6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр. София, 14.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1238 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е: 1/ по касационна жалба на ЗК „Лев Инс” АД, [населено място], срещу решение № 2528 от 04.12.2017г., постановено по в.гр.д. № 2372 / 2017г. на Апелативен съд – София, след частична отмяна на решение № 8210/11.11.2016г. по гр.д. № 2682/2015г. на Софийски градски съд, е уважен предявеният срещу дружеството от Б. В. Т. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ до размера от 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на баща му В. Т. З., ведно със законната лихва, начислявана от 25.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като касаторът е осъден да заплати разноски; 2/ по касационна жалба на Б. В. Т. срещу решение № 2528 от 04.12.2017г., постановено по в.гр.д. № 2372 / 2017г. на Апелативен съд – София, в частта, в която е потвърдено, съответно частично отменено решение № 8210/11.11.2016г. по гр.д. № 2682/2015г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от него иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗК „Лев Инс” АД, [населено място] за горницата над 45 000 лв. до пълния предявен размер от 130 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на баща му В. Т. З., ведно със законната лихва, начислявана от 25.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като касаторът е осъден да заплати разноски.
Касаторът, ЗК „Лев Инс” АД, намира въззивното решение за необосновано и постановено в противоречие с утвърдената съдебна практика. Посочва, че при деликта единствено вината се предполага, не и останалите елементи от фактическия състав на непозволено увреждане. Счита, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване да е бил налице пътен знак в конкретния пътен участък, поради което евентуалният ответник да не е съобразил определени правила от ЗДвП, разпоредени съобразно вертикалната пътна сигнализация, поради което да се е стигнало до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Твърди, че към момента на констатиране на произшествието и фиксиране на следите в условията на неотложност при извършения оглед, няма поставен пътен знак за ограничение на възприетата от съда скорост до 40 км/ч. Заявява, че наличието на данни в цифрови изображения, изготвени две години по-късно, не води до извод, че е имало пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта до 40 км/ч. към момента на настъпване на произшествието. Приема, че от установените факти и обстоятелства в производството се обосновава извод, че пострадалият е предприел пресичане на необозначено за това място на път, представляващ част от републиканска пътна мрежа, за които важат правилата за скорост извън населено място. Околовръстния път на [населено място] в конкретния участък, където е настъпило произшествието е четирилентов еднопосочен пътен участък в съответната посока на движение на лекия автомобил. Твърди, че водачът на лекия автомобил го е управлявал с разрешена за конкретния пътен участък скорост от 60 км/ч., около която са се концентрирали експертите в трите изслушани по делото заключения. Излага съображения, че пострадалият сам се е поставил в риск, като е притичал измежду движещите се в колона и в една и съща посока автомобили през двете съседни пътни ленти, за да се окаже в осветената зона от късите светлини пред водача на лек автомобил „Фиат Б.” с рег. [рег.номер на МПС] .
Ответникът по жалбата и ищец по делото, Б. В. Т., в писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Касаторът, Б. В. Т., намира въззивното решение за частично неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът е определил обезщетение в занижен размер, несъобразен с указанията, дадени с Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС. Намира, че при постановяването му съдът не е съобразил в пълна степен нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, в резултат на което е нарушил критерия за справедливост. Оспорва изводите на съда относно приетия размер на съпричиняване. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Ответника по жалбата и по иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, ЗК „Лев Инс” АД, [населено място], счита че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна, като претендира направените разноски.
Ответникът по жалбата и по евентуалния иск по чл.45 ЗЗД, В. Т. П., не представя отговор на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Установено е по делото, че на 16.11.2010г. бащата на ищеца, В. Т. З., роден през 1920г., като пешеходец е бил ударен от лек автомобил на Околовръстния път в София, след което е починал в болница на 27.11.2010г. Не се спори по делото, че лекият автомобил „Фиат-Б.” с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от евентуалния ответник В. П., е бил застрахован за риска „гражданска отговорност” в ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс” АД. От заключението на вещото лице д-р Б. Б., което не е оспорено от страните, се установява, че в резултат на удара на автомобила В. З. е получил тежка гръдна травма със счупване на няколко поредни ребра, разкъсване на паренхима на белия дроб с вътрегръден кръвоизлив, счупване на дясната ключица и други травми по гърба и крайниците. Пряка причина за настъпилата смърт е появилата се бронхопневмония като усложнение на крайно тежката гръдна травма, получена при ПТП.
По делото е спорно, дали към 16.11.2010г. на процесния участък от Околовръстния път е имало поставен знак В26, ограничаващ скоростта на автомобилите до 40 км/ч. В тази насока решаващият състав е приел следното:
От предоставеното постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство съдът е установил, че производството е прекратено, поради недоказаност на обвинението. То е мотивирано с липса на достатъчно доказателства и допуснати сериозни пропуски в разследването от страна на органите на Пътна полиция, поради което не може да се обоснове извод за причинна връзка между допуснатото от водача нарушение на правилата на движение (управление на автомобила със скорост над разрешената) и настъпилото ПТП. Конкретно е цитиран протоколът за оглед на местопроизшествието, в който според прокурора е „пропуснато” наличието на пътен знак В26.
Както в досъдебното производство, така и пред градския съд като свидетел е разпитана единствената очевидка на произшествието –Т. П., според която на местопроизшествието е нямало светофар, нито пешеходна пътека, имало мантинела. На л. 117 и л. 118 към приложеното досъдебно производство № 12811/2010г. се съдържа схема за организацията на движението, на която е видно наличието на този знак и писмо от Столична община, в което е удостоверено „Не разполагаме с информация за липсващи пътни значи на Околовръстен път в посочения участък на 16.11.2010г.”. След обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства по делото, решаващият съд е приел, че към датата на ПТП пътният знак, ограничаващ скоростта на автомобилите, е бил налице. Същевременно решаващият състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, че от страна на водача на автомобила е налице нарушение на правилата на движение –надвишаване на разрешената скорост и несъобразяване с конкретните условия на видимост. В аргумент е посочил дадените от заключения от вещите лица на първоначалната експертиза (инж. В.), на повторна експертиза (инж. И. Т.) и на тричленната експертиза, че скоростта на движение на автомобила е била между 52-60 км/ч., като при нея водачът е бил в състояние да спре в осветената от фаровете зона.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, пред градския съд е разпитана свидетелката В. Т. – съпруга на ищеца, а пред въззивната инстанция – Й. М., съсед на починалия З.. От показанията на свидетелите е установено, че между ищеца и баща му имало много близки, дори приятелски отношения. Въпреки, че не са живели заедно, ищецът посещавал баща си няколко пъти седмично и заедно със съпругата си му носели храна, грижели са за него. Бащата също помагал на сина си. Въпреки напредналата си възраст, В. З. бил много жизнен, смъртта му била неочаквана. Почти не употребявал лекарства, защото бил билкар, бил добре със слуха и зрението. Ищецът бил много разстроен от смъртта на баща си и тежко понасял загубата, защото бил емоционално свързан с него. След смъртта му всяка седмица искал да ходят на гроба му.
С оглед на изложеното и като е съобразил обществено –икономическата обстановка към края на 2010г., решаващият състав е намерил, че за случая справедливото обезщетение е 90 000 лв. За да редуцира обезщетението до 45 000 лв., съдът е приел съпричиняване от страна на увреденото лице в размер на 50%, тъй като В. З. е пресичал натоварено пътно платно, в тъмната част на денонощието, на неопределено за пресичане място, където не би могло да се очаква поява на пешеходци.
