4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр. София, 25.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2519 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. П., представлявана от адв. П. Д. срещу определение № 257 от 26.07.2018г. по т.д. № 1307/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба по чл.47, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 и чл.47, ал.2 ЗМТА за отмяна, респ. прогласяване за нищожно на решение от 29.09.2016г. по арб.дело № 126/2016г. на Арбитражен съд [населено място] при СДЮСП.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като противоречи на трайноустановената практика на други състави на ВКС. Поддържа, че е узнала за /но не и получила/ решението на 20.02.2017г., когато от нейния работодател – Агенция по вписванията, й е предадена покана за доброволно изпълнение, което обстоятелство е удостоверено на самата покана с печат на работодателя и подписите на предаващия поканата от страна на работодателя и получателя на документа. Счита за неправилен извода на състава на ВКС, че тя е „получила решение” /узнала за същото с връчването на покана за доброволно изпълнение и запор на работодателя на 01.02.2017г., като поддържа, че нормата на чл.48, ал.1 ЗМТА е специална по отношение на общия текст на чл.46, ал.2 ГПК и предвижда получаване на решението, което за целите на настоящото производство следва да бъде тълкувано най-малко като фактическо узнаване, а не връчване по реда на чл.46, ал.2 ГПК на работодател. Позовава се на практиката на ВКС, според която срокът по чл.48, ал.1 ГПК започва да тече от получаване на решението, а не узнаването чрез получена от молителя покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, която в случая дори не е получена лично. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът „Интернешънъл Саламанка капитал” ООД оспорва частната жалба. Поддържа, че обжалваното определение е правилно, мотивирано и в съответствие с цитираната в него съдебна практика, която е изцяло относима към настоящото дело. Сочи, че в случай, че страната не е получила препис от арбитражното решение, за начало на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА се счита моментът, от който тя е уведомена за постановяването му. Тъй като получената от частната жалбоподателка покана за доброволно изпълнение съдържа достатъчно данни за решението на арбитражния съд, изпълнителният лист възпроизвежда решението и номера на делото, по което то е постановено, с връчването му тя е узнала неговото съдържание. Поради това счита за правилен извода на състава на ВКС, че ищцата е уведомена за арбитражното решение от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение заедно с копието на изпълнителния лист – 01.02.2017г., когато поканата за доброволно изпълнение и приложението са връчени по реда на чл.46, ал.2 ГПК. Моли частната жалба за бъде отхвърлена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В обжалваното определение е прието, че арбитражното решение не е връчено на ищцата на твърдяната от ответника дата 04.10.2016г. Приет е за основателен доводът на ответника, че ищцата е уведомена за арбитражното решение чрез нейния работодател – Агенция по вписванията, тъй като от представената покана за доброволно изпълнение се установява, че същата е връчена на 01.02.2017г. чрез служителя в агенцията Р. Е. /връчване, осъществено надлежно по реда на чл.46, ал.2 ГПК/. Съставът на ВКС е констатирал, че в поканата за доброволно изпълнение е посочено, че към нея е приложен и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт – изпълнителен лист, в който изрично е отбелязано, че е издаден въз основа на решение от 20.09.2016г. по арбитражно дело № 126/2016г. на АС при СДЮП – [населено място], като е възпроизведено и самото арбитражно решение – сумите, които ищцата е осъдена да заплати на дружеството-взискател, и основанието, от което произтича задължението й – запис на заповед от 09.08.2016г. с падеж 25.08.2016г. Съставът на ВКС е приел, че фактът на предаване на книжата на ищцата в по-късен момент – на 20.02.2017г., не променя момента на връчването, поради което преценката за спазване на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА следва да бъде извършена именно с оглед датата 01.02.2017г. Въз основа на тези съображения е достигнал до извод, че към момента на депозиране на молбата за отмяна на арбитражното решение – 18.05.2017г. 3-месечният преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е изтекъл и молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно.
С оглед изложените в частната жалба и отговора твърдения в настоящото производство не са спорни обстоятелствата, че на ищцата не е връчено копие на арбитражното решение, както и че на 01.02.2017г. е връчена чрез работодателя й – Агенция по вписванията, изпратената до нея покана за доброволно изпълнение. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.11.2016г. по т.д. № 7403/2016г. на СГС, VI-13 състав, с който ищцата е осъдена да заплати в полза на взискателя „Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД сумата 6370,70 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 980 лева – присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело. Към поканата е приложен изпълнителният лист, в който е посочено, че е издаден въз основа на решение от 29.09.2016г. по арб.д. № 126/2016г. на АС при СДЮП, [населено място] за посочените по-горе суми, като главницата се дължи по запис на заповед, издаден на 09.08.2016г. с падеж 25.08.2016г. С оглед на това следва да се приеме, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение ищцата е уведомена за постановеното арбитражно решение, поради което, считано от връчването й, е започнал да тече предвиденият в чл.48, ал.1 ГПК преклузивен срок. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС – определение № 17 от 20.01.2016г. по ч.т.д. № 3579/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 613 от 24.09.2013г. по ч.т.д. № 3099/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 31 от 22.01.2016г. по ч.т.д. № 1982/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 153 от 04.02.2016г. по т.д. № 930/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 175 от 10.07.2018г. по т.д. № 1308/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 231 от 23.04.2018г. по ч.т.д. № 613/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 132 от 23.02.2018г. по ч.т.. № 464/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 244 от 26.04.2018г. по ч.т.. № 168/2018г. на ВКС, ТК, II т.о.
Неснователен е доводът на частната жалбоподателка, че за дата на узнаване на арбитражното решение следва да се счита 20.02.2017г., когато поканата за доброволно изпълнение й е предадена от служител на работодателя й, а не 01.02.2017г., когато поканата е редовно връчена чрез работодател. Връчването чрез работодател на адресата е уреден в чл.46, ал.2 ГПК способ за връчване на книжа. Поради това следва да се приеме, че от датата на осъщественото по този ред редовно връчване на покана за доброволно изпълнение ищцата се счита за уведомена за постановеното арбитражно решение и от този момент започва да тече преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 257 от 26.07.2018г. по т.д. № 1307/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: