О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. София, 31.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1419 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. А. Д. и адв. В. Г. като пълномощници на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД /н/, представлявано от управителя Методи А. Н., срещу определение № 4 от 03.01.2018г. по ч.т.д. № 647/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 3128 от 05.10.2017г. по т.д. № 1204/2015г. на Варненски окръжен съд за връщане на подадената от частните жалбоподатели въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.
Частните жалбоподатели поддържат, че в обжалваното определение не са разгледани доводите им за недопустимост на определението на първоинстанционния съд, което е довело до недопустимост и на въззивното определение. Поддържат още, че въззивното определение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като излагат съображения за неправилност на постановеното първоинстанционно решение с оглед недопускане да участват по делото на процесуалните представители на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД /н/, редовно упълномощени от управителя на дружеството, и неразглеждане на доводите им за свързаност на синдика на дружеството с насрещната страна „Банка Пиреос България” АД, довело до подмяна на пасивната легитимация на ответника и провеждане на симулативен процес. Поради това считат, че обжалваното определение недопустимо, тъй като е постановено в резултат на опорочен процес /без две страни/ – не е надлежно конституиран и не е взел участие в делото титулярът, страна по материалното правоотношение, от което ищецът твърди да произтича притезанието му. Излагат и доводи за недължимост на изисканата от съдилищата държавна такса за въззивната жалба и за неправилно определяне на размера й. Твърдят, че е налице висящо производство по адм.д. № 157/2017г. на Административен съд – Варна за обявяване нищожността на заповед № 175/2006г. на кмета на Община Бяла за обединение на парцелите на „Акредитто” ЕООД и „Марина Блек Сий Ривиера” ООД, поради което до приключване на това производство ищцовата банка не може да твърди, че има валидно учредена ипотека, тъй като няма да има надлежно индивидуализиран обект в ипотечния акт. В тази връзка прави искане за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържат наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочат следните процесуалноправни въпроси:
1. Прекратяват ли се напълно процесуалните правомощия /процесуалната дееспособност/ на органите на търговско дружество, за което е постановено решение по чл.711 ТЗ? Твърдят, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 22 от 03.02.2017г. по т.д. № 530/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 740 от 04.10.2013г. по т.д. № 1517/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.
2. Прекратяват ли се правомощията на представителите на предприятието на длъжника по делата по чл.637, ал.6 ТЗ след постанавяване на решението по чл.711 ТЗ? Поддържат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Поддържат още, че въззивното определение е очевидно несправедливо, тъй като съдът е заличил от участие в делото ответника чрез процесуалните му представители, като по този начин е допуснато нарушение на правото на справедлив процес по §6 от ЕКПЧОС.
Ответникът „Банка Пиреос България” АД оспорва частната касационна жалба, като излага довод за нейната недопустимост като подадена от лице без процесуална легитимация. Счита, че цитираната в изложението съдебна практика е неотносима към настоящия казус. Излага довод за недопустимост на жалбата поради невнасяне на държавна такса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Доколкото предмет на разглеждане по частната касационна жалба е процесуалната легитимация на лицето, от което изхожда, същата следва да бъде приета за допустима.
Неоснователно е направеното с частната жалба искане за спиране на делото поради наличието на висящо дело пред Административен съд Варна. С оглед твърдяния в исковата молба предмет на това дело, не е налице преюдициалност на същото по отношение на настоящото производство, тъй като предмет на настоящото дело е преценката за наличие на подадена от надлежна страна и редовна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че въззивната жалба изхожда от адвокатите на бившия управител на длъжника – А. Д. и В. Г., чиито правомощия са прекратени с обявяване на дружеството в несъстоятелност – чл.711, ал.1, т.3 ТЗ. Приел е, че длъжникът се представлява от синдика, който не е упълномощил адвокатите, нито е потвърдил подаването на жалбата от тях. Посочил е, че бившият управител не е бил конституиран като трето лице-помагач по делото, като искането за конституиране на длъжника, представляван от бившия управител, е оставено без уважение на две основания – тъй като длъжникът е ответник по иска и не може да бъде едновременно и помагач сам на себе си и тъй като длъжникът не се представлява повече от управителя си, чиито правомощия са прекратени, а от синдика. С оглед на това въззивният съд е счел за правилно определението на окръжния съд за връщане на подадената въззивна жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от частните жалбоподатели процесуалноправни въпроси са общи и не са съобразени с предмета на делото и специфичните за него факти. В настоящия случай разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, във връзка с приложението на която е мотивирано поставянето на въпросите, не намира приложение. По делото не е осъществена хипотезата на чл.637, ал.3 ГПК, а производството е по предявен при условията на чл.637, ал.6, т.3 ГПК иск, като между кредитора и длъжника не е налице спор относно съществуване на вземането с оглед приемането му в производството по несъстоятелност, а по отношение на част от това вземане спорът е разрешен със сила на пресъдено след проведен от кредитора иск по чл.694 ТЗ с участието на управителя на дружеството-длъжник. С оглед на това не е налице противоречие на въззивното определение с посочената от частния жалбоподател съдебна практика, която е постановена в производства по други искове и при различни факти. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което съгласно указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В настоящия случай по приложението на разпоредбите на чл.711 ТЗ, чл.635, ал.3 ТЗ и чл.658, ал.1 ТЗ е формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.
Д. за очевидна несправедливост на обжалваното определение не може да обоснове допускане на касационното му обжалване. Дори и да се приеме, че наведеното основание е очевидна неправилност, това основание не е налице. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4 от 03.01.2018г. по ч.т.д. № 647/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: