Определение №81 от 1.3.2011 по ч.пр. дело №65/65 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 81

София 01.03.2011

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 28 февруари 2011 година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. С.
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. ч.гр.д. № 65/11 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от О. А. М. и М. К. К. в качеството им на представители, избрани по реда на § 28 и 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ да представляват лицата по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ, имащи право на дял от имуществото на М. “М.”[населено място], чрез пълномощника си адв. М. Б., против определение № 162/10 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 949/2010 г. на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от О. А. М. и М. К. К., действуващи в посоченото по – горе качеството, за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 414 от 20.11.2008 г. по гр.д. № 1539/07 г. на ВКС, ІV г.о. и на оставеното с него решение № 265 от 2006 г. по гр.д. № 75/04 г. на Р. окръжен съд. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите поддържат, че законодателят не бил посочил какви са доказателствените средства за установяване наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и следователно такива биха могли да бъдат и свидетелски показания.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса против определение, попадащо в кръга на подлежащите на самостоятелно обжалване по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателите в настоящото производство са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 414 от 20.11.2008 г. по гр.д. № 1539/07 г. на ВКС, ІV г.о. Позовали са се на основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК, което са обосновали с твърдението, че към 12.04.2010 г. им станало известно, че съществуват гласни доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на делото.
За да прецени подадената молба за отмяна като процесуално недопустима и остави същата без разглеждане, съставът на ВКС се е аргументирал с това, че законът не допуска отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица, още по- малко на бъдещи такива и това е изрично посочено в т.4 от ППВС № 2/77 г.
Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се допуска, когато страната – молител докаже наличието на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Законът има предвид факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания по делото, но страната не е знаела за тях, или новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които тя е твърдяла, но поради липса на документи не е успяла да докаже. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК е уредена от закона като самостоятелно извънистанционно производство, а не като фаза от исковия процес. Тъй като чрез производството по отмяна се посяга на силата на пресъдено нещо, с която се ползуват влезлите в сила съдебни актове, основанията за отмяна са изчерпателно визирани в закона и не могат да се прилагат разширително. В хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК доказателствата за новооткрити обстоятелства могат да бъдат само писмени, а не и гласни. В правомощията на ВКС е да прецени значението им за изхода на делото и възможността на страната да се снабди своевременно с тях, но не и да подлага на преценка тяхната достоверност.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 162/10 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 949/2010 г. на ВКС, І г.о.,

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top