1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр. София, 19.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 322 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищeца „Сигма ремонт” ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Д. срещу определение № 3940 от 30.11.2017г. по т. дело № 4771/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „Сигма ремонт” ЕООД срещу определение № 4446 от 14.07.2017г. по т. дело № 7920/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав и „Сигма ремонт” ЕООД е осъдено да заплати на „Софийски имоти” ЕАД сума в размер 600 лв. – направени разноски по делото. С посоченото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2, 3 и ал. 2, предл. последно ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 13.11.1990, дело С-106/89, Marleasing-Comercial Internacional de Alimentacion; Rec.1990, р.I-4315 /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; частният жалбоподател поддържа и становище за очевидна неправилност на определението /чл. 280, ал. 2 ГПК/:
„1. Успешното провеждане на иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР вр. с чл. 26 ЗЗД за установяване на несъществуващо вписване на увеличението на капитала на дружество с апорт на недвижим имот и нищожност за доверителя ми, обуславя ли възможност или правен интерес за доверителя – ищец да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, по силата на който да бъде признато за установено, че насрещната страна не е собственик на спорния имот, както и да защити твърдяната фактическа власт на доверителя ми върху имота, при положение че между страните е налице влязло в сила решение по предявен отрицателен установителен иск, с което е признато за установено, че доверителят ми не е собственик на процесния имот?
2. Успешното провеждане на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР вр. с чл. 26 ЗЗД за установяване несъществуващо вписване на увеличението на капитала с апорт на недвижим имот и нищожност в полза на доверителя ми основание ли е за отмяна на влязлото в сила решение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, с което решение със сила на пресъдено нещо е установено, че доверителят ми не е собственик на апортирания имот по предявен отрицателен установителен иск?
3. Изисква ли се наличие на правен интерес, при предявен иск за нищожност на вписано в Търговския регистър увеличаване на капитала на дружество с апорт на недвижим имот, при положение че правният мир, както според националното законодателство, така и според европейското: чл. 12 от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета /предишен член 11 от Директива 68/151/Е. на Съвета/ и Решение на С. – Решение от 13.11.1990 Marleasing-Comercial Internacional de Alimentacion, С-106/89; Rec.1990, р.I-4315 не търпи нищожни вписвания и сделки, както и при положение, че няма предвидена давност въведена за позоваване на нищожността?
4. Уважен иск за прогласяване на нищожност на вписано в Търговския регистър увеличаване на капитала на дружество с апорт на недвижим имот, основание ли е за отмяна на влязлото в сила решение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, при условие, че в процеса на постановяване на въпросното решение дружеството се е легитимирало като собственик на имота именно на база това увеличение на капитала с апорт?
5. Следва ли, когато страната се позове на нищожност на вписано обстоятелство или друга договорна клауза, да обосновава правен интерес или е достатъчно да иска вписаното обстоятелство или нищожна клауза да бъдат прогласени за такива, тъй като тази нищожност е очевидна неправилност?
6. Налице ли е очевидна неправилност, когато увеличаване на капитала на търговско дружество е станало в нарушение на императивна норма?
7. При отмяна по съдебен ред на вписано обстоятелство по партидата на търговско дружество в търговския регистър, с което е вписано увеличение на капитала с апорт, кой е собственик на имота, предмет на апорта и следва ли собственикът да предприеме действия за защита на тази собственост?
8. Когато има нищожност, която съдът следва да прогласи, следва ли ищецът да обосновава правен инетерс по иска за прогласяването на нищожност?
9. Следва ли съдът с определение, че ищецът няма правен интерес, да прекрати производство в хипотеза, в която искът е насочен към прогласяване на нищожност на вписано обстоятелство?
10. Следва ли съдът да прекрати производството поради липса на правен интерес, основан на някакво предположение, че приключило производство с влязло в сила решение няма да бъде възобновено?
11. Следва ли съдът да остави в правния мир нищожно вписване на обстоятелство в търговския регистър по чл. 29 ЗТР след като е сезиран с иск да обяви това вписване за нищожно?”
Касаторът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния процесуалноправен въпрос: „Допустимо ли е, когато частноправният субект търпи вреди от съществуването на това нищожно вписано обстоятелство, което в случая обуславя титул за собственост върху процесен имот, и е послужило за постановяване на решение в негова вреда, същият да предяви иск за вреди по чл. 4, § 3 Д.?”
Ответникът „Софийски имоти” ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. К. оспорва касационната жалба и прави възражения за недопустимост на твърденията и доводите за нищожност на вписаното увеличение на капитала. Поддържа становище, че по този начин касаторът се опитва да разшири предмета на делото, тъй като иск за установяване нищожност на вписването не е предявен, а претенция за нищожност на вписано обстоятелство е недопустима. Ответникът релевира доводи за липса на твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор: първият и вторият правни въпроси са разрешени правилно и законосъобразно от въззивния съд и в съответствие с практиката на ВКС; въпросите по т. 3, 5 и 7 от изложението нямат връзка с предмета на делото и не са разглеждани от въззивната инстанция; въпросът по т. 4 е идентичен с втория; въпросът по т. 6 е свързан с аргументите на касатора по същество на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и няма отношение към допустимостта и правния интерес от предявяване на иска; осмият и деветият въпроси /т. 8 и 9/ са идентични на въпросите по т. 3 и 5 от изложението; по отношение на въпроса по т. 10 от изложението ответникът поддържа, че е разгледан по повод на това, че касаторът извежда правния си интерес от твърдяната възможност впоследствие да предяви молба за отмяна на влязлото в сила решение по т. дело № 4417/2012г. на САС, 6 състав по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, като изводите на въззивния съд са правилни, обосновани и съобразени с практиката на ВКС; въпросът по т. 11 е некоректно предпоставен от твърдяното сезиране на съда с иск за обявяване нищожност на вписване, какъвто не е предявен, както и от „наличие на нищожно вписване”, каквото няма установено.
Относно твърдяното от касатора противоречие с практиката на С. ответникът излага съображения, че решението от 13.11.1990г. по дело С-106/89 и тълкуваната с него разпоредба на чл. 11 от Директива 68/151/Е. на Съвета от 09.03.1968г. относно координирането на границите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58, § 2 от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези граници да станат равностойни на цялата територия на Общността, както и аналогичната разпоредба на чл. 12 от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. /също отменена/ нямат никаква връзка с предмета на настоящия правен спор и са неотносими.
Ответникът поддържа становище, че изводът на въззивния съд, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК /предмет на спряното производство по т. д. № 2436/2016г. на СГС, VІ-10 състав/ е недопустим, поради което производството по отрицателния установителен иск не може да обоснове правен интерес от предявяване на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, е правилен, обоснован и в съответствие със задължителната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8/2012г. по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Дори хипотетично отрицателният установителен иск да е допустим, той не би могъл да осигури твърдяната защита на претендираното от касатора „фактическо състояние” – владение на процесния недвижим имот. Отчетникът поддържа, че Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по т. д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС е относимо към съществото на предявения иск, но не и към частното производство.
Прави възражение за липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Относно искането за отправяне на преюдициално запитване оветникът поддържа становище, че е неоснователно и необосновано, тъй като е ирелевантно, няма връзка с предмета на делото и с него се прави опит за забавяне на процеса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2, 3 и ал. 2, предл. последно ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявеният от ищеца „Сигма ремонт” ЕООД против „Софийски имоти” ЕАД иск е с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че с решение № 2 от 03.02.1997г. по ф. д. № 16757/1995г. на СГС, ФО е вписано несъществуващо обстоятелство – увеличение на капитала на „Софийски имоти” ЕАД чрез апорт на недвижим имот. Изводът за недопустимост на този иск е аргументиран с липсата на една от абсолютните процесуални предпоставки – правен интерес. Относно твърденията на ищеца, с които обосновава правния си интерес, въззивната инстанция е изложила следните съображения:
1/ По отношение обосноваването на правния интерес с възможността в полза на ищеца да се породи право да иска отмяна на постановление на съда в „широкия смисъл” на това понятие:
Дори и да се установи твърдяното несъществуване на вписаното увеличение на капитала на „Софийски имоти” ЕАД, това не би довело до възникване в полза на „Сигма ремонт” ЕООД на отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 1752/18.08.2014г. по т. д. № 4417/2012г. на САС, 6 състав, с което е признато за установено, че „Сигма ремонт” ЕООД не е собственик на описания недвижим имот. Съдебният състав е приел, че посоченото влязло в сила решение, с което е уважен отрицателният установителен иск срещу „Сигма ремонт” ЕООД, не е основано на процесното регистърно решение № 2 от 03.02.1997г. по ф. д. № 16757/1995г. на СГС, ФО, тъй като предмет на иска по т. д. № 4417/2012г. на САС е правото на собственост на „Сигма ремонт” ЕООД, а не правото на собственост на „Софийски имоти” ЕАД, като въпросът с апортната вноска и регистърното решение са разгледани само като предпоставка, обуславяща правния интерес от предявяването на отрицателния установителен иск от „Софийски имоти” ЕАД срещу „Сигма ремонт” ЕООД.
Евентуалното уважаване на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ не би имало за правна последица отмяна на регистърното решение, тъй като правната последица при уважаване на този иск е уредена в чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ и е свързана със заличаване на несъществуващото вписано обстоятелство, докато регистърното решение, въз основа на което е извършено вписването, не се отменя.
2/ По отношение обосноваването на правния интерес с възможността ищецът да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „Софийски имоти” ЕАД за признаване за установено, че „Софийски имоти” ЕАД не е собственик на спорния имот, както и да защити твърдяната фактическа власт върху имота:
Въззивният съд е приел, че евентуалното положително решение по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ не би направило допустим отрицателния установителен иск срещу „Софийски имоти” ЕАД за признаване, че това дружество не е собственик на имота, защото при наличие на влязло в сила решение между двете търговски дружества, с което е признато за установено, че „Сигма Ремонт” ЕООД не е собственик на същия имот, за последното дружество не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу „Софийски имоти” ЕАД.
Съдебният състав не е разгледал въпроса дали при положително за ищеца решение по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ отрицателният установителен иск срещу „Софийски имоти” ЕАД би бил основателен, предвид неговата недопустимост.
Изложил е и съображения, че „Сигма ремонт” ЕООД не би могъл да основе правния си интерес от предявяването на нов отрицателен установителен иск по никакъв начин, тъй като всички основания са се преклудирали в предходния процес при предявения от „Софийски имоти” ЕАД отрицателен установителен иск.
Неоснователността на възражението на частния жалбоподател /ищец/, че успешното провеждане на иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ ще му предостави възможност да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ще защити твърдяната фактическа власт върху имота, е аргументирана с обстоятелството, че ищецът би следвало да установи упражняваната от него фактическа власт върху имота, като следва да посочи на какво основание той я упражнява при положение, че с влязло в сила решение е прието, че той не е собственик на имота, т. е. отново би се стигнало до невъзможност ищецът да обоснове правния си интерес от предявяването на посочения отрицателен установителен иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Независимо от предпоставките на ал. 1, въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност съгласно чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.
По искането за преюдициално запитване:
Разпоредбите на чл. 629, ал. 3 ГПК и чл. 267, § 3 ДФЕС задължават съда, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или за валидност на акт на органите на Европейския съюз, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно от съда или по искане на страната, като в последния случай преценката дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда. Целта на производството за преюдициални заключения е да се осигури точно и еднообразно тълкуване на правото на ЕС във всички държави – членки на ЕС и да гарантира, че разпоредбите на законодателството на ЕС не се тълкуват само в светлината на националните правни системи и националните методи на тълкуване. Моментът на отправяне на преюдициално запитване е след като са събрани всички доказателства и делото е изяснено от фактическа страна.
