О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София 27.09.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. С.
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ц. ч.гр.д. № 708/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. А. К. чрез пълномощниците си адв. Б. Х. и адв. В. Д. против определение № 2476 от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 1396/09 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 4568 от 25.03.2009 г. по гр.д. № 9970/08 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от предявения иск.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката сочи, че същото следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че при изрично заявено от ищцата твърдение, че ответниците упражняват фактическа власт върху спорния имот, за нея липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, тъй като има на разположение осъдителния иск по чл. 108 ЗС, чрез които ще постигне цялостна и ефикасна защита на правото си на собственост. Тъй като искът по чл. 108 ЗС имплицитно съдържа в себе си и установяване на правото на собственост на ищеца, то в това производство по необходимост ще следва да се установи по местонахождение и площ и обекта на собственост, за който претендира ищцата.
По повдигнатия в частната касационна жалба правен въпрос относно наличието на правен интерес от воденето на установителен иск за собственост съществува изобилна съдебна практика, която последователно приема, че установителният иск е субсидиарна форма на защита и е допустим само когато спорното право не може да бъде предявено чрез осъдителен иск. В този смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение, който е взел предвид, че с молба от 22.01.2009 г. ищцата изрично е заявила, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесните обекти. В частната жалба и изложението към нея не се навеждат доводи за необходимостта тази практика да бъде променена като неправилна, поради което основанието за допускане па касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е налице.
Неоснователно е твърдението, че в случая тази практика е била неприложима. Правно неиздържан е доводът, че ищцата била заявила и поддържала пред първоистанционния съд, че ответниците упражняват фактическа власт, но никога не е твърдяла, че са във владение на тези обекти.
По тези съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2476 от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 1396/09 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: