2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 18.01.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1553 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място] срещу решение № 2539/06.12.2017г. по в.т.д. № 1207/2016г. на Апелативен съд – София, с което, след частична отмяна на решение № 7 от 29.04.2015г. по т.д. № 34 от 2014г. на СГС, е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК от дружеството – жалбоподател срещу „ЮТОРУС” АД иск за установяване, че ответникът му дължи сумата 32 224,14 евро – част от главница по запис на заповед, издаден на 30.07.2009г., ведно със законната лихва считано от 18.01.2013г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.89 ЗЗД и чл.343 ТЗ, и е необосновано. Не споделя възприетото от въззивния състав, че след противозаконното отнемане на моторното превозно средство, осъществено след редовното сключване на договора за финансов лизинг, договорът се счита за прекратен и по него не се дължат повече плащания. Счита, че в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.343 ТЗ, съгласно която рискът от случайното погиване или повреждане на вещта се носи от лизингополучателя. Позовава се на решение № 24 от 21.06.2016г. по т.д. № 1526 от 2014г. на І ТО на ВКС. Сочи, че съгласно т.8.2 от ОУ на лизингодателя, „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД, всички рискове от притежаването, ползването, повреждането, погиването и отнемането на лизинговата вещ остават за сметка на лизингополучателя. Съгласно т.8.6 от същите ОУ, посегателството от страна на трети лица върху имуществото не освобождава лизингополучателя, „ЮТОРУС” АД, от задължението му да внася лизинговите вноски. Претендира всички сторени от дружеството съдебни разноски пред трите съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата и по делото, „ЮТОРУС” АД, счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният състав е приел, че процесният запис на заповед, издаден на 30.07.2009г. от длъжника „ЮТОРУС” АД, е редовен от външна страна – съдържа всички реквизити, изискуеми по чл.535 ТЗ. Безспорно е установено, че този запис на заповед обезпечава вземането на лизингодателя – ищец по договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на собственост № 20FLO3595 от 30.07.2009г. Въззивният съд е счел за доказано от фактическа страна, че на 6.08.2009г. лизинговият автомобил е противозаконно отнет от владението на лизингополучателя без негово съгласие, за което е образувано досъдебно производство. Впоследствие на 1.10.2010г. лизинговият автомобил е открит в Република Полша и на 30.08.2011г. е предаден на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД. Обсъдил е сключените в полза на лизингодателя във връзка с процесния договор за финансов лизинг застрахователни полици № 09-0300/020/5000358 и № 01/1/09/9000612/020/0. Посочил е, че с оглед настъпилото застрахователно събитие е заведена щета при застрахователя, както с писмо изх.№ 7-730-00-1493/01.09.2011г. на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД до ЗАД „Алианц България”, предвид връщането на вещта, лизингодателят е потвърдил отказа си от заплащане на обезщетение по заведена щета № 0300/09/020/501021 по застрахователна полица 09-0300/020/5000358 по риск кражба на МПС, като претендира от застрахователя единствено възстановяване на нанесените частични щети на открития автомобил. С писмо от 26.04.2012г. лизингодателят е уведомил лизингополучателя, че има падежирани и непогасени задължения в размер на 60 688,72 лева и го е поканил да заплати същите в петдневен срок от получаване на писмото, което е връчено на 27.04.2012г.
За да постанови отменително-отхвърлителното си решение, решаващият състав е приел за основателно възражението на ответника, че договорът за лизинг е прекратен поради противозаконното отнемане на лизинговата вещ, направено с възражението в заповедното производство и отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, поради което ответникът не дължи вноски по договора за финансов лизинг за периода, в който не е ползвал вещта. С противозаконното отнемане на лизинговия автомобил е настъпила обективна невъзможност за изпълнение от лизингодателя на задълженията му по договора за лизинг да осигури свободното ползване на вещта в рамките на срока на договора и да прехвърли на лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок, което води до разваляне на договора по право, на основание чл.89, ал.1 ЗЗД. С оглед на това е прието, че не е налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на лизингополучателя след прекратяването му по реда на чл.89, ал.1 ЗЗД, поради което не дължи от този момент заплащане на лизингови вноски. Същевременно съдът е приел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.343 ТЗ, тъй като не е налице случайно погиване на вещта или повреждането й. Посочено е, че в т.8.2 от Общите условия на лизингодателя е уговорено, че „всички рискове от притежаването, ползването, повреждането или погиването на имуществото, вкл. отнемането в полза на държавата и / или на трети лица са за сметка на лизингополучателя”, а в т.8.6 от същите условия е уговорено, че „конфискацията и задържането на лизинговото имущество от надлежен орган, посегателството от страна на трети лица или възникването на непреодолима сила не освобождават лизингополучателя от задължението му да плаща лизинговите вноски” т.е. не е уговорено изрично, че лизингополучателят носи риска и при противозаконно отнемане на вещта от трето лице, поради което не може да се обоснове отговорността на лизингополучателя в конкретния случай. Въз основа на изложеното е направен извод, че не е налице задължение на ответника по каузалната сделка в претендирания размер, поради което е прието, че същият не дължи плащане и по процесния запис на заповед.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1/ Противозаконното отнемане /кражбата/ на лизингова вещ, осъществено след сключване на лизинговия договор, представлява ли хипотеза, различна от уредената в чл. 343 ТЗ?; 2/ Противозаконното отнемане /кражбата/ на лизингова вещ, осъществено след сключване на лизинговия договор, представлява ли основание за преустановяване плащанията на лизинговите вноски?; 3/ Противозаконното отнемане /кражбата/ на лизингова вещ, осъществено след сключване на лизинговия договор, представлява ли основание за разваляне на договора за финансов лизинг по право /чл. 89 ЗЗД/?; 4/ Неупражняването на фактическа власт поради кражба върху индивидуално определен вещ основание ли е да се приеме, че същата не може да бъде предмет на договор, по силата на който собственикът й /от който вещта е открадната/ да прехвърли собствеността на тази вещ на трето лице?; 5/ Изричната уговорка в ОУ, представляващи неразделна част от договора за лизинг, сключен между лизингодател търговец и лизингополучател търговец, по силата на която е регламентирано, че за сметка на лизингополучателя са всички рискове от притежаването, ползването, повреждането и/или погиването на имуществото, включително и отнемане в полза на държавата или трети лица, отнася ли се и за случаите на противозаконно отнемане /кражба/ на лизинговата вещ и следва ли след сключване на лизинговия договор при последващо настъпило противозаконно отнемане /кражба/ лизингополучателят да продължи да внася уговорените вноски?; 6/ Изричната уговорка в ОУ, представляващи неразделна част от договора за лизинг, сключен между лизингодател търговец и лизингополучател търговец, по силата на която е регламентирано, че посегателството от трети лица или възникването на обстоятелства на непреодолима сила не освобождават лизингополучателя от задължението му за внасяне на лизинговите вноски, отнася ли се и за случаите на противозаконно отнемане /кражба/ на лизинговата вещ?”. Касаторът се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на основанието чл. 280, ал. 2 ГПК – „очевидна неправилност”. Цитира следната съдебна практика: решение № 198/13.05.2016г. по т.д. № 2741/2014г. на І ТО на ВКС и решение № 147/01.08.2013г. по гр.д. № 805/2012г. на І ГО на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
От формулираните въпроси, само въпроси №1, 3 ,5 и 6 покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото от съда разрешение относно приложението на чл.343 ТЗ и чл.89 ЗЗД в хипотезата на кражба на лизингова вещ, както и направеното тълкуване на клаузите от Общите условия, са обусловили изхода на спора. Цитираната съдебна практика във връзка с въпроси №1 и №3 не дават пряк отговор на поставените въпроси в случай на кражба на вещ, предмет на договор за лизинг, поради което по отношение на тях не е налице първия поддържан допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От друга страна, спрямо тези въпроси е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Въпроси № 5 и № 6 са свързани с тълкуването на клаузите от Общите условия и по същество касаят приложението на чл.20 ЗЗД, като по отношение на тях е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед разрешенията, дадени в практиката на ВКС, материализирана в решение № 347/11.10.2011г. по гр.д. № 290/2010г. на IV ГО; решение № 165/26.01.2012г. по т.д. № 666/2010г. на I ТО; решение № 30/29.02.2016г. по т.д. № 149/2015г. на II ТО; решение № 150 /30.06.2011г. по т.д. № 944/2010г. на II ТО и други решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по конкретизираните от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, правни въпроси: „1/ Противозаконното отнемане /кражбата/ на вещта по договор за финансов лизинг обхваща ли се от разпоредбата на чл.343 ТЗ?; 2/ Противозаконното отнемане /кражбата/ на лизинговата вещ представлява ли основание по чл.89 ЗЗД за разваляне на договор за финансов лизинг по право?; 3/ Приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на клаузи от общите условия към договор. Спрямо на първите два въпроса касационния контрол се допуска на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по отношение на последния въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Допускането на касационното обжалване по ал.1 на чл.280 ГПК, в случая изключва разглеждането на основанието по чл.280, ал.2, пр.последно на ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1260,50 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2381/17.11.2017г. по т.д. № 3690/2017г. на Апелативен съд – София.
УКАЗВА на касатора, „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1260,50 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.