Изключенията от задължителния характер на преюдициалното запитване са формулирани от Съда на ЕС в неговата съдебна практика и в разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК. Н. съд, чието решение не подлежи на обжалване, не е длъжен да отправя преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС в следните случаи: когато по друго дело вече е разглеждан идентичен въпрос /решение от 27.03.1963г. по съединени дела 28/62, 29/62 и 30/62, Da Costa v Nederlandse Belastingadministratie, решение от 05.02.1963г. по дело 26/62, Van Gend en Loos v. Nederlandse Administratie der Belastingen и други/; когато въпросът е ирелевантен, т. е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд /решение от 16.09.1982г. по дело 132/81, Vlaeminck, решение от 16.07.1992г. по дело С-343/90, Lourenco Dias и други/; когато правилното прилагане на правото на ЕС е очевидно и не оставя съмнение относно начина, по който трябва да бъде решен въпросът /решение от 06.10.1982г. по дело 283/81, CILFIT v. I. M. of Health и други/; когато спорът пред националния съд не е свързан с приложение на правото на ЕС, когато се касае до вътрешнонационален казус /определение от 06.10.2005г. по дело С-328/04, решение от 07.05.1997г. по съединени дела С-321-324/94, Pistre, решение от 18.10.1990г. по съединени дела С-297/88 и С-197/89, Dzodzi и други/.
По отношение на конкретния въпрос, който ответникът моли да бъде отправен от ВКС като преюдициално запитване до Съда на ЕС, следва да се отбележи, че според постоянната практика на Съда на ЕС националният съд не е обвързан от исканията на страните по делото за отправяне на преюдициално запитване. В тази връзка съдът може да откаже да отправи такова запитване, дори и страната по делото изрично да е поискала това, или да замени или измени формулираните от страните въпроси. В този смисъл са решение от 07.05.1997г. по дело С-253/1995г., Moksel, решение от 16.11.1995г. по дело С-152/1994г., Van Buynder, решение от 16.01.1974г. по дело 166/1973, Rheinmuhlen и други.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се отправя преюдициално запитване по посочения от ответника въпрос поради неговата ирелевантност. От една страна, изходът на настоящото дело не зависи от формулирания от касатора процесуалноправен въпрос поради това, че предявеният от „Сигма ремонт” ЕООД срещу „Софийски имоти” ЕАД иск не е за обезщетение за вреди. От друга страна, ако целта на касатора е тълкуване на разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ в светлината на чл. 12 от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за координиране на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 48, ал. 2 от Договора, за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни /предишен чл. 11 от Директива 68/151/Е. на Съвета от 09.03.1968г. относно координирането на гаранциите, които за защитата на интересите на членове и други, са изисквани от дружествата на държавите – членки по смисъла на чл. 58 от Договора за Е./, то не се налага отправяне на преюдициално запитване, тъй като по отношение на тълкуването на посочената правна норма е постановено цитираното от касатора Решение от 13.11.1990г. по дело С-106/89 на С. /сега С./.
