О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. С.
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
Б. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. Д.
гр.дело № 655 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. А. К. против решение № 22/01.03.2010г., постановено по гр.д.№ 93/2006г. на С. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решението на С. РС по гр.д.№ 765/2004г. в частта, с която е отхвърлен установителния иск за собственост, предявен от касторката против Р.-Смолян за разликата над 107 кв.м., /за които е уважен иска общо в двете инстанции/ и претендираната площ от 168 кв.м. от имот 1597 от кв. 73 по плана на[населено място], кв. Р..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани ясно правни въпроси. От съдържанието на изложението може да се разбере, че касаторката поставя въпроса запазва ли се правото на собственост върху терен, за който не е проведено отчуждаване и не е била пролижена регулацията. По този въпрос се позовава на противоречие на възивното решение със задължителната практика на ВС – ТР № 3/1993г. относно понятието “приложена регулация”. Поставя се и втори процесуаялен въпрос за приложението на чл. 188 от ГПК поради необсъждането на официално издадена скица от техническата служба с отметка за частите от имота, за които не е приложена регулацията.
Ответникът по касация Р. – Смолян не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявеният установителен иск за собственост е уважен с влязло в сила решение на РС в необжалваната му част за 62 кв.м. и за 45 кв.м. с влязлото в сила решение по чл. 53, ал.2 от ЗКИР по гр.д.№ 73/2006г. против Р.-Смолян. Съдът е отхвърлил иска за разликата над 107 кв.м. до претендираните 168 кв.м. поради това, че не е доказано от имота на ищцата пл.№ 1597 по кадастралния план от 1980г., или имот № 9210184 по кадастралната карта, одобрена през 2004г. да попада по-голяма площ в терена, ползван от Р. – п. І-Р… Съдът е обосновал този извод със заключението на тройната СТЕ, като не е възприел отразеното в скица № 1579/2004г., издадена от техническата служба на Общината относно не отчуждената площ
Първият въпрос – запазва ли се правото на собственост върху терен, за който не е проведено отчуждаване и не е била приложена регулацията е разрешен от възивния съд в съответствие с ТР № 3/1993г. на ОСГК на ВС. Тъй като иска за собственост се уважава по действащия кадастрален план, то съдът в съответствие с това е уважил иска само за тази площ, за която се установява, че е част от имота на ищцата, попадаща в очертанията на парцела на ответника Р. и ползвана от него. Отразеното в скицата, издадена от техническата служба е опровергано от приетите технически експертизи и влязлото в сила решение по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Затова не е нарушена и практиката по чл. 188 от ГПК:отм/.
Или в обобщение и по двата поставени въпроса, решението не противоречи на задължителната и казуална съдебна практика, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК. Затова обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 22/01.03.2010г., постановено по гр.д.№ 93/2006г. на С. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Ф. А. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: