2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр. София, 11.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2878 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЛАЙТИНГ КЪМПАНИ” АД, представявано от адв. Д. Г. и адв. П. П., срещу решение № 1520 от 19.06.2018г. по т.д. (н.) № 3691/2017г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е отменено решение № 1638 от 23.10.2014г. по т.д.н. № 804/2012г. на СГС, ТО, VІ-19 състав в частта му, с която е определена като начална дата на неплатежоспособност на „БКС – Център” АД датата 31.12.2010г., като е определена начална дата на неплатежоспособност 31.12.2012г..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава активната си легитимация да обжалва въззивното решение с качеството си на кредитор на „БКС – Център” АД, притежаващ вземане, признато с решение № 2067/2012г. по т.д. № 3509/2011г. на СГС, ТО, VІ-1 състав, в размер на 202 747,49 лева – възнаграждение по договор за изработка, на 8 447,63 лева– законна лихва и 15 345,55 лева – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист. Поради това счита, че са изпълнени законовите изисквания на чл.613а, ал.2 ТЗ. Твърди още, че има интерес да обжалва въззивното решение, тъй като в качеството си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „БКС – Център” АД е предявил иск по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ за обявяване за относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността сключените между длъжника и „Инвестбанк” АД договор за залог на търговско предприятие от 07.12.2011г. и договор за учредяване на ипотека, делото по който е спряно до приключване на спора относно началната дата на неплатежоспособността. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд относно началната дата на неплатежоспособността, като твърди, че във въззивното решение не са обсъдени голяма част от данните, съдържащи се в приетите по делото съдебно-икономически експертизи, не е изследвано съотношението между стойността на краткотрайните активи на длъжника и стойността на неговите краткосрочни задължения, което е основен показател за настъпилата неплатежоспособност и по този начин неправилно е определена нейната начална дата. Твърди, че в решението си въззивният съд неправилно е приел, че увеличаването на коефициента за обща ликвидност на длъжника през 2011г. и първото полугодие на 2012г., макар да е под предвидената референтна стойност от единица, сочи на временни икономически затруднения в дейността на дружеството, като, макар да обсъжда подробно т.нар. „помощни показатели” за неплатежоспособност, не дава отговор на основния въпрос – разполагало ли е предприятието на длъжника с достатъчно краткотрайни активи, с които да посрещне своите краткосрочни/текущи задължения, на база реалната ликвидност на тези активи. Поддържа, че въззивният съд е приел, че затрудненията на длъжника имат временен характер, без да конкретизира причините, обусловили това състояние, без да изследва в дълбочина динамиката в икономическите показатели на длъжника и без да даде отговор на въпроса дали съществува възможност наличните активи на дружеството да се преобразуват в парични средства, дали се очакват бъдещи приходи от стопанска дейност и/или привличане на нови инвестиции, както и не е направил съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения и реализируемостта (т.е. ликвидността) на активите. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. При определяне на началната дата на неплатежоспособността длъжен ли е съдът да изследва в дълбочина динамиката в икономическите показатели на длъжника, като извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи и стойността на краткосрочните задължения и реализируемостта /т.е. ликвидността/ на активите, в това число като извърши т.нар. корекционно преизчисление на коефициентите на ликвидност? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 164 от 30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 32 от 17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
2. Длъжен ли е съдът при определяне на началната дата на неплатежоспособността да анализира цялостното икономическо състояние на длъжника, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост? Твърди, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д .№ 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.
Ответникът „Инвестбанк” АД, представляван от адв. М. М., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в пълно съответствие с практиката на ВКС. Счита още, че въпросите са неясно и бланкетно формулирани и съдържат в по-голямата си част оплаквания по смисъла на чл.281, ал.1, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници „БКС – Център” АД, „Симеон 73” ООД, „Топливо -2” ЕООД, „Хидробетон” ООД не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивното решение е постановено по подадена от „Инвестбанк” АД, легитимиран съгласно чл.613а, ал.2 ТЗ в качеството му на ипотекарен кредитор на длъжника, въззивна жалба срещу решение № 1638 от 23.10.2014г. по т.д. № 804/2012г. на СГС, ТО, VІ-19 състав, с което е открито производство по несъстоятелност на „БКС – Център” АД, в частта, с която е обявена начална дата на неплатежоспособност на дружеството 31.10.2012г.
Касаторът е легитимиран да обжалва постановеното въззивно решение на основание чл.613а, ал.2 ТЗ. С влязло в сила решение № 2067/2012г. по т.д. № 3509/2011г. на СГС, ТО, VІ-1 състав длъжникът „БКС – Център” АД е осъден да заплати на касатора „Лайтинг Къмпани” АД на основание чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата 202 747,49 лева – възнаграждение по договор за изработка, сумата 8 447,63 лева – законна лихва и сумата 15 345,55 лева – разноски по делото. Касаторът не е участвал в първоинстанционното производство като ищец или присъединен кредитор, а с оглед определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността не е имал интерес да обжалва решението пред въззивния съд. Поради това в качеството си на трето лице, което има вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение, касаторът е легитимиран да обжалва въззивното решение в частта, в която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е определена друга начална дата на неплатежоспособност на длъжника.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, е обсъдил приетите по делото заключения на СИЕ, включително и приетото във въззивната инстанция, които изцяло е кредитирал. Обсъдил е възприетите в заключенията коефициенти на обща ликвидност за периода от 2009г. до края на 2013г., както следва 0.8736 /към края на 2009г./, 0.8459 /към края на 2010г./, 0.9496 /към края на 2011г./, 0.9556 /към 31.07.2012г./, 0.4243 /към 31.12.2012г./, 0,4184 /към края на 2013г./; посочил е, че през 2011г. длъжникът е започнал и извършвал разпореждания; че за финансовите 2009г. – 2011г. дружеството е отчело финансов резултат от дейността си печалба, докато за финансовата 2012г. този резултат е загуба в размер на 3292 хил.лева, като към края на 2012. икономическата дейност на длъжника се определя като неефективна, а в резултат на същата загуба дружеството е декапитализирано, собственият му капитал е минус 356 хил. лева и същото е изцяло зависимо от кредиторите си. Посочил е, че коефициентът за финансова автономност на дружеството за 2009-2010г. е под референтната стойност от 0.33, но все пак е положителен, през 2011г. е 0.3661, което се дължи на извършена преоценка на активите, а за 2012г. е отрицателен – 0.0559, при съответни за същия период реципрочни стойности на коефициента на задлъжнялост. Посочил е още, че и задълженията, и вземанията на дружеството бележат ръст през периода 2009-2011г., като през 2012г. задълженията незначително намаляват, а за 2013г. се увеличават, докато размерът на вземанията му рязко спада от 6400 хил.лева през 2011г. до 1798 хил. лева през 2012г. Посочил е, че длъжникът не е спрял плащанията преди депозирането на молбата по чл.625 ТЗ през февруари 2012г., като такива са извършвани и до края на 2011г., и то в немалък размер. В допълнителното заключение във въззивната инстанция е посочено, че постъпленията, свързани с търговски контрагенти, както и плащанията към такива, и плащанията, свързани с трудови възнаграждения, рязко намаляват през 2012г. и 2013г. в сравнение с предходните години. Последното плащане на задължения на ответника към иницииралия производството кредитор, е на 27.12.2011 в размер на 28016 лева, представляваща частично плащане по фактура. Въззивният съд е обсъдил обясненията на вещото лице, дадени във въззивната инстанция, че от юли 2012г. до края на годината настъпва срив в икономическите показатели на предприятието на длъжника и същото търпи голяма загуба за годината, след което в състоянието му не се установява подобрение, а през 2011г. дружеството е извършвало нормална търговска дейност, тъй като няма особени различия с 2010г. и съгласно направения отчет за паричния поток постъпленията са малко над 11 милиона през 2010г., също и през 2011г. са малко над 11 милиона.
Въззивният съд е приел, че към 31.12.2010г. действително са налице обективни данни за съществуващи икономически трудности на длъжника /включително влошена ликвидност/, но те са били не такива, сочещи на трайни икономически затруднения, респ. на трайна невъзможност за длъжника да изпълнява текущите си задължения за сметка на текущите си активи /както това постулира разпоредбата на чл.631 ТЗ като основание за откриване на производство по несъстоятелност/, а временни, като включително същите са и действително обективно преодолени през следващите финансови периоди за дружеството – тези на 2011г. и от началото на 2012г. до края на месец юли на същата година. Приел е, че след края на месец юли 2012г. в икономическите показатели на длъжника настъпва рязък срив, всичките му показатели за ликвидност, автономност и задлъжнялост спадат значително под референтните стойности, дружеството реализира сериозна загуба и към края на 2012г. е изцяло декапитализирано. Поради това е счел, че към тази дата е налице действително и трайно състояние на неплатежоспособност на длъжника, което е станало необратимо. По тези съображения въззивният съд е определил начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора правни въпроси са релевантни, тъй като са обусловили решаващия извод на въззивния съд. По тях е създадена постоянна съдебна практика – решение № 32 от 17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 25 от 21.03.2014г. по т.д. № 4356/13г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 164 от 30.11.2016г. по т.д.№ 284/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 225 от 08.12.2016г. по т.д. № 2572/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 179 от 30.10.2017г. по т.д. № 1048/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. Във формираната съдебна практика се застъпва становището, че при преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение, и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност, а от значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. Поради това настоящият състав намира, че следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на съответствието му с посочената практика на ВКС по следния правен въпрос, уточнен от съда: При определяне на началната дата на неплатежоспособност, длъжен ли е съдът да анализира цялостното икономическо състояние на длъжника, изразено чрез показателите на ликвидност и финансова автономност, както и да изследва и реалната ликвидност на краткотрайните /текущите/ активи, .
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1520 от 19.06.2018г. по т.д. (н.) № 3691/2017г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
УКАЗВА на „ЛАЙТИНГ КЪМПАНИ” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 125 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: