4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№736
гр. София, 17.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 850 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „АГРОСИСТЕМА – 01” ЕООД, [населено място], представлявано от адв. А. Д., срещу решение № 291 от 11.10.2017г. по т.д. № 456/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 318 от 13.06.2017г. по т.д. № 731/2016г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на касатора за признаване за установено, че ответниците Кооперация „Хисар – Агра”, представлявана от председател Д. Т. Кощилаков, и Д. Т. Кощилаков дължат солидарно на „Агросистема – 01” ЕООД сумата 45 000 лева, дължима по силата на запис на заповед, издаден на 21.01.2013г. с падеж 20.12.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 13.06.2016г. до окончателното плащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 4461 от 14.06.2016г. по ч.гр.д. № 8019/2016г. на РС – Пловдив, ІІІ граждански състав.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и практиката на ВКС. Счита за неправилен извода на въззивния съд за липса на дата на издадения запис на заповед, като твърди, че такава има и въпреки формалния характер на записа на заповед, съдът е следвало да подложи волята на издателя на тълкуване. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса има ли възможност, право и задължение съдът да тълкува съдържанието на записа на заповед, ако има колебание в изписването на някой от задължителните й реквизити и по въпроса, представлява ли по естеството си записът на заповед едностранна сделка, за която важат общите правила на ЗЗД и като такъв може ли да бъде подлаган на тълкуване при неяснота на съдържанието въпреки формалния му характер предвид общите правила на чл.44 вр. чл.20 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с решение № 642 от 29.05.2002г. по гр.д. № 1423/2001г. на ВКС, решение № 197 от 30.03.20005г. по т.д. № 162/2004г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 330 от 10.04.2009г. по гр.д. № 1037/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., т.1 не ТР № 1 от 28.12.2005г. по тълк.д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС.
Ответниците Д. Т. Кощилаков и Кооперация „Хисар-Агра”, представлявани от адв. Надежда П., оспорват касационната жалба. Излагат съображения за законосъобразност на извода на въззивния съд за липса на дата като реквизит на записа на заповед и считат, че представените от касатора съдебни решения не кореспондират на изложените в касационната му жалба аргументи, тъй като в тях не се е обсъжда датата на издаване на записа на заповед, а други реквизити на ценната книга, по които няма спор между страните.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният установителен иск, е споделил извода на първоинстанционния съд за липса на основния реквизит на издадения от ответната кооперация запис на заповед – дата на издаване, направен вследствие анализ на цифровото обозначение на датата на издаване – „210012013”, която действително води до пълна неяснота за момента на издаване на документа, тъй като подобна дата е невъзможна. Приел е за неоснователни доводите на ищеца, свеждащи се до тълкуване на така посоченото обозначение на датата, поради особения характер на записа на заповед – на едностранна абтрактна и сторого формална сделка. Изложил е съображения, че формата и съдържанието на записа на заповед са посочени в закона като условия за действителност и неспазването им води до отпадане на правните му последици като менителнично право. Приел е, че датата на издаването също е от голямо значение за менителничния ефект, защото служи за доказателство за момента, когато е поето задължението, за способността на издателя да се задължава с вземането. По тези съображения въззивният съд е достигнал до крайния извод за невалидност на изпълнителното основание, въз основа на което е предявено вземането в заповедното производството, поради което е счел, че не следва да се обсъжда съществуването на соченото в исковата молба каузално правоотношение, както и сочената обезпечително-гаранционна връзка на абстрактната с каузалната сделка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените материалноправни въпроси, отнасящи се до възможността съдът да тълкува запис на заповед при неяснота , породена от изписването на някой от задължителните реквизити, са релевантни, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи. Представените от касатора решения не дават разрешение на поставения въпрос, поради което и не могат до обосноват извод за произнасяне на въззивния в противоречие с тях. Възможността да бъде подложена на преценка и обсъждана от съда неяснотата по отношение на падежа на записа на заповед като задължителен реквизит е възприета в решение № 155 от 07.11.2013г. по т.д. № 664/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. Поради това настоящият състав намира, че следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на съответствието му с посочената практика на ВКС по следния материалноправен въпрос, уточнен от съда: „При съмнение, породено от начина на изписване с цифри на датата на издаване на запис на заповед, може ли съдът, съобразявайки и останалата част от съдържанието на документа, да установява действителната му дата?“.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 900 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 291 от 11.10.2017г. по т.д. № 456/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на „АГРОСИСТЕМА – 01” ЕООД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 900 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: