1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 29.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 126 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. срещу определение № 886 от 07.12.2017г. по в. ч. гр. дело № 641/2017г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърдено определение № 98 от 03.11.2017г. на съдията по вписванията при Районен съд Ловеч. С потвърденото определение на съдията по вписванията е отказано вписване на анекс към договор за аренда рег. № 9840 от 27.10.2017г. на нотариус С. И., рег. № 016 на НК, с район на действие Районен съд Плевен, поискано със заявление с вх. № 6161 от 03.11.2017г. по описа на Служба по вписванията Л..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдията по вписванията и въззивният съд са се отклонили от насоките и разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК, като са приели, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени доказателства за установяване дали арендодателят, който е подписал анекса към договора за аренда, е собственик на недвижимия имот, упълномощен ли е от страна на останалите съсобственици, притежаващи общо с него 50 на сто идеални части от имота, предвид новата редакция на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, в сила от 07.02.2017г. Счита, че извършената по този начин от съдията по вписванията и впоследствие от окръжния съд преценка представлява недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства?”. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като поддържа, че въпросът е решен в противоречие с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г. , ОСГТК и множество посочени определения на ВКС, ТК, Първо и Второ отделения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд Ловеч, въззивният съд е приел същият за законосъобразен. Посочил е, че на основание чл. 3, ал. 1 ЗАЗ и чл. 4, б. „л“ от Правилника за вписванията /ПВ/ договорът за аренда подлежи на вписване в имотния регистър, като съгласно чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /изм. ДВ, бр. 13, в сила от 07.02.2017г./ същият може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, като пълномощното следва да е с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Аргументирал е, че на основание чл. 18 ЗАЗ продължаването на срока на арендния договор се вписва в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. Като се е позовал на изложените в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК съображения относно обхвата на проверката на съдията по вписванията по чл. 32а, ал.1 ПВ и е съобразил новата редакция на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ решаващият съд е приел, че представеният за вписване анекс към договор за аренда не отговаря на въведените с изменената разпоредба изисквания, тъй като не съдържа информация съсобственикът, който сключва договора да притежава повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя. Изложил е съображения, че анексът следва да има съдържанието, предписано в чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ – идентификация на страните, докато в случая липсва информация дали упълномощителят Д. Г. С. – наследник на Злата Д. К. е единствен наследник и дали има други наследници, както и ако има такива, дали те притежават общо с него повече от 50 на сто идеални части от конкретните имоти. Въз основа на това съдебният състав е приел, че не са изпълнени изрично упоменатите в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ материалноправни предпоставки, като липсват доказателства в тази връзка и към заявлението за вписване. Позовавайки се на т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК, въззивният съд е счел, че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а ПВ, без да може да дава указания за отстраняване на нередовностите.
Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 1/2018г. на ОСГТК по правен въпрос, решаването на който ще има значение за правилното решаване на настоящото дело, а именно: „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието /ДВ бр. 13/2017г., в сила от 07.02.2017г./ при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?“
Поради изложените съображения и на основание чл. 292 ГПК производството по частната касационна жалба следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. т. дело № 126/2018г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение до приключване на производството по тълк. дело № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: