6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр. София, 17.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т.д. N 549 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЖМБ-1” АД против решение № 2394 от 15.10.2018г. по в.т.д. № 2787 / 2018г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 24.01.2018г. по т.д. № 719/2017г. на Софийски градски съд за признаване за установено по предявените от Ж. Й. С., Т. В. С. и И. П. Д. срещу „ЖМБ-1” АД, като правоприемник на „Евротур 2” ООД, искове с правно основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./, че с решение от 21.03.1994г. по ф.д.№ 7791/1992г. по описа на Софийски градски съд, Фирмено отделение, е вписано несъществуващо обстоятелство – увеличение на капитала на дружеството от 320 000 лева на 30 656 000 лева чрез непарична вноска, представляваща 4/5 идеални части от правото на собственост върху описан недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица] /стар №2/, на ъгъла с [улица].
В жалбата се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено при липса на правен интерес, защото въпросът за собствеността на процесните 3/5 идеални части от имота е решен със сила на присъдено нещо – решение от 27.07.2004г. по гр.д.№ 21230/2003 на СРС. Същевременно касаторът счита, че е налице липса на правен интерес и поради обстоятелствата, че ищците са прехвърлили правото си на собственост, поради което правните последици от успешно проведен иск няма да се отразят в тяхната имуществена сфера и въпросът за законосъобразността на отмененото в настоящото производство решение от 21.03.1994г. по ф.д.№ 7791/1992г. по описа на СГС е било предмет на съдебен контрол в състезателно исково производство с правно основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./. Също така намира атакуваното решение за неправилно, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че ищците не разполагат с активна легитимация да предявят иск по чл.537, ал.2 ГПК и са пропуснали преклузивния срок за атакуване на решението на Общото събрание, на което е взето решение за извършване на апорта. Поддържа се, че процесният имот е придобит от ответника по делото по давност. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.
Ответната страна по жалбата и ищци по делото, Ж. Й. С., Т. В. С. и И. П. Д., в подробен писмен отговор излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените от тях разноски за настоящата инстанция.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от Ж. Й. С., Т. В. С. и И. П. Д. срещу „ЖМБ-1” АД, като правоприемник на „Евротур 2” ООД, с твърдение, че с решение от 21.03.1994 г. по ф. дело № 7791/92 г. по описа на СГС, Фирмено отделение, е вписано несъществуващо обстоятелство – увеличаване на капитала на дружеството от 320 000 лева на 30 656 000 чрез непарична вноска, представляваща правото на собственост върху 4/5 ид. части от описан недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] /стар №2/, на ъгъла с [улица].
За да се произнесе по същество, въззивният съд е намерил предявеният иск за допустим. Обосновал е наличието на правен интерес у ищците от успешно провеждане на иска с правото им на собственост, което е пряко засегнато от извършеното вписване, предвид неговият транслативно – вещен ефект. Възприел е обстоятелството, че ищците са придобили едновременно и качеството на съдружници в ответното дружество, възникнало по силата на извършената апортна вноска, като необуславящо правния им интерес, тъй като понастоящем ищците не притежават качеството на акционери в ответното дружество, а и самото търговско дружество е правен субект, различен от участниците в него. Намерил е за неоснователни и доводите за липса на активна легитимация, предвид притежаването на имота от ищците и трети лица в СИО, както и поради твърденията за извършени разпоредителни сделки с процесния недвижим имот. Позовал се е на исковата молба, в която е налице изрично изявление за наличието на право на собственост върху имота, предмет на апортната вноска, като решаващият състав е счел за ирелевантно за спора обстоятелството, че имотът попада под режим на СИО, тъй като предявяването на настоящия иск е по естеството си действие на обикновено управление на вещта. Намерил е за неоснователни и доводите за прехвърляне на имота на трети лица по силата на договор за покупко – продажба. Позовавал се на представеното по делото решение от 23.02.2010г. по гр. дело № 264/2009 г. на ВКС, II ГО, съгласно което прехвърлителните сделки, по силата на които съпрузите на трите ищци са се разпоредили с имота, са отменени по силата на влязло в законна сила решение, поради което трите ищци се легитимират като съсобственици на процесните 4/5 ид. части от имота, предмет на апорта. Също така въззивната инстанция е счела за неоснователни и възраженията за недопустимост на иска, поради изтичане на преклузивния срок по чл.74 ТЗ за оспорване на решението на общото събрание на съдружниците за увеличение на капитала с апротна вноска. В аргумент е посочил, че предмет на предявения иск е не отмяна на решението на общото събрание за приемане на апортната вноска и увеличение на капитала, а вписването на горните обстоятелства в търговския регистър, воден при СГС, с доводи за извършване на вписването при липса на установените от закона предпоставки. Двете искови претенции са различни по страни, характер, процесуални предпоставки за допустимост, предмет и правни последици, като предявяването на иска с правно основание чл.432, ал.2 ГПК /отм./, предвид неговия установителен характер, би могло да бъде осъществено безсрочно. Възприел е за неоснователни и наведените твърдения за недопустимост на предявения иск, предвид липсата на наведени твърдения за осъществяване на някои от фактическите състави на вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2002г на ОСГК на ВКС – липсващо решение, или приемане на решение, чиято нищожност е установена впоследствие по исков ред с влязло в законна сила решение. Пояснил е, че въпросът, дали оспореното вписване е по естеството си вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.498 ГПК /отм./, е въпрос по съществото на правния спор и няма отношение към легитимацията на ищците за предявяване на иска.
