ ООД, гр. Казанлък: по т. 1 за връчване на предупреждение за изключване на съдружника С. Х. К.; по т. 2 за свикване на общото събрание на 19.09.2015г. от 12 часа в седалището на дружеството със следния дневен ред: 1. Освобождаване на съдружници, съгласно постъпили документи в дружеството; 2. Изключване на съдружник, съгласно връчено предупреждение за изключване от съдружниците на С. Х. К.; 3. Поемане на дялове от наследниците на починалите съдружници, съгласно представените документи в дружеството; 4. Освобождаване на управителя на дружеството. Оттегляне на пълномощия и овластяването му; 5. Реализиране на имуществена отговорността на управителя за причинените вреди и щети на дружеството от дейността му като управител; 6. Избор на управител/и на дружеството, определяне на мандат и възнаграждение на управителя/ите; 7. Избор на контрольор на дружеството. Определяне на мандат, правомощия и възнаграждение; 8. Приемане на промени в дружествения договор на дружеството; 9. Разни; Всички присъстващи съдружници се считат за редовно призовани.Останалите съдружници да се уведомят от управителя на дружеството; по т. 3 за ограничаване правомощията на С. Х. К. като управител и като представляващ дружеството; по т. 4 за приемане на щатно разписание за „Кооперативни пазари“ ООД. С първоинстанционното решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца С. Х. К. направените по делото разноски в размер на 1 180 лв.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради постановяване по основания, заявени извън преклузивния срок, определен в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ТЗ /посочени основания в допълнителната искова молба, подадена извън срока по чл. 74 ТЗ, изтекъл на 12.08.2015г./ и при липса на правен интерес за ищеца да иска от съда отмяна на тези решения на Общото събрание на съдружниците в „Кооперативни пазари“ ООД. Поддържа, че от приетите и оспорени с исковете решения на ОСС от 29.07.2015г. няма такова решение, което да подлежи на вписване или да е вписано и да подлежи на съдебен контрол; отмяната на конкретните решения на ОСС не ползва ищеца, а вреди на дружеството и представлява недопустима съдебна намеса във вътрешноправните отношения на съдружниците; отмяната на решението няма да промени обстоятелството по връчване на предупреждението за изключване, тъй като такова предупреждение е връчено допълнително на 10.08.2015г.; отмяната на решението за свикване на ОСС няма да породи правни последици за последващото проведено на 19.09.2015г. ОС, тъй като същото е свикано и на самостоятелно основание по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ и чл. 33, ал. 1 от дружествения договор от съдружниците, притежаващи дялове на стойност над 1/10 част от капитала на дружеството.
Касаторът релевира евентуални доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Поддържа становище, че решенията са взети от ОСС във връзка с точките и въпросите, включени в предварително обявения дневен ред до съдружниците с поканата за свикване на това ОСС. Прави оплакване, че съдебният състав не е обсъдил всички изложени доводи от ответника и третото лице помагач и не е преценил правилно приетите доказателства.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК:
1. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, т. 6 и т. 8, относимо към въпроса за неговата процесуална недопустимост поради произнасяне по невъведени или въведени след преклузивния срок по чл. 74 ТЗ основания /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Решението е очевидно неправилно /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
3. Въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и по които следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, предвид липсата на изрична уредба, касаеща възможността ОС да разглежда и решава и други въпроси, които не са предварително обявени в поканата за свикването му /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/:
3.1. Може ли ОСС на ООД да обсъжда въпроси, които не са включени в предварително обявения дневен ред и да взема решения по тях? Приложима ли е в случая по аналогия нормата на чл. 231 ТЗ, отнасяща се до АД и за ООД?
3.2. Съставлява ли в хода на редовно свикано ОСС в ООД обсъждането и вземането на решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред нарушение на императивната разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ или това е правна възможност във връзка с всеобхватната компетентност на ОСС като най-висш управителен орган на ООД?
Ответникът С. Х. К. чрез процесуален представител адв. Н. Б. Н. оспорва касационната жалба и поддържа становище за допустимост и правилност на въззивното решение. Прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Релевира доводи за допустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по предявени искове, като в исковата молба са посочени основанията за незаконосъобразност на решенията на Общото събрание от 29.07.2015г. Излага съображения за правилност на изводите за незаконосъобразност на приетите решения на ОСС.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежни страни в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:
Възражението на ответника по исковата молба /настоящ касатор/ за недопустимост на иск поради предявяването му след изтичане на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ е прието за неоснователно по аргументи, че предвиденият преклузивен 14-дневен срок е започнал да тече от датата на общото събрание, предвид участието на ищеца в проведеното на 29.07.2015г. общо събрание, същият е изтекъл на 12.08.2015г. и исковата молба е подадена по пощата в последния ден – на 12.08.2015г., установено с приложените на страници 382 и 383 от първоинстанционното дело писмени доказателства – квитанция за пощенска услуга и известие за получаване.
