2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 285
гр. София, 05.12.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закритото заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2367 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.250 ГПК.
Молителят, К. М. М., иска допълване на решение № 59 от 06.07.17г., постановено по делото, тъй като съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на законна лихва върху присъдената главница за периода от завеждането на исковата молба – 13.11.2013г. до окончателното плащане. Направено е и искане за присъждане на разноски за производството по чл.250 ГПК в размер на 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата, Застрахователна компания [фирма], не депозира отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
С въззивното решение: 1/ се отменя частично първоинстанционното решение и частично се отхвърлят исковете по чл.208, ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за законна лихва за забава за период до завеждането на исковата молба; 2/ обезсилва се първоинстанционното решение в частта, с която се присъжда законна лихва върху обезщетението за мораторни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2013г. до окончателното му плащане; 3/ потвърждава се първоинстанционното решение в останалите обжалвани осъдителни части.
Касационното обжалване е допуснато в отменителната част на въззивния акт.
Молбата по чл.250 ГПК е неоснователна.
Видно от определението по чл.288 ГПК, предмет на касационното производство е единствено произнасянето на въззивната инстанция, с което след частична отмяна на първоинстанционния акт са отхвърлени частично претенциите чл.208, ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за законна лихва за забава за период до завеждането на исковата молба. Апелативният съд не е постановил отхвърляне на претенция за законна лихва върху частта от неприсъдената главница за периода от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, поради което такава претенция не е предмет на допуснато от ВКС по реда на чл.280 ГПК касационно обжалване. Недопустимо е касационният съд да се произнесе по иск, който не се явява предмет на касационното обжалване, поради което молбата по чл.250 от ГПК за допълване на решението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Следва да се има предвид, че относно законна лихва върху цялата главница, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2013г. до окончателното й плащане, първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция, съобразно диспозитива на въззивното решение, като в тази част, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Водим от горното, на основание чл.250 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата по чл.250 ГПК на К. М. М., за допълване на решението № 59 от 06.07.17г. на ВКС, постановено по т.д. № 2367 / 2015г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.