О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр. София, 15.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2088 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „РОМЕКС ИНС” ЕООД, [населено място], срещу решение № 832 от 10.04.2019г. по в.т.д. № 2724/2018г. на Апелативен съд – София. С него, след частична отмяна на решение № 47/15.01.2018г. по т.д. № 1/2017г. на Окръжен съд – Видин, е определена нова начална дата на неплатежоспособността на дружеството – 01.07.2015г. В другата си част, касаеща откриване на производството по несъстоятелност, неговото спиране и обявяване в несъстоятелност, първоинстанционното решение е потвърдено.
В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че апелативният състав е разчел погрешно ССчЕ, в резултат на което неправилно е определил началната дата на неплатежоспособност. Заявява, че дружеството има налични ДМА и вземания от трети лица, които да покрият задълженията към кредиторите. Изтъква, че в качеството си на поръчител е изпълнил задължение на „РОМЕКС КАР” ЕООД по договор за банков кредит с „БАКБ” АД, който кредит е обезпечен с поръчителство и договорни ипотеки, предвид което „РОМЕКС ИНС” ЕООД има вземания срещу „РОМЕКС КАР” ЕООД.
Ответните страни, „БАКБ” АД, „СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД и „БЕЛОКАР” ЕООД, не представят писмен отговор, с който да изразят становището си по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна по делото е установено, че съгласно договор за заем № 297/20.12.2010 г. „СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД е предоставило на „БАЛКАНКАР МИЗИЯ -БГ” ЕООД заем в размер на 400 000 лева. Заемът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти. Поръчители по този договор са „РОМЕКС ИНС” ЕООД, „РОМЕКС КАР” ЕООД, П. Г. Б. и Г. П. Б.. С арбитражно решение от 10.03.2016г., на Арбитражен съд при Българска бизнес асоциация длъжникът и поръчителите са осъдени да му заплатят на „СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД сума в размер общо на 509 976,32 лева, представляващи: главница в размер на 266 520,88 лева, лихва върху главницата в размер на 38 022, 03 лева, неустойка в размер на 179 901, 59 лева и разноски в размер на 25 531,89 лева. За присъдените вземания, кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от 12.04.2016г. по гр. д. № 2136/2016г. по описа на СГС. По този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело и на 20.04.2016г. е била връчена призовката за доброволно изпълнение на поръчителя „РОМЕКС ИНС” ЕООД. Към 07.12.2017г. вземането на взискателя „СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД възлиза на сумата в общ размер на 212 412,65 лева.
На основание чл.629, ал.4 ТЗ, по делото е присъединен като кредитор „БАКБ” АД. Банката е предоставила на „РОМЕКС КАР” ЕООД кредит в размер на 517 094 евро. Кредитът е обезпечен с договорни ипотеки върху недвижими имоти. Поръчители по този договор са П. Г. Б., Е. А. Б. и „РОМЕКС ИНС” ЕООД.
С Решение № 555/15.10.2015 г., по т. д. № 639/2014 г. на ПОС, е било открито производство по несъстоятелност спрямо главния длъжник – „РОМЕКС КАР” ЕООД, който е обявен по-късно в несъстоятелност с решение № 399 от 06.10.2016г. по същото дело. Съгласно списъка на синдика за предявени приети вземания, банката е предявила вземането си по договор за банков кредит от 10.03.2009г. и анекси към него в производството по несъстоятелност на „РОМЕКС КАР” ЕООД, което с определение № 1ЗЗ1/17.06.2016г., по т. д. № 639/14 г. на ПОС е било изключено от списъка на предявените приети вземания. С решение № 63/03.02.2017г., по т. д. 481/2014г. е бил отхвърлен искът по чл.422, ал.1 на БАКБ срещу главния длъжник и поръчителите, поради ненастъпила предсрочна изискуемост. С решение № 80/07.03.2019 г. и решение № 96/18.03.2019г. по в. т. д. № 620/2017г., по описа на Апелативен съд –П. частично е отменено първоинстанционното решение и е признато съществуване на вземането на банката за падежиралите вноски по отношение на главния длъжник – „РОМЕКС КАР” ЕООД /в несъстоятелност/. Производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането на БАКБ срещу поръчителя „РОМЕКС ИНС” ЕООД е било спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ. Към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство – 19.03.2019 г., решението на ПАС не е влязло в сила.
На основание чл.629, ал.4 ТЗ, по делото е присъединен кредиторът „БЕЛОКАР” ЕООД. Съгласно арбитражно решение от 20.06.2016г в условията на солидарност „РОМЕКС ИНС” ЕООД , П. Г. Б., Г. П. Б., „НЕМАН БГ” ЕАД, „ФАГОТ” ЕООД и Е. А. Б. са осъдени да заплатят на „БЕЛОКАР” ЕООД сума в размер на 4211658 лева, ведно със законната лихва считано от 06.04.2016г., дължими съгласно споразумение за встъпване в дълг от 11.02.2015 г. По делото няма данни за присъдените вземания кредиторът да се е снабдил с изпълнителен лист, както и да се е присъединил като взискател по образуваното изпълнително дело или да е образувал отделно изпълнително производство.
Съгласно разпределение по изп. дело № 20168210400654 на ЧСИ П. И. държавата е присъединен взискател с вземане в размер на 64 010,10 лева. [община] – с вземане в размер на 794,22 лева и А. Д. С. – с вземане в размер 3 438,10 лева.
Въз основа на кредитираното заключение на вещото лице, въззивният съд е установил, че на база данните отразени в счетоводството на длъжника към 10.03.2013г. същият е имал задължения в размер на 712 996,06 лева и активи в размер на 1 083 398,18 лева. Размерът на задълженията на длъжника към 30.06.2016 г. е 2 019 486,20 лева като активите са в размер на 2 249 411,92 лева. Размерът на задълженията на длъжника към 31.12.2018г. е 7 120 493,89 лева, а активите – в размер на 3 991 662,71 лева. Вещото лице е установило, че балансовата стойност на бързоликвидното имущество не е било достатъчна за покриване на всички задължения към нито един от изследваните периоди. Според вещото лице, за целия изследван период от 2012г. до началото на 2018г. дружеството е изпитвало затруднения при изпълнението на изискуемите си парични задължения. На 17.11.2017г. е било извършено последното плащане от длъжника. Вещото лице е дало заключение, че през целия изследван период всички коефициенти на ликвидност са под минимално допустимите граници, като счита, че отклоненията от референтните стойности са значителни. В откритото съдебно заседание, вещото лице е заявило, че според счетоводните отразявания, дружеството притежава основно дълготрайни активи.
На 19.10.1998 г. между „РОМЕКС ИНС” ЕООД и 17 физически лица е бил сключен договор за продажба на недвижим имот. На 14.01.2016г. е сключен между „НИМИЦ 3” ЕООД /възложител/ и „РОМЕКС ИНС” ЕООД /изпълнител/ договор за изработка на Научно-изследователска и опитно-конструкторска разработка на приемно-предаваща транспортна система за работа с взривоопасни товари „Амонит“. Изпълнителят се е задължил да изпълни възложеното за срок от 45 календарни дни, а възложителят да му заплати възнаграждение в размер на 915 314 лева, в срок до 30 дни от приемането на работата. Публичният изпълнител И. Г. е определил окончателна оценка за движима вещ (Научно-изследователска и опитно-конструкторска разработка на приемно-предаваща транспортна система за работа с взривоопасни товари „Амонит) в размер на 1 002 306 лева.
Въз основа на гореприетото апелативният състав е приел, че са налице двете кумулативно дадени предпоставки в разпоредбата на чл.607а, ал.1 и ал.2 ТЗ – длъжникът да има качеството търговец по смисъла на ТЗ и да е неплатежоспособен.
В мотивната част на атакуваното решение решаващият състав е пояснил, че сделките между страните, обективирани в договора за заем, договора за банков кредит и предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти, са търговски сделки по смисъла на чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1 ТЗ. Длъжникът се е задължил като поръчител по първите две сделки и е встъпил в дълга по третата сделка. С всяка една от тези сделки е възникнала солидарната му отговорност за парични задължения, които се отнасят до търговска сделка, по смисъла на чл.608, ал.1, т.1, пр.второ ТЗ /изм. ДВ бр. 20/2013г./ На основание чл.122, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Намерил е за правнорелеванто съществуването на функционална връзка между двете сделки, която намира израз в пълната обусловеност на съществуването на задължението на поръчителя от наличието на валидно възникнало и непогасено главно задължение, защото дължимата от поръчителя престация е идентична по предмет с тази на главния длъжник. Поетото от един търговец поръчителство за обезпечение на търговска сделка, по която той не е страна, го прави носител на задължение, идентично с това на длъжника по търговската сделка. По тези съображения невъзможността на търговеца – поръчител да изпълни това задължение, съставлява израз на обективното състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ. В тази насока се позовава на константната практика на ВКС за приложението на новата редакция на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ – решение № 143/16.10.2015 г., по т. д. 937/2015 г. на ВКС, I т. о. В мотивите на това решение е прието, че когато договорът за поръчителство е сключен като обезпечение за изпълнението на една търговска сделка, вземането на кредитора по него е вземане, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ.
Съставът е намерил кредиторът „СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД за активно легитимиран да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „РОМЕКС ИНС” ЕООД. Посочил е, че вземането на този кредитор е установено с влязлото в сила арбитражно решение, за което е издаден и изпълнителен лист за осъждане на касатора в качеството му на поръчител да му заплати сума в общ размер на 509 976,32 лева. В производството по индивидуално принудително изпълнение е било погасено част от това вземане, който факт се установява от удостоверение на ЧСИ П. И.. От същото удостоверение е установено, че към 07.12.2017г. вземането на взискателя „СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД възлиза на сума в размер общо на 212 412,65 лева. Въз основа на договора за заем № 297/20.12.2010г. и анексите към него, съдът е установил, че остатъчният размер на заема е 285 036,95 лева, който е трябвало да се върне до 30.06.2015г. вкл. Съответно изискуемостта на цялото задължение на поръчителя към кредитора „СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД е настъпила на 01.07.2015 г.
Съдът е приел, че кредиторът – „БАКБ” АД също е бил активно материално легитимиран да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на поръчителя/длъжника – „РОМЕКС ИНС” ЕООД. Обсъдил е решение № 399/06.10.2016 г., по т. д. № 639/2014 г. на ПОС, с което главният длъжник – „РОМЕКС КАР” ЕООД е обявен в несъстоятелност и и съответно съгласно чл.617 ТЗ, всички парични и непарични задължения на главния длъжник стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност – 06.10.2016г., от която дата задълженията на длъжника/кредитополучател – „РОМЕКС КАР” ЕООД към банката стават изискуеми в пълен размер по силата на решението за обявяване в несъстоятелност. Същевременно съгласно разпоредбите на чл.138, ал.1, изр.1 и чл.141, ал.1 ЗЗД, с настъпването на изискуемостта на главния дълг, настъпва и отговорността на поръчителя за целия размер на кредита. Съответно за банката се поражда правото да иска в пълен размер вземанията си от поръчителя – „РОМЕКС ИНС” ЕООД. Съответно изискуемостта на задължението на длъжника/поръчител към кредитора – „БАКБ” АД е настъпила най-късно с постановяването на решението по т. д. № 639/2014 г. на ПОС, с което главният длъжник – „РОМЕКС КАР” ЕООД е обявен в несъстоятелност – 06.10.2016 г. Размерът на дълга към банката е най-малко в размер на главница от 468 163, 47 евро или 915 648, 16 лева.
Съдът е приел, че кредиторът, „БЕЛОКАР” ЕООД също е активно легитимиран по молбата по чл.629, ал.4 ТЗ Вземането на този кредитор е установено с арбитражно решение, с което касаторът в качеството си на солидарен длъжник /встъпил в дълга/ е осъден да заплати на кредитора сума в размер общо на 4 211 658,32 лева, като няма данни да е бил издаден изпълнителен лист за нея. Съответно изискуемостта на задължението на длъжника към кредитора „БЕЛОКАР” ЕООД е настъпила най-късно на 20.06.2016г., когато е постановено арбитражното решение за осъждане на длъжника в качеството му на солидарен длъжник /встъпил в дълга на „РОМЕКС КАР” ЕООД за сума в общ размер на 4211658,32 лева/.
Съдът е заключил, че общият размер на задълженията към горните кредитори е 5 412 343,43 лева. Нито едно от тези задължения не е отразено в баланса на „РОМЕКС ИНС” ЕООД и вещото лице не ги е взело в предвид при определяне на общия размер на паричните задължения на длъжника. По същите съображения вещото лице не е включило тези парични задължения при определяне на показателите за ликвидност, които и без тези задължения са много под референтните си стойности. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е приел, че за целия изследван период – от 10.03.2013г. до 31.12.2018г., балансовата стойност на бързоликвидното имущество на „РОМЕКС ИНС” ЕООД не е достатъчно за покриване на всички задължения на кредиторите. Съобразно заключението на вещото лице, длъжникът е извършвал частични плащания до месец ноември 2017г., когато е било платено задължение по фактура в размер на 808, 76 лева. След тази дата до 31.12.2017г. са били извършени три плащания в общ размер на 80,87 лева. Останалите плащания до края на 2018г. са били за адв. хонорари, такси по тарифата на ЧСИ и такса за подновяване на електронен подпис.
Съдът е определил за начална дата на неплатежоспособността 01.07.2015г. въз основа на анализ на цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца, като се е позовал на най-рано настъпилата изискуемост на вземането на кредитора „СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД – на 01.07.2015г. Намерил е за осъществен фактическия състав на презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ, с оглед спиране на плащанията по търговски сделки. Посочил е, че на основание чл.608, ал.3 ТЗ, неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на определени кредитори. Въз основа на това решаващият състав е заключил, че от 01.07.2015г. длъжникът не е можел да изпълни изискуемо парично задължение отнасящо се до търговска сделка и е в състояние на неплатежоспособност. Това състояние е мотивирано и с факта, че към 01.07.2015г. всички показатели на касатора са лоши и сочат на трайно и необратимо състояние, което не може да бъде преодоляно.
За да потвърди решението в частта, с която е постановено спиране на производството по несъстоятелност, съдът е намерил за неоснователни твърденията, че длъжникът имал активи и средства в размер на 3 036 810,51 лева. Приел е, че от представения във въззивното производство заверен препис от нотариален акт и справки от регистъра при Агенцията по вписванията, не може да се установи, че „РОМЕКС ИНС” ЕООД притежава право на собственост върху посочените имоти и към деня на приключване на устните състезания във въззивното производство, защото същите са били продадени по реда на индивидуалното принудително изпълнение. Също така от договора, сключен на 14.01.2016 г. между „НИМИЦ 3” ЕООД /възложител/ и „РОМЕКС ИНС” ЕООД /изпълнител/, съдът е установил, че правото на собственост върху изработката на Научно-изследователска и опитно-конструкторска разработка на приемно-предаваща транспортна система за работа с взривоопасни товари „Амонит“ принадлежи на възложителя, а не на изпълнителя. Изпълнителят има право само да получи уговореното възнаграждение в размер на 915 314 лева.
В приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са обусловили правните изводи на съда и са предопределящи изхода на спора: „1/ Кредитор по договор за заем, по който длъжникът е поръчител, може ли да иска откриване на производство по несъстоятелност на поръчителя?; 2/ Наличие на недвижими имоти в масата на несъстоятелността, предпоставка ли е да не бъде искано от кредиторите по несъстоятелността плащане на предварителни разноски за покриване на първоначални разноски по делото по несъстоятелност?; 3/ Вписване на постановление за възлагане на недвижими имоти върху имот, включен в масата на несъстоятелността след обявяване на длъжника в несъстоятелност, противопоставимо ли е на кредиторите в несъстоятелността?; 4/ Ако съдът по несъстоятелността е дал разрешение за продължаване на изпълнително дело спрямо несъстоятелния търговец, вписване на постановление за възлагане на недвижими имоти върху имот, включен в масата на несъстоятелността след обявяване на длъжника в несъстоятелност, противопоставимо ли е на кредиторите в несъстоятелността?”. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, предвид следното:
Относно приложението на чл.608, ал.1, т.1, пред. 2-ро ТЗ /изм. ДВ бр. 20/2013г./ вр. чл.625 ТЗ при сключен договор за поръчителство, обезпечаващ вземане по търговска сделка (чл.296 ТЗ), е налице формирана практика по чл.290 ГПК на ВКС, цитирана от въззивната инстанция, която се споделя изцяло от настоящия състав. С оглед на това, даденото от въззивния съд разрешение по първи въпрос е в съответствие с практиката на ВКС, като липсва промяна на обществените условия или на законодателството, които да сочат на необходимост за даване на друго тълкуване на разпоредбите. Ето защо, по отношение на първи въпрос не е налице соченият от касатора допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Спрямо останалите въпроси не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като съобразно мотивите на атакувания акт те не са обусловили изхода на спора. Противно на твърдението, на което се основава втори въпрос, решаващият състав на апелативния съд е приел, че няма наличие на недвижими имоти в масата на несъстоятелност, така както се поддържа от длъжника. Трети и четвърти въпрос са свързани с момента на вписване на постановлението за възлагане на недвижими имоти в индивидуалното принудително изпълнение, който в конкретния случай не е предпоставило изводите на съда. Доколкото спрямо въпроси №2 – №4 не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на заявения от касатора допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 10.07.2018г. по в.т.д. № 131/2018г. на Апелативен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.