Въззивният съд е приел за неоснователни и възраженията за недопустимост на решението на първоинстанционния съд, като постановено по непредявен иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, като се е аргументирал с липсата на конкретност в исковата молба относно правните основания, на които се иска отмяна на решенията на съдружниците, взети на проведеното на 29.07.2015г. общо събрание. Изложил е съображения, че спорните въпроси са индивидуализирани правилно от първоинстанционния съд в обжалваното решение с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и в допълнителната искова молба, с която те са пояснени и допълнени.
На основание чл. 272 ГПК съдебният състав е препратил към мотивите на решението, постановено от окръжния съд, като по този начин ги е направил свои собствени. Първоинстанционният съд е констатирал, че извънредното общо събрание е свикано на основание чл. 138, ал. 2 ТЗ и чл. 33, ал. 1 от дружествения договор с връчени покани на съдружниците при следния дневен ред:
1. Освобождаване на съдружници и приемане за съдружници на наследници на починали съдружници, съгласно постъпили молби.
2. Приемане на отчет на Дружеството за 2013 година.
3. Приемане на отчет на Дружеството за 2014 година. Решение за разпределение на печалбата, реализирана през 2014г.
4. Приемане на щатно разписание на Дружеството за 2015 година, съгласно приложение към настоящата покана.
5. Приемане на план-сметка за 2015 година на Дружеството. Решение за авансово изплащане на дивиденти.
6. Оттегляне овластяването на управителя. Освобождаване на управителя.
7. Избор на управител/и на Дружеството, определяне на мандат, правомощия и възнаграждение.
8. Избор на контрольор на Дружеството. Определяне на мандат, правомощия и възнаграждение.
9. Решение за увеличаване на капитала и/или намаляване на капитала.
10. Приемане на промени в Дружествения договор на Дружеството.
По делото е установено, че във връзка с възникнал спор относно редовността на свиканото общо събрание при проверка на кворума с оглед прехвърляне съгласно чл. 129 ТЗ на дяловете от П. И. И. на съдружника С. Х. К. решаването на част от въпросите се отложило, а са приети следните решения, отразени в протокола от 29.07.2015г.:
1. Общото събрание обсъдило дейността на съдружника С. Х. К. и с 219 дяла „за“ решило да връчи предупреждение за изключване на посочения съдружник. На съдружника С. Х. К. било връчено предупреждение за изключването му като съдружник, като същият получил своя екземпляр и отказал да подпише втори екземпляр за връчителите.
2. С 219 дяла „за“ общото събрание решило да свика заседание на общото събрание на 19.09.2015г. от 12 часа в седалището на дружеството с конкретно посочен дневен ред от т. 1 до т. 9.
3. До провеждането на следващо общо събрание, поради отпадане на доверието в управителя, с 219 дяла „за“ съдружниците решили да ограничат правомощията на управителя, като управител и като представляващ дружеството, като до провеждане на следващо общо събрание и избор на нов представляващ на дружеството, се отнело правото му и му се забранява да се разпорежда със средствата по банковата сметка на дружеството, със средствата в касата на дружеството, с вземанията на дружеството, както и му се забранява и отнема правото да поема права и задължения от името и за сметка на дружеството, да подписва каквито и да е договори, в това число и трудови, но не само, освен такива правомощия които не са изрично гласувани и възложени му от съдружниците на настоящото общо събрание. Всяко действие извършено от него за сметка и от името на дружеството щяло да се счита за извършено от негово лично име и ще отговаря лично за поетите задължения, както и ще се счита като действие във вреда на интересите на дружеството.
4. С 219 дяла „за“ съдружниците решили да приемат щатно разписание за дружеството, както следва :
Управител: според избора на общото събрание
Гл. счетоводител: П. А. Д.
Счетоводител и касиер: Т. А. Г.
Чистачки : 7 бр.
Прекратен бил трудовият договор на Г. Г., назначен без одобрение на щата от общото събрание, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Събранието било закрито в 14. 00 часа.
