8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр. София, 06.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1513 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. И. Б. срещу решение № 548 от 09.03.2017г. по т.д. № 5386/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 1476 от 15.08.2016г. по т.д. № 1718/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че сумата 361 027,29 лева от общата стойност на издадените от [фирма] фактури № 39360/29.08.2014г.; № 39416/31.08.2014г. и № 39841/30.09.2014г. за балансираща енергия за периода от м.юли 2014г. до м. септември 2014г., чиято стойност е в общ размер 401 764 лева, без включен ДДС, е недължима от [фирма] и касаторът е осъден да заплати на [фирма] разноски за въззивната инстанция в размер на 15 971,10 лева.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че ответникът няма нито законово установено, нито договорно право да изменя дневните почасови графици за производство и доставка, подадени от производител на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, както и че такива производители заплащат разноски за покриване на небаланси в специалната балансираща група, на която са членове, само в случай на разлика в подадените от тях графици и реалното производство. Твърди, че правото на ответника [фирма] в качеството на обществен доставчик да определя дневните почасови количества при отчитане на производствените характеристики на агрегатите на централите е установено с императивната правна норма на чл.93а, ал.2 вр. ал.3 ЗЕ само спрямо производители, на които на основание чл.21, ал.1, т.21 ЗЕ е определена разполагаемостта за производство на електрическа енергия, изкупувана от обществения доставчик /т.нар. квота/ по регулирани цени с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители. Счита, че това правило е законово установено и подзаконовата нормативна уредба не може да му противоречи и недопустимо да разширява правото по отношение на други субекти производители, извън лимитативно посочените в разпоредбата на чл.93а, ал.2 вр. ал.3 ЗЕ, с оглед на което правилото на чл.78, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТТЕ/ излиза извън законовата делегация и не следва да се прилага на основание чл.15, ал.1 ЗНА поради противоречие с акт от по-висш ранг. Поддържа, че разпоредбите на ПТТЕ следва да се тълкуват в тяхната систематичност, така че да не противоречат на императивните правила на ЗЕ, по-конкретно на чл.93а, ал.1 вр. чл.162, ал.1 ЗЕ и на чл.93а, ал.2 вр. ал.3 ЗЕ. Счита за недопустимо в обхвата на подзаконовата разпоредба на чл.78, ал.6 ПТТЕ да се включват производители, спрямо които е законодателно регламентирана мярка за насърчаване на тяхното производство, произтичаща от европейското законодателство, а именно изрично предвиденото в чл.162, ал.1 и чл.93а, ал.1 ЗЕ задължително изкупуване. Излага и подробни съображения, че ответникът [фирма] няма договорно право да изменя дневните графици за производство и доставка, нито да изчислява и фактурира разходите за балансиране въз основа на небаланси на ищеца, формирани като разлика между реално производство и едностранно изменени от ответника графици. Касаторът твърди още, че в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд не е разгледал и не е обсъдил в обжалваното решение доводите му, изложени в хода на съдебното производство, и по-специално в отговора на въззивната жалба – че ответникът [фирма] няма право да изменя почасовите графици на [фирма], тъй като последната е производител на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, а не производител с определена по чл.21, ал.1, т.21 ЗЕ разполагаемост за производство на електрическа енергия, изкупувана от обществения доставчик с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители. Твърди още, че са налице явни несъответствия между доказателствата по делото и приетото за установено от съда, както и са налице логически неиздържани правни изводи, като въззивният съд е извратил изцяло преценката относно доказателствата по делото, в това число представеното по делото писмо изх. № ПМО-1333/1/07.03.2016г. Сочи, че въззивният съд изцяло е игнорирал установените от фактическа страна обстоятелства – установеният времеви момент на корекциите в графиците, направени от ответника след срока по чл.78, ал.6 ПТТЕ /до 9,30 часа на деня, предхождащ доставката/, както и установеното несъответствие на корекциите в графиците с призводствените характеристики на когенерационната централа на ищеца поради неотчитане на необходимото топлинно производство, въпреки че именно тези обстоятелства са предпоставки за приложимата според въззивния съд разпоредба на чл.78, ал.6 ПТТЕ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото? Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по изложените в исковата молба и в отговора на въззивната жалба доводи за липса на правомощие на [фирма] да налага едностранно корекции на произведеното от касатора с оглед императивните норми на чл.93а, ал.1 и чл.162 ЗЕ и за противоречие на Правилата за търговия на електрическа енергия с тези императивни разпоредби от по-висок по ранг нормативен акт. Поради това счита, че въззивният съд се е отклонил от решение № 164 от 04.06.2014г. по гр.д. № 196/2014г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 83 от 23.06.2015г. по т.д. № 1940/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 154 от 24.08.2016г. по гр.д. № 3848/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 264 от 18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о.
2. Длъжен ли е съдът служебно да следи за и да се произнесе относно съответствието на приложим по казуса подзаконов нормативен акт /в случая Правилата за търговия на електрическа енергия/ с по-висшия по ранг и също приложим по казуса нормативен акт /в случая Закона за енергетиката/? Твърди, че въззивният съд е нарушил задължението си по чл.15, ал.3 от ЗНА да следи служебно за съответствието на подзаконовия нормативен акт с по-висшия по ранг нормативен акт и е постановил решението си в противоречие с т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
3. Преди влизането в сила на разпоредбата на чл.93а, ал.4 от ЗЕ /ДВ, бр.56 от 2015г., в сила от 24.07.2015г./ допустима ли е била промяната от страна на обществения доставчик на търговските /почасови/ графици на производител на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, извън хипотезите по чл.73 от ЗЕ?
4. Противоречи ли нормата на чл.78, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр.39 от 09.05.2014г./ на разпоредбата на чл.93а, ал.1 ЗЕ във връзка с чл.162 ЗЕ /редакция ДВ, бр.59 от 2013г., в сила от 05.07.2013г./?
Касаторът поддържа, че по последните въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице неяснота в нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна чрез създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Възразява, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на първия въпрос твърди, че въззивният съд е обсъдил наведените от страните доводи, имащи значение за решаване на съдебния спор, а по отношение на втория въпрос счита, че не е налице връзка между него и соченото тълкувателно решение. Счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на последните два въпроса. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че правоотношението между страните е възникнало по силата на валидно сключен ненаименован договор, чиято нормативна регламентация е в Закона за енергетиката, в редакцията му след изменението, обн. ДВ, бр.59 от 05.07.2013г., в сила от същата дата, и Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени ДКЕВР, в редакцията след изменението, обн. ДВ бр.39 от 09.05.2014г. Приел е, че договорът е сключен на основание чл.11, т.9 ПТЕЕ и съгласно чл.19, ал.1 негов предмет са условията за участие в балансираща група, прехвърлянето на отговорността за балансиране и методика за разпределение на общия небаланс в балансиращата група между отделните членове на групата. Приел е, че с оглед този специфичен предмет ищецът в качеството си на производител на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по смисъла на чл.93а, ал.1 ЗЕ, е член /участник/, а ответникът – на основание чл.56, ал.8, т.1.2 ПТЕЕ – координатор на специалната балансираща група. Посочил е, че при съобразяване с нормативната уредба, в чл.5 от договора е уредено изискването участникът – производител на електроенергия да изпраща на координатора известие за дневен почасов график за очакваното си производство, като графикът обхваща един ден – от 0:00 часа до 24:00 часа на съответния ден за доставка. На основание чл.78, ал.6 ПТЕЕ всеки работен ден до 9.30 часа общественият доставчик определя почасовите количества за следващия ден на „квотните централи” и на производителите по чл.93а ЗЕ при отчитане на месечните задължения след актуализирането им, като почасовите количества задължително трябва да бъдат в рамките на производствените характеристики на техните агрегати и прогнозни режими на работа и се определят на база графиците на крайните снабдители, изпратени на обществения доставчик предишния ден до 17ч.