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства съдът е установил, че с решение от 21.03.1994 г. по ф. дело № 7791/92 г. на СГС по партидата на „Евротур 2” ООД, [населено място], водена в търговския регистър при СГС, са вписани следните промени – приемане на нови съдружници и увлечение на капитала на дружеството от 320 000 лева на 30 656 000 лева чрез непарична вноска. От мотивите на регистърното решение към заявлението за вписване на промените са представени протокол от общо събрание на съдружниците, заключение – експертиза от 10.11.1993г. за оценка на апортната вноска, определение на СГС за приемане заключението на вещите лица, както и нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на вносителите върху недвижими имот, предмет на апорта.
За да уважи предявения установителен иск, съдът е възприел мотивите на регистърното решение, от които е установил, че при постановяването му към документите по заявлението не е бил представен и нов дружествен договор, съдържащ името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска и основанието на правата на вносителя, съобразно изискванията на чл.72, ал.1 ТЗ. Пояснил е, че регистърното решение е постановено въз основа на доказателства, които не установяват валидното осъществяване на всички елементи на фактическия състав на чл. 72 от ТЗ за вписване на увеличение на капитала чрез апортна вноска – писмено съгласие на вносителя с нотариална заверка на подписа му, решение на общото събрание на съдружниците за увеличение на капитала и приемане на нови съдружници, оценка на апортната вноска, изготвена от три вещи лица, определение на съда за приемане заключението на вещите лица за оценка на апортната вноска, нов дружествен договор, отговарящ на изискванията на чл.72, ал.1 ТЗ – съдържащ името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата на вносителя. Липсата на един от законоустановените елементи от фактическия състав, а именно отразяване на апортната вноска в дружествения договор, е обосновало порочността на извършеното вписване, поради което същото е отразило несъществуващо обстоятелство. Апелативният съд се е позовал и на практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 5/ 08.02.2011 г. по т. дело № 271/10 г. на ВКС, I ТО, съгласно което вписването въз основа на регистърно решение за увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в дружествения договор може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията на Тълкувателно решение № 1 /2002г. на ОСГК на ВКС.
Същевременно, решаващият състав е намерил доводите на въззивника, че е придобил процесния недвижим имот по давност за ирелевантни за настоящото производство, тъй като предмет на спора между страните е не правото на собственост върху процесния недвижим имот, а законосъобразността на вписването в търговския регистър на увеличението на капитала в ответното дружество чрез апортната вноска с предмет процесния недвижим имот. Правните последици на апрота, а именно неговият транслативно – вещен ефект по отношение на приемателя, не са предмет на предявения иск и не могат да променят извода за основателност на претенцията. Въззивната инстанция е намерила за неоснователно и позоваването на предходно постановени решения, тъй като същите са постановени или в рамките на охранителни производства, поради което не се ползват със сила на присъдено нещо, или в спорове между страни, различни от страните в настоящата производство.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на делото: „1/ Може ли да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност вписване на обстоятелство, за което вече има влязло в сила съдебно решение постановено в предходно исково производство на същото правно основание –чл.431, ал.2 ГПК /отм./ и дали постановеното по него решение формира сила на присъдено нещо?; 2/ Длъжна ли е страната, която твърди, че за нея е налице правен интерес от воденето на делото, да докаже това свое твърдение в хода на процеса?; 3/ Има ли право да предяви иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, съдружник, който е взел участие в работата на Общото събрание на ООД, гласувал за взетите решения и не ги е атакувал по реда на чл.74 ТЗ, а след прекратяването си на участието в дружеството да атакува извършеното вписване на същите тези решения?; 4/ Налице ли е правен интерес от предявяване на настоящия иск, след като въпросът за собствеността на имота, предмет на вписаното обстоятелство, между страните е решен със СПН в производство с правно основание чл.108 ЗС и отмяната на вписаното обстоятелство, което има действие занапред, не може да се отрази в имуществената сфера на ищците?; 5/ Има ли качеството на „трето лице”, по смисъла на чл.537, ал.2 ГПК, съдружник, който е взел участие в работата на Общото събрание на ООД и е гласувал за взетите решения, които са вписани в Търговския регистър, след прекратяването си на участието в дружеството да атакува вписаните въз основа на това решение обстоятелства, в случая, извършения апорт?; Разполага ли такъв съдружник с активна процесуална правоспособност да предяви иск по чл.537, ал.2 ГПК, само на основание, че е прекратил участието си в дружеството?”. Касаторът се е позовал на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 (по първите три въпроса) и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (по четвърти и пети въпрос), като цитира следната съдебна практика: решение № 164/17.02.2015г. по т.д. № 4009/2013г. на І т.о. на ВКС, решение № 16/17.04.2015г. по гр.д. № 5652/2015г. на І г.о. на ВКС, решение № 1751/25.07.2002г. по гр.д. № 2304/2000г. на V г.о. на ВКС, решение № 150/30.06.2014г. по т.д. № 286/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 13/06.02.2017г. по гр.д. № 3021/2015г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 5/08.02.2011г. по т.д. № 271/2010г. на І т.о. на ВКС, решение № 9/10.02.2017г. по гр.д. № 6320/2015г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 254/10.03.2014г. по гр.д. № 1526/2013г. на І г.о. на ВКС, решение № 168/19.06.2014г. по гр.д. № 715/2014г. на І г.о. на ВКС, решение № 64/09.05.2014г. по гр.д. № 5569/2013г. на І г.о. на ВКС. Също така счита, че е налице хипотезата на чл.280, ал.2, предл.последно ГПК.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първи въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като съдържа невярно твърдение за формирана сила на пресъдено нещо с предходно решение по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ между страните по настоящото дело. По този иск няма формирана сила на пресъдено нещо, тъй като няма произнасяне на съда по съществото на спора, а е потвърдено от ВКС извършено от въззивния съд обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото.
Втори, трети и пети въпроси не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като в конкретния случай правният интерес от водене на делото е доказан и се основава на правото на собственост върху апортната вноска на ищците, а не на прекратено членство в дружеството. Обстоятелството, как ищците са гласували на Общото събрание при вземане на решение за увеличение на капитала, е ирелевантно за допустимостта и основателността на иска, тъй като решението на Общото събрание на съдружниците е само един от елементите на сложния фактически състав на апорта, като неосъществяването на последния се извежда в исковата молба и в решението на съда от липсата на друг елемент – неотразяване на апортната вноска в дружествения договор. Неоснователни са доводите за недопустимост на решението, основаващи се и на твърдението, че спорът е решен със сила на пресъдено нещо в полза на настоящия касатор, тъй като с влязло в сила решение е отхвърлен иска на ищците срещу него с правно основание по чл.108 ЗС, доколкото обективните предели на силата не присъдено нещо не обхващат факти, настъпили след влизане в сила на решението, каквото е отмяната на извършеното прехвърляне на идеалните части от имота от ищците в полза на трето лице. Четвърти въпрос също не може да обуслови допускането на решението до касация, защото субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.108 ЗС не се разпростира върху ищците по настоящото дело – те не са ответник или правоприемник на ответника по делото по исковете на „ЖМБ-1” АД по чл.108 ЗС, като конститутивните нотариални актове за разпоредителните сделки, с които съпрузите на ищците прехвърлят имотите,`са отменени с решението по ревандикационните искове и не представляват титул за собственост.
Всички, поставени от касатора въпроси, са относими към допустимостта на исковете. Доколкото, по изложените по-горе съображения, не се констатира наличие на евентуална недопустимост на обжалвания акт, въпросите не обусловят допускането на касационния контрол.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Въз основа на изложените съображения, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2394 от 15.10.2018г. по в.т.д. № 2787 / 2018г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.