1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
гр. София, 18.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 255 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Дингоет“ Г., регистрирано във Федерална Република Германия, Търговски регистър на Районен съд Кьолн с номер HRB 60518, седалище и адрес на управление Норбертщрасе 11, 50670 К., чрез Адвокатско дружество „С. и С.“, представлявано от адв. Т. В. С., срещу решение № 957 от 13.07.2017г. по в. гр. дело № 851/2017г. на Окръжен съд Пловдив, VIII гр. състав, с което след частична отмяна на решение № 464 от 16.02.2017г. по гр. дело № 10289/2016г. на Районен съд Пловдив, XX състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Дингоет“ Г. срещу [фирма], регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията в Република България, ЕИК[ЕИК], със седалище и управление в [населено място], [улица] иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени през време на ползването по силата на договор за наем на лек автомобил BMW X6 xDrive 40d с немски регистрационен номер K-ZL 6666, както следва: 1 387,28 лв. – нарушена облицовка на предна лява врата; 1 070,08 лв. – допълнително срязани и заваряни задни ауспухови накрайници комплект; 29,84 лв. – подмяна на скоби на ауспухови накрайници комплект; 56,08 лв. – нарушена облицовка на средна долна лява колона; 10 471,50 лв. – подменени автомобилни колела – смяна на комплект автомобилни джанти и комплект предни и задни гуми; 5,25 лв. – две вдлъбнатини по предна лява врата; 5,78 лв. – заден ляв калник – вдлъбнатина; 1 264,56 лв. – увредена цялост на тапицерията на седалката на водача; 11,55 лв. – вреди на таван; 2,10 лв. – за капаци – огледала, 2 броя; 2,10 лв. – за задна лява P. вежда; 9,45 лв. – за допълнително бояджийски материали. С въззивното решение „Дингоет” Г. е осъдено да заплати на [фирма] сума в размер общо 1 447,46 лв., представляваща деловодни разноски за въззивното производство, от които 960 лв. – адвокатско възнаграждение и 487,46 лв. – заплатена държавна такса.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК, тъй като въззивният се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона. Поддържа становище, че независимо, че по делото е установено наличието на наемно правоотношение между двете дружества, по силата на което ищецът е предоставил за временно ползване процесния нов лек автомобил /с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 646/2013г. на Пловдивски окръжен съд/, и че по време на ползване на наетата вещ са нанесени вреди /установено със заключения на две автотехнически експертизи и свидетелски показания/, въззивният съд неправилно е приел, че няма доказателства, установяващи, че вредите са нанесени по време на действието на договора за наем. Касаторът релевира доводи, че разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД презумира, че вредите на наетата вещ са причинени виновно от наемателя, като поддържа, че според практиката на ВКС презумпцията е оборима, а в тежест на ответника е да установи, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря /определение № 64/04.02.2010г. по т. д. № 738/2009г. на ВКС, ТК, II т. о./. Счита, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е разрешил процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест за състоянието на вещта при предаването й на наемателя по договора за наем. Касаторът поддържа и евентуално основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „Б. и П.“, представлявано от адв. А. Т. Б. и адв. Н. С. П., оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения: няма ясно формулирани въпроси, които да отговарят на Тълкувателно решение № 1/2009г. по гр. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС; маркираните от касатора два аспекта в изложението по чл. 280 ГПК се отнасят до правилността на въззивния съдебен акт и не представляват обуславящи волята на съда правни въпроси; посоченото определение № 64/04.02.2010г. по т. д. № 738/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. не представлява задължителна практика на ВКС, тъй като с него не се допуска касационно обжалване на съответното въззивно решение; по отношение на представената, но нецитирана в изложението практика на Варненски апелативен съд и Ямболски окръжен съд, не са представени доказателства за влизането й в сила, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК; по отношение на презумпцията, че вещта е предадена в добро състояние, въззивният съд изрично е посочил, че е неприложима, тъй като ищецът твърди, че е предал вещта в луксозно състояние. Ответникът е изложил и евентуални доводи за правилност на решението и претендира присъждане на направените разноски по делото – платено адвокатско възнаграждение в размер 960 лв.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт – въззивно решение, постановено по търговско дело с цена на иска над 20 000 лв. Разграничената по пера претенция за обезщетение за вреди, причинени по време на ползването на процесния лек автомобил, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, не обуславя наличие на обективно съединени искове, тъй като претендираното обезщетение за всички индивидуализирани вреди е на едно основание – договор за отдаване под наем на автомобил № 2/2011 от 06.06.2011г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо /влязло в сила решение по т. д. № 646/2013г. на Пловдивски окръжен съд, потвърдено с решение по т. д. № 1193/2014г. на Апелативен съд П., последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 875/18.11.2015г. по т. д. № 975/2015г. на ВКС, ТК, І т. о./ е установено, че между страните е съществувало правоотношение по договор за наем с предмет процесния лек автомобил BMW Х6 xDrive 40d, немски рег. № K-ZL 6666, прекратено чрез разваляне на договора през м. февруари 2013г., както и че за месеците март и април през 2013г. ответникът не дължи обезщетение за ползване на автомобила.
Въз основа на протокол на л. 20 в кориците на гр. д. № 1118/2015г. на РС Пловдив, Х. гр. състав и показанията на свидетеля Д. съдебният състав е констатирал, че на 07.05.2013г. автомобилът е върнат от ответника /наемател по разваления договор/ на ищеца /наемодател/ в увредено състояние. Въззивната инстанция е приела въз основа на протокол от 07.05.2013г. за извършена техническа и оптическа проверка от сервиз на представителство на BMW в [населено място] /л. 26-27/ и сервизна оферта от 10.05.2013г. /л. 28-30/, че по автомобила са констатирани посочените в протокола повреди.
За да отхвърли иска по чл. 233, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, съдебният състав се е аргументирал с липсата на доказателства относно вида, в който автомобилът е бил предаден от ищеца на ответника, както и липсата на доказателства за момента, в който са настъпили тези вреди – дали по време на наемното правоотношение или след прекратяването му. В тази насока е съобразил, че с горепосоченото влязло в сила решение съществуването на наемното правоотношение е установено до м. февруари 2013г., а за периода след това до връщането на автомобила е отречена дължимостта на обезщетение за ползването му от ответника, като в производството по настоящия иск не са ангажирани доказателства автомобилът фактически да е ползван от ответника след разваляне на договора за наем. При липса на доказателства вещта да е увредена по време на действието на договора за наем или при осъществявано след прекратяването му ползване от ответника, въззивният съд е направил извод за неоснователност на претенциите за обезвреда, основани на наемния договор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд или да е подготвил формирането на силата на пресъдено нещо. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Процесуалноправният въпрос относно доказателствената тежест за състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем и приложението на разпоредбата на чл. 233, ал. 1, предл. последно ЗЗД е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК поради противоречието му с определение № 64/04.02.2010г. по т. д. № 738/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. е неоснователен, тъй като посоченото определение няма характер на постоянна практика на ВКС по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, защото с него не е допуснато касационно обжалване на съответния въззивен съдебен акт. По релевантния процесуалноправен въпрос не е създадена постоянна практика на ВКС, поради което и предвид възможността въпросът да бъде решаван противоречиво от съдилищата, е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 957 от 13.07.2017г. по в. гр. дело № 851/2017г. на Окръжен съд Пловдив, VIII гр. състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 286,31 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.