О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
гр. София, 18.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2843 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. С., [населено място], срещу решение № 1529 от 30.06.2017г. по в.гр.д. № 668/2017г. на Апелативен съд – София, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение в уважителната част и потвърждаването му в отхвърлителната част, е отхвърлен изцяло предявения от касатора против ЗК „Евроинс” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащи за предмет заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на И. С. И., настъпила на 17.04.2011г. при ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от 17.04.2011г.
Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения за противоречие на решението с ППВС № 4/23.12.1968г. и ППВС № 5/24.11.1969г. Твърди се, че ищецът е отгледан от починалия при ПТП, с когото са живели в едно домакинство и помежду им е съществувала силна връзка, основана на обич, привързаност, взаимно уважение, като за него са полагани родителски грижи. Макар и неприпознат от И., починалият се е грижил за ищеца така, както човек може да се грижи само за собствено дете. Жалбоподателят сочи решение № 227/09.02.2017г., постановено по т.д. № 53676/2015г. на І г.о. на ВКС, като практика, съгласно която не е необходимо да е инициирана процедура по осиновяване на пострадалия от деликта, търпящ неимуществени вреди, както и че навършването на пълнолетие не е отрицателна предпоставка за възникване правото на вземане на обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане /смърт на отглеждащия пострадал/.
Ответникът, ЗД „Евроинс” АД, в писмен отговор поддържа, че решението не следва да бъде допуснато до касация, поради липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, съответно, че жалбата е неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По делото от фактическа страна е установено, че на 17.04.2011г. около 9:30 ч. по вина на И. М. М. е настъпило ПТП между управлявания от нея лек автомобил „Мерцедес И 270 ЦДИ” с рег. [рег.номер на МПС] , който е имал застраховка „Гражданска отговорност”, и товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от С. Н. С.. Вследствие на получените увреждания е починал пътуващият в товарния автомобил, И. С. И., който оставил наследници по закон Н. И. и двете им дъщери Г. и З. С.. Установено е, че бащата на ищеца С. С. е неизвестен. Починалият И. И. не го е припознал и няма никакви данни да е била започнала и да е имало недовършена процедура по осиновяване. При настъпване на ПТП С. С. е бил пълнолетен. Същият е осъществил нерегламентиран превоз на пътници, с което е допуснал нарушение на правилата на движение, установени в чл. 132, т. 1 ЗДвП и с поведението си е съпричинил ПТП и смъртта на И. И..
За да отхвърли предявения от С. С. срещу застрахователя на делинквента пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, решаващият състав е достигнал до извода, че увреденият, С. С., не попада в кръга на лицата, очертан с ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на друго лице. Същият не е низходящ /син/ на И. И. и последният, въпреки, облекчените предпоставки за припознаване или осиновяване не го е припознал и няма данни да е била започнала и да има недовършена процедура по осиновяването му. Като допълнителен аргумент е посочено, че ищецът при настъпване на ПТП е бил навършил и пълнолетие. Неоснователността на главния иск е обосновала и неоснователността на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са от значение за изхода на спора: „1/ За да възникне вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане в полза на отглежданото дете, необходимо ли е да е имало процедура по осиновяване или поне намерение на отглеждащия да я инициира?; 2/ Навършеното пълнолетие на отглежданото, но неосиновено дете към датата на смъртта на отглеждащия го, изключва ли вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане? и 3/ Необходимо ли е отглеждащият дете /негов биологичен родител/ да е признал същото, за да възникне за последното правото да търси обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на отглеждащия го /биологичен родител/, настъпила в следствие на непозволено увреждане?” Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като прилага решение № 227/09.02.2017г., постановено по т.д. № 53676/2015г. на І г.о. на ВКС.
Поставените от жалбоподателя въпроси са относими към активната легитимация на ищеца, за която с решението е прието, че не е налице по отношение на ответника, поради липсата на припознаване и осиновяване на същия от починалия при деликта, и поради навършено пълнолетие към момента на смъртта на отглеждащото го лице. С оглед на това, по отношение на формулираните въпроси е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Осъществена е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Преди подаване на жалбата е образувано тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС по материалноправния въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?”, като на 21.06.2018г. е постановено Тълкувателно решение № 1/ 2016г., с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че с ПП № 5/ 24.11.1969г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете, съответно между съпрузи, и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. Въззивният акт е постановен в противоречие с така даденото разрешение относно включването на отглежданото дете в кръга на лицата, имащи право на обезщетение по чл.52 ЗЗД при смърт на отглеждащия ги, без това да е предпоставено от осиновяване или припознаване на детето. С постановяването на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. отпада и съществуващата временна пречка по чл.292 ГПК за постановяване на акт по настоящото дело, предвид наличие на противоречива практика на ВКС по чл.292 ГПК по въпросите, обусловили изхода на настоящия спор, независимо, че по тях има произнасяне с Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Въззивното решение е в несъответствие и с решение № 227/09.02.2017г., постановено по т.д. № 53676/2015г. на І г.о. на ВКС, в което е прието, че навършването на пълнолетие не е отрицателна предпоставка за възникване правото на вземане на обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане /смърт на отглеждащия пострадал/.
С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по конкретизираните съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк.д. №1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправни въпроси: 1/ Правото на обезщетение по чл.52 ЗЗД на отглежданото дете при смърт на отглеждащия го, освен от изискването отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, обусловено ли е от предприемането на формални процедури по осиновяване или установяване на произход?; 2/ Навършеното пълнолетие на отглежданото дете към момента на смъртта на оглеждалия го основание ли е за недължимост на обезщетението по чл.52 ЗЗД?
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл.83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1529 от 30.06.2017г. по в.гр.д. № 668/2017г. на Апелативен съд – София.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.