О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София, 31.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 678 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. от [населено място], Б., представлявана от адв. Н. С., срещу решение № 2128 от 16.10.2017г. по гр.д. № 2624/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав в частта, с която е потвърдено решение № 960 от 14.02.2017г. по гр.д. № 12690/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 22 състав за отхвърляне на предявения от Р. Б. против „Зърнени храни България” АД иск за признаване и допускане изпълнението на влязло в сила чуждестранно съдебно решение от 18.09.2012г. на Първоинстанционен съд на Княжество Монако.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е нищожно, тъй като предявеният иск е разгледан в исково производство по реда на Част II ГПК, а не в закрито охранително производство. Алтернативно поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен инцидентен установителен иск с правно основание чл.118, ал.2 КМЧП. Излага и твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и е необоснован. Твърди, че неправилно въззивният съд е изискал доказателства за съществуването на договорно правоотношение с ответника. Поддържа, че изводът на апелативния съд за изключителната компетентност на българския съд по първоначалния иск е неправилен и в противоречие с императивни разпоредби на закона. Излага твърдения относно възраженията, които ответникът е имал право да направи пред чуждестранния съд. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 248 от 26.10.2012г. по гр.д. № 242/2012г. на ВКС, ГК, II г.о. Поддържа още, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Производствата по чл.117 КМЧП и чл.118, ал.2 КМЧП по един процесуален ред ли следва да се разглеждат /общия исков процес/ или производството по чл.117 КМЧП е охранително, както следва от логиката на закона?
2. Ако ответникът в производството по чл.117 КМЧП е оспорил един или няколко отделни факта, то означава ли, че ищецът следва да проведе пълно доказване на иска, по който е налице влязло в сила съдебно решение, или е достатъчно да обори конкретните възражения?
3. Кой следва да заведе установителен иск по чл.118, ал.2 КМЧП – този, който иска да се ползва от влязлото в сила решение на чуждестранния съд, или този, който го оспорва? Върху кого лежи доказателствената тежест в процеса?
4. Може ли производството по чл.117 КМЧП автоматично да се преобразува в такова по чл.118, ал.1 КМЧП? Следва ли да е налице воля на страните или най – малкото акт на съда, за да премине делото от единия в другия вид? Или следва първото производство да бъде прекратено/ спряно и образувано ново такова по реда на общия исков процес?
Ответникът „Зърнени храни България” АД, [населено място], оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с константната практика на ВКС. По отношение на формулираните въпроси сочи, че същите са хипотетични и неотносими към конкретното дело. Оспорва доводите на касаторката за нищожност и недопустимост на въззивното решение. Излага подробни съображение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторката доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.119, във връзка с чл.117 КМЧП за признаване и допускане изпълнението на влязло в сила чуждестранно съдебно решение, е констатирал въведено от ответника „Зърнени храни България“ АД възражение за липса на друго основание за компетентността на съда в Княжество Монако освен регистрацията на ищцата Р. Б. в тази държава. С оглед на това и поради довода на ответното дружество за липса на договорно отношение, е счел, че в тежест на ищцата е да докаже наличие на други основания за международна компетентност на съда в Княжество Монако. Решаващият съдебен състав е приел за недоказан довода на ищцата за сключен с ответника договор за посредничество, по който престацията е извършена в Княжество Монако, като е изложил съображения за липса на доказателства за съществуването на договорно правоотношение, както и за мястото на сключване на сделките между „Зърнени храни България“ АД и дубайската компания. Констатирал е, че данни за облигационната връзка се съдържат единствено в чуждестранното решение, чието признаване се иска. Изложил е съображения, че съдебният акт не може да се признае инцидентно и да послужи за доказателство за сключен договор между страните поради наличието на спор относно предпоставките за неговото признаване. С оглед на това апелативният съд е достигнал до извода за липса на друго основание за компетентността на съда в Княжество Монако освен регистрацията на ищцата в тази държава. Приел е, че по правилата на чл.4 и чл.15 КМЧП разгледаният и решен от съда в Монако спор е подсъден на българския съд и е счел за неоснователно позоваването на чл.24 КМЧП.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за нищожност и недопустимост на въззивното решение. Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение – такова, което не е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, което не е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, което не е изготвено в писмена форма или не е подписано, в което волята на съда е изразена по начин, който поради абсолютната й неразбираемост, не позволява да се изведе, дори и чрез тълкуване, нейното съдържание. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество– решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран, решение, постановено при липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка. Обжалваното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната компетентност на съда и в изискуемата форма. Волята на съда е ясно и разбираемо изразена. Aтакуваното решение отговаря и на всички изисквания за допустимост. Въззивният съд е възприел, че е сезиран с иск с правно основание чл.119, във връзка с чл.117 КМЧП с оглед сочените в исковата молба факти, представляващи основание за търсената защита, и е отнесъл същите към посочена правна норма, без да ги изменя.
По отношение на твърдението в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за противоречие на обжалваното решение със задължителната съдебна практика на ВКС, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай, касаторката не е посочила кой е процесуалноправният или материалноправният въпрос, обусловил изхода на спора, който е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Изложените от касаторката оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Отсъствието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК поради липса на формулиран правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което е безпредметно обсъждането на твърдяната от касаторката допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставените в изложението по чл.284, ал3, т.1 ГПК четири въпроса, свързани с приложението на нормите на чл.117 и чл.118, ал.2 КМЧП, са формулирани общо, не кореспондират с мотивите на обжалваното решение, не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи. Те са предпоставени от неправилното разбиране на касаторката, че в чл.117 КМЧП е уредено отделно производство. В настоящия случай апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.119, във връзка с чл.117 КМЧП, тъй като, поради недоказан довод на ищцата за сключен с ответника договор за посредничество, е достигнал до извода за липса на друго основание за компетентността на съда в Княжество Монако освен регистрацията на ищцата в тази държава. Въззивният съд не се е произнасял по възражения, касаещи съществото на спора, в каквато насока се съдържат твърдения във формулирания втори въпрос. Поради това настоящият състав на ВКС приема, че поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК да са от значение за изхода на делото.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторката само се позовава на това основание, без да обоснове релевантността на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на касаторката не се дължат разноски за касационното производство. На основание чл.78 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 100 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2128 от 16.10.2017г. по гр.д. № 2624/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав.
ОСЪЖДА Р. Б., [дата на раждане] в [населено място], Б., от Монако, [улица] да заплати на „Зърнени храни България” АД, ЕИК[ЕИК], съдебен адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] адв. М. Б. сумата 1 400 лева /хиляда и четиристотин лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: