2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85
Гр. София, 31.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 23 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Столична община срещу определение № 3614 / 06.11.2017г. по ч.гр.д. № 4276 / 2017г. на Апелативен съд – София, с което се допълва постановеното по делото определение в частта за разноските, като Столична община е осъдена по реда на чл.248, ал.1 ГПК да заплати на [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева -разноски за въззивната инстанция.
В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК е неправилно, тъй като до произнасяне на апелативния съд по частната жалба, по която е образувано въззивното производство, не е направено искане от [фирма] за присъждане на съдебни разноски за това производство. Сочи се, че присъдените по реда на чл.248, ал.1 ГПК разноски са прекомерни, не са доказани по размер и не са реално направени.
Ответникът по частната жалба, [фирма], моли да се потвърди като правилно обжалваното определение. Твърди, че искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция е направено още с отговора на частната въззивната жалба с представянето на надлежно писмено доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че до произнасянето на въззивната инстанция по частната жалба, по която е образувано производството пред нея. липсва искане от страна на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за производството. Невярно е твърдението на [фирма], че такова искане се съдържа в депозирания от него отговор на частната жалба. Представянето към отговора на частната жалба на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение не представлява сезиране на съда с искане за присъждане на разноски по делото, което искане следва да бъде изрично. Недопустимо е за първи път такова искане да се прави в производството по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като предназначението на това производство е да бъдат поправени допуснати от съда грешки при определяне на отговорността за разноските, но не и да бъдат санирани процесуални пропуски на страните.
С оглед изложеното, определението по чл.248, ал.1 ГПК трябва да бъде отменено като неправилно, а молбата по чл.248, ал.1 ГПК на [фирма] следва се остави без уважение като неоснователна.
Водим от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ определение № 3614 / 06.11.2017г. по ч.гр.д. № 4276 / 2017г. на Апелативен съд – София, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Вата – П“ ООД за допълване в частта за разноските на определение № 2859 / 12.09.2017г. по ч.гр.д. № 4276 / 2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.