Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
С. 26.09.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 562 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр.с чл.303 ал.1 т.5 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от А. К. Г. от [населено място] молба с вх.№ 2868 от 4.02.2011г. за отмяна на решение № 810 от 25.07.2010г. по гр.д.№ 122 по описа за 2010г. на Районен съд Стара Загора,с което е уважен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,като е осъден А. К. Г. да заплати на А. Ж. Т. сумата от 700лв.- неизплатена част от уговорено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №011242 от 30.03.05г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 4.01.2010г.до окончателното заплащане на сумата и са присъдени следващите се разноски,като за разликата до пълния му предявен размер от 800лв.искът е отхвърлен. Тъй като междувременно А. Ж. Т. е починал – на негово място са конституирани наследниците му – М. С. и Р. Т..
Посоченото в молбата за отмяна основание по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК е мотивирано с твърдение за това,че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото,тъй като нито му е връчена исковата молба,нито му е предоставен срок за отговор,нито е бил призоваван за съдебни заседания, нито е получил препис от постановения съдебен акт,нито му е дадена възможност да обжалва.Съответно твърди,че му е било нарушено правото на защита, защото освен,че не е бил уведомен за воденото срещу него производство,още не е бил и надлежно представляван.Твърди,че през целия период на водене на делото- е бил на декларирания постоянен и настоящ адрес,както и че няма интерес да се укрива,тъй като е разполагал с надлежни доказателства,установяващи,че не дължи сумата за заплащането на която е осъден.Желае посоченото решение да бъде отменено,а делото върнато на районния съд за ново разглеждане.
Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор,по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК.
В съдебно заседание от страните се явява единствено ответницата С.- в лично качество и като процесуален представител на ответницата Т..Оспорва подадената молба за отмяна и желае тя да бъде оставена без разглеждане като просрочена,а ако съдът не възприеме тази теза – да остави молбата без уважение като неоснователна.Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане,изразените становища и доказателст-вата по делото,намира молбата за неоснователна по следните съображения
Настоящият молител А. К. Г., ответник в производ-ството по гр.д.№ 122 по описа за 2010г. на Районен съд Стара Загора, е бил уведомен за постъпилата искова молба по гр.д.№ 122/10г. на РССтЗ – по реда на чл.44 ал.1 от ГПК – чрез удостоверяване от страна на връчителя в разписката на отказ на лицето да приеме съобщението. Тъй като съгласно закона – отказът на получателя не засяга редовността на връчването –съдът е приел връчването на исковата молба с приложенията й по този ред за редовно.
За насроченото за 8.06.2010г.съдебно заседание– пред вид връщането на съобщението с отбелязване,че адресът е посетен четири пъти – на 26.05.10г.,на 27.05.210г.,на 28.05.10г.и на 31.05.10г.,като лицето не е намерено,а дъщерята е отказала да получи съобщението,а на 7.06.2010г. е залепено съобщение на вратата,съдът е счел уведомяването за нередовно и е постановил ответникът да се призове по реда на чл.41 ал.1 от ГПК.
За следващото насрочено съдебно заседание – за 29.06.2010г.- лицето отново е търсено на адреса многократно – отбелязванията са от 15.06.-10ч.,от 17.06.-9.50ч.,от 18.06.-12.30часа и от 28.06.,като на призовката е записано: ”лицето не е намерено”,”вратата е заключена,на звънеца не реагира никой”, ”по сведения от съседи лицето е на вилата,на адреса идва от време на време”.
При тези данни – съдът е приел,че страната отсъства повече от месец от адреса,на който веднъж й е връчено съобщение и че тя не е изпълнила задължението си да уведоми съда за новия си адрес,поради което на основание чл.41 ал.2 от ГПК е приел съобщението за надлежно връчено, дал е ход на делото,приключил е събирането на доказателствата и е решил спора.
Съобщението за постановения съдебен акт е изпратено на посочения адрес и след като се е върнало отново с отбелязване,че адресът е посетен на 28.07.-11.50часа, на 2.08.-16.45часа,на 3.08.-9.35чса и на 5.08.-10.15часа и лицето не е намерено и няма лице,което да е съгласно да получи съобщението – съдът е постановил – то да се връчи чрез залепване на вратата по чл.47 от ГПК,което е направено на 20.10.2010г.
При тези факти- настоящият съдебен състав не споделя тезата на молителя,че – вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван. Не е налице нарушаване на правилата за връчване на съобщение – нито при връчването на исковата молба с приложенията й, нито при връчване на съобщенията за проведеното съдебно заседание, нито за постановения съдебен акт.Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.49 от ГПК –мястото на връчване е жилището или друго място,което се обитава от адресата,както и всяко друго място,на което адресата може да бъде намерен.Че адресът,на който в случая са изпращани съобщенията до А. К. Г. е такова място- се установява с разписката от 14.04.2010г.,в която е отбелязано,че на посочената датата „лицето е намерено,но отказва да получи съобщението”.Връчването- със същата разписка на исковата молба с приложенията й – е извършено редовно, съгласно изискванията на чл.44 ал.1 от ГПК,тъй като посочената разписка съдържа всички изискуеми се съгласно закона реквизити за това – отбелязване от страна на връчителя за отказа на получателя,подпис на връчителя и дата.Спазването на изискуемата форма за регистриране на направения отказ е достатъчна за да се приеме връчването за редовно.
Наличието на редовно връчено съобщение на адреса и надлежното удостоверяване, че в продължение на месец страната отсъства/в случая от 26.05.2010г.-до 28.06.2010г./ – без да уведоми съда за новия си адрес – е достатъчно – съгласно чл.41 ал.2 от ГПК да се приложи съобщението за съдебното заседание на 29.06.2010г. към делото и да се счита то за редовно връчено. Няма пречка делото да се приключи с едно съдебно заседание, както е било в случая.
Редовно е и връчването на изготвения съдебен акт,осъществено по реда на чл.47 от ГПК- чрез залепване на вратата.Съобщението за изготвения съдебен акт е било изпратено на адреса и след е установено- с отбелязванията на връчителя- че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес и няма лице,което да е съгласно да получи съобщението – правилно съдът е приложил способа по чл.47 от ГПК. Залепеното уведомление на вратата е от 20.10.2010г. и в него е било посочено,че книжата са оставени в канцеларията на съда и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок.При положение,че молителят твърди, че е бил непрекъснато на адреса,той е следвало да види уведомлението и е могъл да се запознае с книжата до 4.11. За съдът не е съществувало задължението по чл.47 ал.3 от ГПК – да укаже на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответника,защото в случая намира приложение по-горе коментираното изключение по чл.41 ал.1 от ГПК. Съгласно чл.47 ал.5 от ГПК – съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда.
С оглед на горното,настоящият съдебен състав счита,че връчването на исковата молба и на приложенията й,призоваването за съдебното заседание,получаването на препис от постановения съдебен акт – са извършени в съответствие,а не в нарушение на съответните правила /съответно молителят не е бил лишен от възможност да участва в делото и да бъде надлежно представляван/,поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от спора и направеното искане,на основание чл.78 ал.3 от ГПК – в полза на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски,които съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 013719 от 2.09.11г. възлизат на 400лв.-платени в брой за адвокатско възнаграждение.
Пред вид изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на А. К. Г. от [населено място] с вх.№ 2868 от 4.02.2011г. за отмяна на решение № 810 от 25.07.2010г. по гр.д.№ 122 по описа за 2010г. на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА А. К. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.”А” ап.6 да заплати на Р. А. Т. от [населено място] [улица] ет.1 ап.1 офис 9 сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,представляваща направените от нея по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.