Въззивният съд се е позовал на чл.57, ал.1, т.1 ПТЕЕ, в който изрично е регламентирано, че отговорност за балансиране имат координаторите на балансиращи групи съгласно ЗЕ, във връзка с което в конкретния случай пряко отношение към уреждането на отношенията между страните имат утвърдените с Решение № И2-Л-147 от 06.01.2014г. на ДКЕВР Общи принципи за разпределяне на небалансите в рамките на специална балансираща група с координатор [фирма], за които е посочено, че са неразделна част от договора. Приел е, че съобразно дефинициите в Общите принципи, небаласните на участниците в специалната балансираща група се определят на база агрегирани договорени и измерени стойности на производство, отнесени към всеки член на балансиращата група. Посочил е, че небалансът на всеки участник е отрицателен, когато количеството електрическа енергия по прогнозния график за доставка, изпратен към координатора, е по-голямо от количеството електрическа енергия по измерения график за доставка на този участник, и е положителен, когато количеството електрическа енергия по прогнозния трафик за доставка, изпратен към координатора, е по-малко от количеството електрическа енергия по измерения график за доставка на този участник. Приел е, че в чл.19 от Общите принципи изрично е утвърдено правомощието на координатора за всеки период на сетълмент да изчислява и разпределя небалансите между членовете на групата съгласно методика, неразделна част от договора за участие в специалната балансираща група. С оглед на това е счел за неснователно възражението, че координаторът няма правомощия за налагане на корекции по отношение на предложената за продажба електрическа енергия от членовете на специалната балансираща група за продажба.
Въззивният съд е обсъдил възражението на ищеца, че координаторът е променил подадените от него графици след изтичането на крайния срок, в който е можел да прави промени по тях. В тази връзка е посочил, че според заключението на тройната експертиза ищецът е спазвал изискуемите срокове за определяне на прогнозното количество електроенергия и е изпращал на ответника дневните графици за прогнозно производство на електроенергия във времевия интервал от 9:00 часа до 12:00 часа в деня, предхождащ деня за доставка /D-1/, както и че прогнозният производствен план на енергийното дружество е съставян на базата на прогнозното производство на топлинна енергия, необходимо за задоволяване на потребностите от топлоенергия на всички стопански и битови потребители, които са негова абонати, и затова дружеството не е можело да изпълни „променения” от ответника график при липса на надлежно уведомяване за извършени корекции след нормативно установените срокове, тъй като произвежданата електрическа енергия е съпътстваща при комбинираното й производство с топлинна енергия и е пряко зависима от това производство. Въззивният съд е приел, че от писмо с изх. № ПМД-1333/1 от 07.03.3016г. на [фирма] и представената с него справка се установява, че ответникът е подавал на ищеца утвърдените графици за деня на доставката за времето между 12:00 и 16:00 часа на предишния ден /D-1/, което означава, че производителят е бил своевременно уведомен за извършената от координатора на специалната балансираща група корекция съобразно установения небаланс за конкретния ден на доставката и в съответствие с тази информация той е бил длъжен да предостави за продажба количество произведена електрическа енергия в размера, определен от обществения доставчик.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият процесуалноправен въпрос, посочен в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните, е релевантен, тъй като е от значение за решаване на спора, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е налице постоянна съдебна практика – Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС, ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/12г. на ВКС, ТК, Iт.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 164 от 04.06.2014г. по гр.д. № 196/2014г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 83 от 23.06.2015г. по т.д. № 1940/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 154 от 24.08.2016г. по гр.д. № 3848/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 264 от 18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др., съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Въззивният съд се е отклонил от посочената практика, като не е обсъдил доводите на ищеца, изложени в исковата молба и поддържани в отговора на въззивната жалба, за липса на правомощие на [фирма] да налага едностранно корекции на произведеното от касатора с оглед императивните норми на чл.93а, ал.1 и чл.162 ЗЕ и за противоречие на чл.78, ал.6 от Правилата за търговия на електрическа енергия с тези императивни разпоредби от по-висок по ранг нормативен акт, поради което е налице основанието чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Вторият поставен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. От една страна, въззивният съд не е обосновал крайния си извод за неоснователност на предявения иск с липса на противоречие на ПТЕЕ с нормативен акт от по-висок ранг. От друга страна, не е налице и соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС не дава отговор на поставения въпрос, а са дадени разяснения във връзка с прилагането на чл.78, ал.5 ГПК.
Третият и четвъртият материалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд. При липса на дадено от въззивния съд в мотивите му разрешаване на поставените въпроси, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по тези въпроси, а произнасянето по тях е обусловено от произнасянето по формулирания първи процесуалноправен въпрос.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 7 220,55 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 548 от 09.03.2017г. по т.д. № 5386/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
УКАЗВА на [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 7 220,55 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: