2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София,18.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2429 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Ю., И. М. А. и О. М. А. срещу решение № 96 от 02.05.2017г. по в.т.д. № 67/2017г. на Апелативен съд – В., с което след отмяна на първоинстанционното решение в уважителната част и потвърждаването му в отхвърлителната част, са отхвърлени исковете им с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, [населено място], да заплати на всеки от тях сумата от 100 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им А. М. С., починал на 15.11.2012г. в резултат на ПТП, виновно причинено от Е. Е. К. като водач на л.а. марка „Опел А.” с ДК № Р 71-05РН Т, за който е сключена с ответното дружество задължителна застраховка „ГО на автомобилистите”. Същевременно касаторите са осъдени да заплатят и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Касаторите атакуват въззивното решение като неправилно – постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон и необосновано, тъй като не отговаря на съвкупния събран по делото доказателствен материал. Намират за неправилни изводите на съда относно процесуалната им легитимация, размера на претендираното обезщетение, който същевременно не съответства на нормата на чл. 52 ЗЗД и не кореспондира на претърпените от тях болки и страдания, претенцията за лихви, както и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Изразяват становище, че са процесуално легитимирани да предявят иска, като тази преценката следва да се направи от съда при разрешаване на спора по същество и не касае допустимостта на иска. Твърдят, че решаващият съд не е посочил как и по какъв начин е определил процента на съпричиняване Претендира разноски за трите инстанции.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, [населено място], в писмен отговор излага подробно становище за липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, съответно намира жалбата за неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да измени първоинстанционното решение в уважителната му част и да отхвърли претенцията на ищците /настоящи касатори/, решаващият състав е достигнал до извода за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД от първостепенния съд. Съдът е намерил за основателно възражението на застрахователното дружество за липса на материална легитимация на ищците, тъй като от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 94.П-155-1/22.07.2012г., издадено от [община] се установява, че същите са съответно сестра и братя на починалия А. М. С., и като такива са извън кръга на имащите право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена смърт на друго лице, определен по задължителен за съдилищата в страната начин с приетите от Пленума на ВС Постановление № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г. В аргумент е цитирал и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 181/30.11.2012г. по т.д. № 958/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, съставляващо задължителна за съдилищата практика по смисъла на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че към момента на постановяване на решението си е образувано тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС със значим за изхода на спора материалноправен въпрос, но същото не е приключило с постановяване на тълкувателно решение, поради което съобразява решението си с действащата задължителна съдебна практика.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните материалноправен и процесуалноправен въпроси, които, според касаторите, са от значение за изхода на спора: 1/ Относно активната легитимация по предявен пряк иск по чл. 226 КТ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните /изложени във въззивната жалба/ и събраните доказателства по делото?”. Жалбоподателите се позовават на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т. 1- т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.) като прилагат следната съдебна практика: определение № 2185/22.10.2012г. по в.ч.гр.д. № 3712/2012г. на САС, решение от 11.05.2016г. по т.д. № 125/2015г. на ОС-Хасково, решение № 21/23.01.2014г. по т.д. № 67/2013г. на ОС-Бургас и решение № 256/15.04.2016г. по т.д. № 1848/2015г. на ОС-Варна.
Формулираният от касатори процесуалноправен въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като исковете са отхвърлени, поради липсата на активна легитимация на ищците, с оглед на което е било безпредметно разглеждането на оплакванията във въззивната жалба, относими към размера на обезщетението, съответно към наличието на съпричиняване на вредоностния резултат от починалия наследодател на ищците. Произнасянето по въпросите за съпричиняването и размера на обезщетението е от значение за изхода на спора само при доказана активна легитимация по претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Поставеният от жалбоподателите материалноправен въпрос за активната легитимация по иска по чл.226 КЗ /отм./ вр. чл. 52 ЗЗД е обусловил изхода на спора, поради което по отношение на него е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Осъществена е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Преди подаване на жалбата е образувано тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС по материалноправния въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?”, като на 21.06.2018г. е постановено Тълкувателно решение № 1/ 2016г., с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Даденото във въззивния акт разрешение относно поставения от касаторите материалноправен впърос е в противоречие с тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в посочената задължителна практика на ВКС. С постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС отпада съществуващата временна пречка по чл.292 ГПК за произнасяне по настоящото дело, произтичаща от сезирането на Общото събрание на трите колегии на ВКС с искане за преразглеждане на въпроса за кръга на лицата, които имат право на обезщетение от причинена смърт на техен близък.
С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по конкретизирания съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк.д. №1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?”.
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл.83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 02.05.2017г. по в.т.д. № 67/2017г. на Апелативен съд – В..
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.