Съгласно диспозитива на посоченото решение националният съд, който е сезиран по производството, което попада в обхвата на Директива 68/151/Е., „следва да тълкува националното законодателство в светлината на текста и целите на директивата с цел да попречи обявяването на недействителност на обществено дружество с ограничена отговорност на основание, различно от изброените в чл. 11 от директивата”. Целта на посочената директива и даденото тълкуване с решението по дело С-106/89 на С. е „да се ограничат случаите, в които се стига до недействителност, както и резултатът с обратна сила от обявяването на недействителността, за да се осигури „яснота в законодателството по отношение на отношенията между дружеството и трети лица, както и между членовете на дружеството” /шесто съображение/; „защитата на трети страни „трябва да се гарантира от разпоредби, които се ограничават във възможно най-голяма степен основанията, на които задълженията, поети от името на дружеството, са нищожни”. В посоченото решение е направен извод, че всяко основание за недействителност на дружеството, предвидено в чл. 11 от директивата следва да се тълкува много стриктно /т. 12, мотиви/. Посочената директива е отменена с Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за координиране на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 48, ал. 2 от Договора, за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни, като основанията за недействителност на дружествата са предвидени в чл. 12. Директива 2009/101/ЕО е отменена с Директива /ЕС/ 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017г. относно някои аспекти на дружественото право и в чл. 11 от последната директива са регламентирани аналогични основания за недействителност на дружеството. Основанията за недействителност на дружеството в националното ни право са уредени в разпоредбата на чл. 70 ТЗ по аналогичен начин като основанията, предвидени в чл. 11 от Директива 68/151/Е., чл. 12 от Директива 2009/101/ЕО и чл. 11 от Директива /ЕС/2017/1132. В настоящия случай въззивният съд не се е произнесъл по иск за недействителност на дружеството, нито по иск за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство, респ. нищожност на вписано в Търговския регистър увеличаване на капитала с апорт на недвижим имот, поради което решението по дело С-106/89 на С. е неприложимо.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 628 и следващите от ГПК, поради което искането за преюдициално запитване до С. следва да бъде оставено без уважение.
По основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение:
По отношение на посочените от частния жалбоподател правни въпроси в т. 3, 4, 5, 8, 9 и 11 от изложението не е изпълнена основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросите са неотносими, тъй като не е предявен иск за установяване нищожност на вписването на увеличението на капитала на ответното дружество. Ако частният жалбоподател е имал предвид предявения иск за установяване, че с решение № 2 от 03.02.1997г. по ф. д. № 16757/1995г. на СГС, ФО е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно увеличението на капитала на „Софийски имоти” ЕАД чрез апорт на недвижим имот, поради това, че липсва решение на съответния орган на дружеството за увеличение на капитала /решение на Столичен общински съвет/, т. е. налице е неистинско удостоверяване, то въпросите, относими към наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, са решени в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС и Решение № 234/23.12.2016г. по т. д. № 54/2016г. на ВКС, ТК, I т. о.
С посоченото Тълкувателно решение са изяснени различните хипотези на иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, съответно иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – нищожно вписване, недопустимо вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство, като в последния случай са разграничени и двете хипотези на несъществуващо обстоятелство, а именно: липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, т. е. неистинско удостоверяване; вписано обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му /извън случаите на липсващо решение/. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В Решение № 234/23.12.2016г. по т. д. № 54/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. е разяснено, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ урежда активната легитимация по исковете по чл. 365, т. 3 ГПК за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър, аналогично на разпоредбата на чл. 431, ал. 2 и ал. 3 ГПК /отм./, като овластява извън прокурора всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите предпоставки/ вписвания. Съобразно трайноустановената съдебна практика активно легитимирано да предяви установителните искове чл. 365, т. 3 ГПК във връзка с чл. 29 ЗТР е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. В горепосоченото решение на ВКС е прието, че „заинтересовано е лице, което не е било страна в охранителното производство, т. е. трето за регистърното производство лице, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца“. Настоящият съдебен състав споделя изложените съображения.
В конкретния случай въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е извършил преценка на конкретните твърдения, с които ищецът обосновава правния си интерес и е направил извод, че дори да се постанови евентуално положително решение по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ не би се постигнало желаното изменение в съществуващото правно положение на ищцовата страна /настоящ частен жалбоподател/: 1/ не би довело до възникване в полза на „Сигма ремонт” ЕООД на отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 1752/18.08.2014г. по т. д. № 4417/2012г. на САС, 6 състав; 2/ не би направило допустим отрицателния установителен иск срещу „Софийски имоти” ЕАД за признаване, че това дружество не е собственик на имота.
Освен изложените съображения, въпросът по т. 11 от изложението не е коректно поставен, тъй като в него се съдържа твърдението на частния жалбоподател, че вписаното обстоятелство увеличение на капитала на „Софийски имоти“ ЕАД чрез апорт на недвижим имот е въз основа на нищожно /липсващо, невзето решение на ОС/, което е отразено като съществуващо.
Въпросите, посочени от частния жалбоподател в т. 6 и 7 от изложението, също не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на САС поради това, че са ирелевантни по отношение на прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Шестият въпрос би бил относим към решаване на спора по същество, а седмият въпрос би бил от значение за иска за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, който не е предмет по настоящото дело. Въззивната инстанция не е обсъждала тези въпроси и същите не са обосновали извод за недопустимост на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по въпроса, посочен в т. 10 от изложението, защото съдът не е прекратил производството поради липса на правен интерес, основан на някакво предположение, че приключилото производство с влязло в сила решение няма да бъде възобновено. Съдебният състав е анализирал предявения иск и влязлото в сила решение № 1752/18.08.2014г. по т. д. № 4417/2012г. на САС, 6 състав, с което е признато за установено, че „Сигма ремонт” ЕООД не е собственик на описания недвижим имот и е изложил конкретни доводи и съображения защо счита, че липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Първите два правни въпроса /по т. 1 и 2 от изложението към частната касационна жалба/ са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция при изясняване на наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. По отношение на тези въпроси обаче не е осъществено допълнителното изискване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Наличието на активната процесуална легитимация на ищеца и на правния му интерес следва да бъде обосновано в обстоятелствената част на исковата молба с твърдение за конкретни накърнени права и доказано.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При предявен отрицателен установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Въззивният съд се е съобразил с посоченото Тълкувателно решение и в съответствие с него е направил извод, че „Сигма ремонт“ ЕООД не би могло да основе правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу „Софийски имоти“ ЕАД, тъй като с влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск, предявен от „Софийски имоти“ ЕАД срещу „Сигма ремонт“ ЕООД, всички основания са се преклудирали.
С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния, напр. случаят, при който владението е смутено, но не е отнето, преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Във всеки случай ищецът следва да установи наличието на своето защитимо право, засегнато от правния спор, с оглед установяване на правния си интерес, като докаже фактите, от които то произтича. В настоящия случай частният жалбоподател не е изложил твърдения на какво основание упражнява фактическа власт върху имота, нито би могъл успешно да твърди, че владее имота като собственик, предвид отреченото му право на собственост с влязлото в сила решение. Частният жалбоподател не е посочил също в какво се изразява възможността му да придобие права, ако отрече правата на ответника, а основанието за придобиване на имота по давност към момента на влизане в сила на решение № 1752/18.08.2014г. по т. д. № 4417/2012г. на САС, 6 състав е преклудирано. Частният жалбоподател не би могъл да се позове на последваща придобивна давност, тъй като, дори да бъде заличено вписаното обстоятелство увеличение на капитала чрез апорт на конкретния недвижим имот, то имотът би се възстановил в патримониума на апортиралия го едноличен собственик на капитала на „Софийски имоти” ЕАД – Столична община, а съгласно § 1, ал. 1 ЗР към ЗДЗС давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.
По отношение на втория процесуалноправен въпрос не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В настоящия случай съдебният състав е приел, че влязлото в сила решение № 1752/18.08.2014г. по т. д. № 4417/2012г. на САС, 6 състав не е основано на процесното регистърно решение № 2/03.02.1997г. по ф. д. № 16757/1995г. на СГС, ФО, предвид предмета на делото, тъй като предмет на иска е правото на собственост на „Сигма ремонт“ ЕООД, а не правото на собственост на „Софийски имоти“ ЕАД. Относно преценката, че процесното регистърно решение, респ. въпросът за апортната вноска, са разгледани от САС, 6 състав само като предпоставка, обуславяща правния интерес на „Софийски имоти” ЕАД за предявяването на отрицателния