За да направи извод за основателност на предявения конститутивен иск по чл. 74, ал.1 ТЗ, решаващият съдебен състав е приел, че решенията са незаконосъобразни, тъй като се взети при допуснато нарушение на императивната разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ, отнасяща се до свикване на общото събрание, което се извършва с писмена покана, получена от всеки съдружник в определения срок, в която се посочва и дневният ред. Въззивният съд е съпоставил съдържанието на изпратените покани за свикване на общото събрание, от една страна, и на протокола от проведеното на 29.07.2015г. общо събрание на съдружниците на „Кооперативен пазар“ ООД, от друга страна, и е констатирал, че в получените покани е оповестен дневен ред, различен от този, по който е проведено общото събрание и са приети решенията, чиято отмяна е предмет на предявения иск. Изложил е съображения, че ищецът като съдружник не е бил информиран за променения дневен ред, по който е свикано и проведено извънредното общо събрание на 29.07.2015г. и за въпросите, които са били поставени за разглеждане и гласуване. Поради това, че тези въпроси не са включени в изпратена до ищеца покана съгласно изискванията на чл. 139, ал. 1, изр. последно ТЗ, съдебният състав е направил извод, че са нарушени членствените права на ищеца като съдружник да бъде информиран и да участва в работата на общото събрание и при вземане на решенията. Предвид незаконосъобразността на взетите в нарушение на императивната разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ решения, въззивната инстанция е заключила, че същите подлежат на отмяна на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост/недопустимост и съответствието му с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, т. 6 и т. 8 е неоснователен. Съгласно задължителната практика не е допустимо чрез изменение на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ да се въвеждат допълнителни основания за неправилност на решението на ОС след изтичане на сроковете по чл. 74, ал. 2 ТЗ /т. 6 от посоченото Тълкувателно решение/ и произнасянето по пороци на решението на ОС, които не са релевирани, е недопустимо /т. 8 от същото Тълкувателно решение/. В настоящия случай основанието, на което въззивният съд е приел за основателен иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, а именно нарушение на императивната разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ, тъй като общото събрание незаконосъобразно е приело решения по въпроси, които не са включени в дневния ред, обявен в поканата за свикването му, е въведено още с исковата молба в преклузивния 14-дневен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Порокът е релевиран своевременно, поради което произнасянето на съда не е в противоречие с диспозитивното начало на гражданския процес и не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост/недопустимост.
Законът не поставя изискване за допустимост на конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ решението на общото събрание на съдружниците на съответното ООД да подлежи на вписване или да бъде вписано. Разграничението дали решението на общото събрание е от подлежащите на вписване или не е относимо към пътя на защита по отношение на нищожните решения на общото събрание /т. 2 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС/. Съгласно задължителната практика на ВКС /т. 3 от посоченото Тълкувателно решение/ не всички решения на ОС подлежат на вписване в търговския регистър, но всички решения могат да бъдат атакувани по реда и в сроковете по чл. 74 ТЗ.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените в т. 3 материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Посоченият от касатора в т. 3.1. правен въпрос „Приложима ли е в случая по аналогия нормата на чл. 231 ТЗ, отнасяща се до АД и за ООД?“ не отговаря на основното изискване за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обсъден в обжалвания съдебен акт и не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция.
Посочените в т. 3.2. материалноправен въпрос и първият въпрос по т. 3.1. се отнасят до приложението на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ и преценката на законосъобразността на проведеното общо събрание и приетите решения по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред. В този смисъл въпросите са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съдебния състав във въззивното решение.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По посочените от касатора релевантни правни въпроси е налице трайна съдебна практика, съгласно която, за да се счита за редовно поканен за събранието, съдружникът трябва да бъде уведомен с писмена покана, в която да бъде посочен дневният ред и тя да е получена от него /съдружника/ най-малко седем дни преди датата на събранието, освен ако в дружествения договор съдружниците не са приели друг срок. Само в хипотезата на неприсъствено решение на общото събрание съгласно чл. 139, ал. 2 ТЗ, когато всички съдружници са заявили писмено съгласието си за решението, е без значение дали поканата е връчена в уговорения или законоустановения срок и дали в обявения в нея дневен ред са включени всички въпроси. Предвиденият в чл. 139, ал. 1 ТЗ ред за свикване на общото събрание и начина за уведомяване на съдружниците за заседанието е относим към процесуалната законосъобразност на приетите на събранието решения, като спазването на този ред гарантира правото на участие на конкретния съдружник при вземането на конкретни решения.
По отношение на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав счита, че за да е осъществена предвидената в посочената правна норма квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, е необходимо въззивният съдебен акт да е постановен в явно нарушение на закона, или да бъде приет извън закона, или да е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. В конкретния случай предпоставката на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице по отношение на решенията по т. 3 и 4 от протокола на общото събрание на съдружниците на „Кооперативен пазар“ ООД от 29.07.2015г. поради вероятността въззивното решение в посочената част да е очевидно неправилно относно преценката за приемане на посочените решения по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 326 от 23.11.2017г. по т. дело № 471/2017г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 51 от 21.02.2017г. по т. дело № 252/2015г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която са отменени като незаконосъобразни поради противоречието им с разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ следните решения, приети от Общото събрание от 29.07.2015г. на „Кооперативни пазари“ ООД, гр. Казанлък: по т. 3 за ограничаване правомощията на С. Х. К. като управител и като представляващ дружеството; по т. 4 за приемане на щатно разписание за „Кооперативни пазари“ ООД, както и в частта, с която „Кооперативни пазари“ ООД, [населено място] е осъдено да заплати на С. Х. К. направени във въззивното производство разноски в размер общо 800 лв., от които 400 лв. – адвокатско възнаграждение и 400 лв. – възнаграждение за особен представител.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 40 лв. по сметка на ВКС на РБ на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 326 от 23.11.2017г. по т. дело № 471/2017г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 1 състав в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.