О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
гр. София, 13.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 746 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по иска, „ЛОКУС ПЪБЛИШИНГ” ЕООД, [населено място], срещу решение № 1278 от 06.06.2017г. по в.т.д. № 2029 / 2016г. на Апелативен съд – София в частта, с която след отмяна на решение № 476 / 10.03.2016г. по т.д. № 6160 / 2015г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от Е. В. П. срещу дружеството иск по чл.95, ал.1, т.2 ЗАПСП (в редакция ДВ бр. 14/2015г.) за преустановяване разпространението на посочени книги. В останалата си част въззивното решение, като необжалвано от страната, е влязло в сила.
Касаторът не споделя извода на решаващия съд, че е налице нарушение на право, защитено от ЗАПСП. Посочва, че в сключените между страните договори, представени като доказателства по делото, е установено, че авторът на превода отстъпва на издателството изключителното право на издаване (възпроизвеждане) и разпространение на направения превод на книги за срок от четири години след одобряването му. Възпроизвеждането и разпространението на произведенията представлява „публикуване” на произведение -§2, т. 2 от ДР на ЗАПСП. Твърдят, че това разпространение е извършено преди изтичане на четиригодишния срок на действие на договора за отстъпване на авторското право върху извършените преводи, чието действие е започнало от датата на сключване на договор с печатното дружество за възпроизвеждане на произведенията. Разпространението представлява упражнено от страна на издателя в срока на действие на договора на отстъпеното му изключително авторско право по чл.18, ал.2, т.2 ЗАПСП. Издателят е упражнил правото си на разпространение на книгите преди изтичане на договора. Заявява, че по отношение на конкретната хипотеза –разпространени преди изтичане на срока на договор за отстъпване на авторско право произведения, част от които остават нереализирани и налични по книжарници към датата на изтичане срока на договора, намира приложение, на основание справедливостта, т.н. „клауза за довършване”. Съгласно същата, издателят може да продаде останалите екземпляри от тиража и да плати възнаграждение, ако евентуално такова се дължи. Същевременно намира за неправилно приетото от съда, че дружеството носи доказателствената тежест за отрицателния факт –липса на извършено нарушение.
Ответницата по жалбата и ищца по делото – Е. В. П., в подробен писмен отговор я оспорва. Претендира направените в настоящото производство разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който не е приложен към отговора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Съдът е приел, че ответникът – дружеството издател, след изтичане срока на договорите, по силата на които ищцата е отстъпила авторското си право върху преводи на процесните десет книги, е продължило да разпространява преведените книги без съгласието и разрешението на ищцата, поради което е счел за основателен иска по чл.94, ал.1, т.1 ЗАПСП, в която част въззивното решение е влязло в сила.
В мотивната част на атакуваното решение са изложени съображения, че за уважаването на иска по чл.95, ал.1, т.2 ЗАПСП, ищцата трябва да докаже, че нарушението на ответника обективно съществува към датата на подаване на иска. На основание кредитираното от него заключение на приетата от първата инстанция експертиза, е намерил за установено, че в периода 01.09 – 30.09.2015г. ответникът е разпространявал книги, преведени от ищцата, която е депозирала исковата си молба на 1.10.2015г. За да постанови отменително-уважителното си решение, решаващият съд е заключил, че ответникът не е ангажирал доказателства, че това нарушение е преустановено. Посочил е, че в доклада по делото първостепенният съд е указал на ответника, че носи тежестта да установи въведените с правопогасяващото си възражение факти и срещу изготвения доклад не са наведени възражения от никоя от страните, поради което за въззивната инстанция не е възникнало задължение да дава допълнителни указания.
В приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, като включени в предмета на спора и обусловили изхода на спора: „1/ При иск по чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП (в редакция си съгласно ДВ бр. 14/2015г.) в тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие на неправомерно използване на обект на авторското право и към кой момент следва да бъде доказано продължаването на нарушението? Позовава се на следната съдебна практика: решение № 218/16.06.2015г. по т.д. № 199/2014г. на І т.о. на ВКС и решение № 1197/21.06.2017г. по т.д. № 753/2016г. на СГС; 2/ От кой момент започва да тече срокът за използване на произведение на авторско право –от момента на сключването на договора или от момента, в който стане възможно възпроизвеждането и разпространението на произведението?; 3/ Намира ли приложение спрямо издателските договори т.нар. в правната теория „клауза за довършване”, дори същата да не е изрично уговорена?; 4/ Представлява ли нарушение по чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП разпространение на обект на отстъпено авторско право, започнало правомерно (преди изтичане срока на договора за използване)?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т. 1, т.2 ГПК /редакция ДВ бр.44/2009г./ по отношение на първи въпрос и на чл.280, т.3 ГПК /редакция ДВ бр.44/2009г./- спрямо останалите въпроси.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на решението до касация.
По отношение на първи въпрос, в частта за разпределение на тежестта на доказване на факта на неправомерното ползване на обект на авторско право, не е налице общото основание за допускане на решението до касация, тъй като въззивният съд е приел, че ищцата е доказала този факт към момента на подаването на исковата молба, но ответникът не е доказал преустановяване на нарушението, за което не е формулиран въпрос. Втората част от въпроса е относима към спора, но спрямо нея не се доказват допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК /редакция ДВ бр.47/2009г./. В приложеното решение на ВКС е налице произнасяне по друг въпрос по реда на чл.290 ГПК, а именно – към кой момент следва да се съпостави съдържанието на спорните база данни, с оглед установяване на извършено извличане и в частност дали това е моментът на първоначалното проявяване на оспорената база данни или към всеки един произволен бъдещ момент до приключване на съдебното дирене. Постановено е, че извличането на база данни се установява като съпоставка между базата данни, предмет на нарушението, според съдържанието й към момента на първоначалната й поява, с оригиналната база данни на производителя, а преценката на критериите за извличане не следва да отчита последващи модификации в съдържанието на пренесените елементи. Не се доказва представеното решение на СГС да е практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като няма данни същото да е влязло в сила.
Вторият въпрос не може да предпостави допускането на касационното обжалване, тъй като настоящият състав е обвързан от влязлото в сила решение по иска по чл.94, ал.1, т.1 ЗАПСП, при разрешаването на който съдът е разгледал въпросът за срока на договора, за който се отстъпват авторските права върху преводите, като този въпрос не може да бъде пререшаван.
Трети и четвърти въпрос не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях няма произнасяне от въззивния съд.
Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и постановките на т.1 от Тълкуватено решение №1/2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, съдът не обсъжда релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /редакция ДВ бр.47/2009г./.
С оглед изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация, като на ответницата по касацията трябва да бъдат присъдени направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 05.02.2018г.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1278 от 06.06.2017г. по в.т.д. № 2029 / 2016г. на Апелативен съд – София в частта, с която след отмяна на решение № 476 / 10.03.2016г. по т.д. № 6160 / 2015г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от Е. В. П. срещу дружеството иск по чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП (в редакция си съгласно ДВ бр. 14/2015г.).
ОСЪДЖА „ЛОКУС ПЪБЛИШИНГ” ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Е. В. П., ЕГН [ЕГН], в размер на 660 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.