О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1251
София 21.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1043 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Г. М. от гр.Вършец,чрез процесуалния си представител адвокат Т. против въззивно решение от 15.04.2010г. по в.гр.д. № 21 по описа за 2010г. на Окръжен съд Монтана,с което е потвърдено решение от 10.11.2009г. по гр.д. № 296/2009г.на Районен съд Б. в частта,в която е осъден М. Г. М. да заплати на „Т. сумата от 6 683.30лв.,представляваща липси на стоки и материали, ведно със законната лихва,считано от 17.06.2009г.до окончателното й изплащане,сумата от 1 692лв.,представляваща лихви върху горната сума от деня на откриване на липсите-4.09.2006г.до предявяване на иска-17.06.2009г.и направените разноски от 824.21лв., съразмерно с уважената част от иска.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за това –дали ищецът има качеството на материално отговорно лице и нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за надлежното установяване на липси,като се позовава на Постановление № 7 от 17.06.1981г.по гр.д.№7/80г.на Пленум на ВС, т.6 от Постановление №1 от 10.11.1985г. и ТР № 71 от 10.07.70г. по гр.д.№ 56/70г.на Пленум на ВС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение,поради което е редовна.За да се произнесе относно допустимостта й за разглеждане по същество, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение след преценка на изложените доводи и данните по делото,намира следното:
За да постанови решението си-въззивният състав е приел,че ответникът в качеството си на материално отговорно лице/управител на склад към обект:”Строителни,отоплителни материали и течни горива”/ виновно е причинил на ищцовото дружество щета,представляваща липса на стоки и материали,поради което следва да носи отговорност, съответстваща на пълния размер на щетата,след извършване на компенсация между липсите и излишъците/ 6 683.30лв/
При така постановения акт -следва да се приеме,че поставените от касатора въпроси за качеството му на материално отговорно лице и за установяването на липсите – са от значение за изхода на спора, тъй като са свързани с решаващите изводи на съда, но първият от тях не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а по вторият –въззивният акт не е постановен в противоречие с практиката на ВКС- както се твърди в жалбата. Цитираните от касатора постановления на Пленума на ВС не могат да обосноват основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните съображения:
Съгласно т.2 от Постановление № 7/80 г. от 17.VI.1981 г. по гр. д. № 7/80 г.на Пленума/което е за обобщаване на съдебната практика по някои въпроси относно разглеждането на актове за начет в наказателния и в гражданския процес/- при щети от липси в акта за начет не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на отчетника,а е достатъчно да са изложени фактически констатации за предаденото на отчетника по надлежния ред имущество, за отчетеното и за неотчетеното от него, подкрепени с надлежни доказателства.В случая – въз основа на извършена инвентаризация на 4.09.2006г.,резултатите от която са потвърдени и от заключение на приета техническа експертиза е установено,че при съпоставка между предаденото на ответника /сега касатор/ имущество и наличното при проверката- се установява,че липсват материали и стоки на стойност 12 688.99лв.Следователно-ако се приеме,че по аналогия тази практика е приложима–постановеният въззивен акт е в съответствие със същата,защото са изложени доводи за предаденото на ответника имущество и за наличното към проверката,като същите са установени с надлежни доказателства/справка за извършена инвентаризация и заключение на техническа експертиза,приета от съда/.
Постановление № 1 от 10.XI.1985 г.на Пленум на ВС относно
правомощията на втората инстанция по граждански дела и ТР № 71 от 10.07.1970г.по гр.д.№ 56/70г.на ОСГК за начина,по който слепите,но грамотни лица следва да поставят подписа си върху частните документи –са несъотносими,тъй като в тях се разглеждат въпроси,свързани с доказателствената сила на частните документи при направено оспорване,а в случая- оспорване не е правено.Освен това констатациите,извършени при инвентаризацията са потвърдени от изготвената в хода на съдебното производство експертиза.Следва да се посочи,че предявения иск е с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ,при което доказателствената тежест е обърната,вината на отчетника се предполага и ответникът е този,който следва да докаже,че не е причинил щетата или че не я е причинил виновно, а в случая такива доказателства няма.
Не е налице и основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно приетото в т.4 от ТР №1/2009г.на ОСГТК на ВКС – поставеният въпрос, за да е от значение за точното прилагане на закона, трябва- разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за да е от значение за развитие на правото,трябва законите да са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В случая – отговорът на въпроса дали управителя на склад има качеството на материално отговорно лице е положителен и той не поставя описаните в цитираната т.4 проблеми. Налице е дългогодишна непротиворечива практика,за която не са налице основания нито за осъвременяване,нито за изменение,нито за разяснение.
В случая- длъжностна характеристика за длъжността ”управител на склад”- е надлежно връчена на ответника на 4.07.2003г.,срещу негов подпис- видно от представеното копие от същата/на лист 72 от матералите по делото/.Качеството на материално отговорно лице на ответника произтича от поетите от него основните длъжностни задължения,свързани с приемането,съхраняването,документирането, предаването, транспортира-нето,отчитането,контролирането на стоки и материали”.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.04.2010г. по в.гр.д. № 21 по описа за 2010г. на Окръжен съд Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.