По касационната жалба на ЗК „Лев Инс” АД:
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа да е включен в предмета на делото, обусловил изхода на спора, разрешен в противоречие с материалния закон и отговорът му е от значение за развитие на правото: „Подлежат ли на различна интерпретация доказателства в различни производства, при положение, че общото в обособения предмет и на двете производства е настъпило пътнотранспортно произшествие и налице ли е наличие на противоправно деяние от конкретно лице?”. Касаторът се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на застрахователното дружество, предвид следното:
Връзката между наказателния и гражданския процес е правно уредена с императивната норма на чл.300 ГПК, на която е дадено задължително по см. на чл.130 ЗСВ вр. чл.280, ал.1, т.1 ГПК тълкуване в т.15 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Според него, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл.300 ГПК, като те са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В съответствие с тази практика, въззивният съд е приел, че актовете на прокуратурата не го обвързват, като включително се е позовал и на факта на прекратяване на наказателното производство, поради неустановяване на противоправността на поведението на водача на МПС вследствие на сериозни пропуски в разследването. Предвид наличието на задължителна практика на ВКС за връзката между двете производства, както и многобройна практика на ВКС по чл.290 ГПК относно необвързаността на гражданския съд от актовете на прокураотурата, съобразена в атакувания акт, не е налице релевираната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По касационната жалба на Б. В. Т.:
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа да са включени в предмета на делото, обусловили изхода на спора и разрешени в противоречие с практиката на съдилищата: „1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Твърди се разрешаването му в противоречие с: решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о. на ВКС.; 2/ При формиране на извода относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве? Твърди се разрешаването му в противоречие с: решение № 149/02.05.2011г. по гр.д. № 574/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 121/09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ІІ т.о. на ВКС.; 3/ За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск? Твърди се разрешаването му в противоречие с: решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 171/10.10.2013г. по т.д. № 629/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2016г., решение № 91/20.08.2014г. по т.д. № 66/2013г. на І т.о. на ВКС и решение № 50/27.07.2015г. по т.д. № 271/2014г.”. Касаторът се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.).
Формулираните първи и втори въпрос от изложението на жалбоподателя Б. Т. са свързани с приложението на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същите са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявения иск по чл. 288 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но не се доказва наличието на релевираната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД съществува задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. и доразвита в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, служебно известни на настоящия състав –решение № 121/19.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на І т.о. на ВКС, решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 242/12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 79/11.07.2016г. по т.д. № 1508/2015г. на І т.о. на ВКС и други, според която, при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съгласно постоянната практика на ВКС на основание чл. 290 ГПК, при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението, лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл са служебно известните на настоящия състав решение № 83/07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. на ВКС, решение № 25/03.04.2009г. по т.д. № 504/2008г. на І т.о. на ВКС. В настоящия случай, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил възприетата в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии, като е взел предвид специфичните за делото обстоятелства, относими към установяване съдържанието на връзката дете – родител за понесените от ищеца душевни болки и страдания от загубата на баща си, като е съобразил, че въпреки напреднатала си възраст бащата на ищеца е бил жизнен, самостоятелен човек и смъртта му не е била очаквана и предвидима в скоро време, а е настъпила внезапно. Отчетено е, че независимо, че починалият не е живеел в едно домакинство със сина си, контактите между тях са били редовни и интензивни, отношенията им са били много добри, дори „приятелски”. В противовес на твърдението на касатора, решаващият състав е взел предвид и социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието – края на 2010г. , в която се включва лимитът на отговорност на застрахователите към този момент. Ето защо, не е налице релевираното от жалбоподателя- физическо лице допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Третия въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне на приноса на пострадалото лице, принципно попада в обхвата на основния селективен критерий. Не може да се счете за доказана обаче допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като при произнасяне по надлежно релевираното от ответното застрахователно дружество възражение на съпричиняване, съдът е взел предвид именно конкретното поведение на пострадалия, с което той обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което даденото от въззивната инстанция разрешение е в пълно съответствие с практиката на ВКС.
Предвид изхода на делото, при общ обжалваем интерес по него от 130 000 лева, в полза на ЗК „Лев Инс” АД, [населено място], следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК във връзка с недопускане на касационния контрол по жалбата на на насрещната страна в размер на 196,15 лева, а в полза на касатора-физическо лице – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 276,92 лева за отговора на жалбата на насрещната страна във връзка със недопускане на касационно обжалване въз основа на същата.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2528 от 04.12.2017г., постановено по в.гр.д. № 2372 / 2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Б. В. Т., ЕГН [ЕГН], разноски за настоящото производство в размер на 276,92 лева.
ОСЪЖДА Б. В. Т., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 196,15 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.