4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр. София, 11.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2037 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕС ИВОНА” ООД срещу решение № 32/23.04.2018г., постановено по в.т.д. № 59/2018г. от Апелативен съд – Бургас, потвърждаващо решение № 437/20.12.2017г. по т.д. № 497/2017г. на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от настоящия касатор частични, обективно съединени при условията на кумулативност, искове по чл. 93, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против „Слънчев бряг” АД за заплащане на сумата от 25 100 лева – част от дължим в двоен размер задатък, предоставен в изпълнение на поето задължение по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2007г. и анекс към него от 27.04.2007г., както и на сумата от 25 100 лева, представляваща част от дължимо обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва върху главницата по частичния иск от 25 100 лева за периода от 6.04.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва върху сумата от 25 100 лева от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на главницата от 25 100 лева.
Касаторът намира атакуваното въззивно решение за неправилно, поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 93 ЗЗД и чл. 334 ТЗ. Поддържа, че уговореното авансово плащане на пълния размер на продажната цена по предварителния договор се дава, както като доказателство за сключването му, така и като обезпечение на продавача по него, доколкото е предвидено липсата му да води до прекратяване на облигационната връзка между страните, поради което на авансово платената цена е придадена функцията на задатък. Претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски за всички инстанции.
Ответникът по жалбата и по делото, „Слънчев бряг” АД, в представения отговор изразява становище за липса на основания за допускане на решението до касационен контрол, а по същество намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За постанови обжалвания акт, въззивната инстанция е приела за установена следната фактическа обстановка:
Между „Слънчев бряг“ АД, в качеството му на продавач, и „Либра-4“ ООД, в качеството му на купувач, е сключен предварителен договор на 11.04.2007г., съобразно който продавачът се е задължил да продаде на купувача свой собствен недвижим имот – УПИ по ПУП на туристически комплекс „Слънчев бряг“ изток за сумата 599 520 лева без ДДС. В т. 2 страните са уговорили, че договорът влиза в сила от датата на получаване от продавача на разрешение от Агенцията за приватизация по чл.28. ал.1 ЗПСК за извършване на продажбата на имота, а сключването на окончателен договор следва да стане в срок от 14-дни от получаване на разрешението от агенцията. Съгласно т. 3 в срок до 30.04.2007г. купувачът заплаща 100% от сумата по т. 1, като в противен случай договорът се счита за развален, а съобразно т.5, фактическата власт върху имота се предава на купувача, от датата на заплащане на сумата, а владението в 10-дневен срок, считано от датата на сключване на окончателния договор. Правата и задълженията на страните са договорени в раздел IV, където съобразно т.11, при отказ за сключване на окончателен договор, както и при забава за нотариално оформяне на сделката, всяка една от страните може да поиска обявяването му за окончателен по реда на чл. 19 ал. 3 ЗЗД. В раздел V от договора е уговорена и отговорността на страните при неизпълнение. Съгласно т. 13 при обявяване на договора за окончателен по реда на чл. 19 ал. 3 ЗЗД поради виновно поведение, виновната страна дължи на изправната неустойка в двоен размер на цената по договора, а в случай на доказване по-големи вреди се дължи обезщетение в техния действителен размер. С анекс от 27.04.2007 год. е изменен чл. 3 от договора, като „Либра-4“ ООД се е задължило да заплати изцяло уговорената цена най-късно до 15.05.2007 год., като при неизпълнение на това задължение договорът се счита за прекратен. С анекса е изменена и т.5 от договора, като страните са уговорили с плащането на цената купувачът да придобие не само фактическата власт, а и владението върху имота. Не се спори, че цената по договора е изцяло заплатена от купувача – 719 424 лева с ДДС, няма издадено разрешение по чл.28, ал.1 ЗПСК от АП и окончателен договор не е сключен.
Безспорно е установено по делото, че „ЕС Ивона 97” ООД е цесионер на вземане на „Либра-4” ООД към „Слънчев бряг” АД, платено по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.04.2007г. и анекс към него от 27.04.2007г. в размер на 719 424 лева. Тази цесия е съобщена на дружеството на 19.03.2008г. От своя страна „ЕС Ивона 97” ООД продава вземането си на настоящия касатор и ищец по делото – „ЕС ИВОНА” ООД. По делото се претендира от „ЕС ИВОНА” ООД вземане срещу ответното дружество, представляващо задатък по предварителен договор от 11.04.2007г., в размер на 599 520 лева без ДДС или 719 424 лева с ДДС, като се сочи, че се дължи в двойния му размер от 1 438 848 лева, поради неизпълнение от ответното дружество на задължението за сключване на окончателен договор и настъпилото впоследствие разваляне на договора, сключен между страните. Претенцията е заявена като частична в размер на от 25 100 лева от дължимата общо сума в размер на 1 438 848 лева.
В атакуваното въззивно решение решаващият състав е споделил извода на първоинстанционния съд, че в полза на „Либра-4” ООД по договора от 11.04.2007г. не е имало уговорка за заплащане на задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД, поради което вземане за задатък не може да бъде предмет на последвалите договори за цесия и същите нямат предмет.
Апелативният съд е приел за неоснователно твърдението, че в настоящия случай следва да намерят приложение особените правила по чл. 334 ТЗ, тъй като предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот няма характер на договор за търговска продажба на стоки, доколкото няма вещно-транслативен ефект, тъй като с него не се прехвърлят вещни права, а се поема задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Уговорката в предварителния договор за заплащане на цената на имота кореспондира и обезпечава изпълнението на насрещно задължение – за предоставяне на фактическата власт и владението на имота на купувача, което е изпълнено, а не за сключване на окончателен договор.. Също така е изложил аргументи, че сключването на окончателния договор е поставено в зависимост от предоставяне на разрешение за продажба от страна на Агенцията за приватизация, от който момент влиза в сила предварителния договор. С оглед на това е заключил, че сключването на окончателния договор не е в зависимост от поведението на „Слънчев бряг” АД, за което са се съгласили и двете страни в чл.2/1/ от предварителния договор, и съответно не може да му се вменява вина за неизпълнение. Същевременно, съдът е счел, че в предварителния договор от 11.04.2007г. и анекса към него от 27.04.2007г. няма клауза, визираща заплатената цена по договора да има функция на задатък. Съдът е посочил, че страните в договора са прецизирали случаите, в които се следва отговорност за неизпълнение и е достигнал до извода, че авансовото плащане на продажната цена няма характеристика на задатък по смисъла на чл. 93 ал. 2 ЗЗД.
В приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, като включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда, правните въпроса, касаещи: 1/ придаване функцията на задатък по смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗЗД на авансово платената в пълен размер продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, уговорена да обезпечава изпълнението на предварителния договор и да служи като доказателство, че същият е сключен; 2/ приложение на хипотезата на чл.334 ТЗ при предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Позовава се на наличие предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ТЗ спрямо въпрос № 1 и на селективния критерий по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по отношение на втория въпрос, като цитира следната практика: решение № 206/07.12.2010г. по гр.д. № 623/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 64/10.09.2012г. по т.д. № 193/2011г. на ВКС, решение № 71/09.07.2010г. по т.д. № 726/2009г. на І т.о. на ВКС, определение № 497/02.04.2014г. по гр.д. № 516/2014г. на ВКС, решение № 39/15.05.2014г. по т.д. № 1061/2013г. на ВКС, решение № 148/30.06.2014г. по гр.д. № 5698/2013г. на І т.о. на ВКС, решение № 127/05.10.2011г. по т.д. № 1027/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 102/08.10.2009г. по т.д. № 60/2009г., решение № 295/13.11.2013г. по в.т.д. № 227/2013г. на АС-Велико Търново, решение № 475/08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 367/27.01.2015г. по г.д. № 5852/2013г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 148/30.06.2014г. по гр.д. № 5698/2013г. на ВКС и решение № 47/29.04.2009г. по т.д. № 645/2008г. на І т.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационния контрол, предвид следното:
Първият поставен въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на приетото от въззивния съд, че в полза на „Либра-4” ООД по договора от 11.04.2007г. и анекса към него от 27.04.2007г. не е уговорено авансово платената в пълен размер продажна цена по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот да обезпечава изпълнението на този договор и да служи като доказателство, че договорът е сключен. Общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не е налице и по отношение на втория поставен въпрос, тъй като независимо, че съдът е изложил мотиви относно липсата на приложение на разпоредбата на чл.334 ТЗ спрямо предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот, отговорът на въпроса сам по себе си не предпоставя изхода на делото, предвид на това, че решаващият мотив на въззивната инстанция е за липса на виновно неизпълнение на предварителния договор от страна на ответника, като относно този решаващ за изхода на делото извод не е формулиран въпрос от касатора.
С оглед неосъществяване на общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни критерии по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32/23.04.2018г., постановено по в.т.д. № 59/2018г. от Апелативен съд –Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.