О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София 19.10.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 28 септември 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
от съдията Д. Ц. гр.д. № 1887/ 09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Д. К., Р. Г. Г. и Д. Г. З. чрез адв. Н. В. срещу решение № 428 от 26.06.2009 г. по в.гр.д. № 406/09 г. на Добричкия окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпР. как, кога и по какъв начин следва да бъде установено владение единствено за себе си от страна на един от сънаследниците по отношение съсобствен наследствен имот, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката, обективирана в представените решения № 140 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 797/05 г.; решение № 872 от 13.02.2006 г. по гр.д. № 259/05 г., решение № 216 от 05.04.2002 г. по гр.д. № 657/01 г. и решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 91/96 г., всички на І г.о. на ВКС, както и че казусът е често срещан и произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация А. В. К., А. В. К. и Р. В. К. и третите лица – помагачи на страната на ответниците, не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Постановеното от Добричкия окръжен съд въззивно решение по в.гр.д. № 406/2009 г. е обжалвано в частта, с която е отменено решение № 33 от 17.03.2009 г. по гр.д. № 61/08 г. на Районен съд Г. Т. в частта, с която е допусната делба на недвижим имот – нива с площ 50.001 дка, съставляваща имот № 093003 по плана за земеразделяне на землището на с. Къпиново, между съделителите Й. Д. К., Р. Г. Г., Д. Г. З., А. В. К., А. В. К. и Р. В. К. и е постановено друго, с което искът е отхвърлен. Прието е, че този имот е бил възстановен с решение на ПК – Г. Т. на наследниците на В. Г. К.. С договор за доброволна делба, сключен на 20.10.1997 г. трима от тях – А. В. К., А. В. К. и Р. В. К. си поделили имота на три реални дяла, обособени като самостоятелни имоти № 093034 с площ 16.500 дка, № 093035 с площ 16.0501 дка и № 093036 с площ 17 дка. През 2002 г. Р. В. К. продала на И. Х. П. и И. Х. П. получения по договора за делба имот № 093034.
Въззивният съд е приел, че делбата е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН, тъй като е извършена без участието на един от наследниците на общия наследодател – Г. В. К., пряк наследодател на жалбоподателите в настоящото производство, поради което не е произвела вещнопрехвърлително действие, но е послужила като начало на давностно владение, тъй като всеки от участвуващите в нея съделители е установил за себе си владение върху отделен имот. По отношение на съделителите А. К. и А. К. е направил извод, че са владяли за себе си съответно имоти № 093035 и № 093036 в продължение на повече от 10 години, поради което са ги придобили по давност. Имот № 093034 е придобит по давност от приобретателите по договора за продажба, сключен с Р. К. с изтичане на 5- годишен давностен срок от сключването му, тъй като същите са имали качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС- придобили са имота от несобственик, но на основание, годно да ги направи собственици. Съдът е приел, че съделителите А. К., А. К. и Р. К. са обективирали по отношение на другия наследник на общия наследодател – Г. В. К., намерението си да владеят реални части от възстановения имот за себе си, като е обосновал този извод с обстоятелството, че жалбоподателката Й. К. – съпруга на Г. К., в съдебно заседание пред първоинстанционния съд е заявила, че знае за извършената доброволна делба от 10 години, както и с показанията на разпитаните по делото свидетели, според които Г. К. е знаел за делбата, оплаквал се, че не е включен в нея, но не се е противопоставил по някакъв начин.
Поставеният от жалбоподателите правен въпрос за възможността един от сънаследниците да придобие по давност идеалните части на друг сънаследник от съсобствения недвижим, е решаващ за изхода на делото, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на съдилищата, обективирана в представените с жалбата съдебни решения. Тези решения третират възможността съсобственикът да придобие по давност общия имот, като промени намерението си; завладее идеалните части на другите съсобственици и демонстрира това свое намерение чрез предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на сънаследниците и да сочат недвусмислено, че се отричат техните права. Въззивният съд е процедирал в съответствие с тази практика, като е изследвал посочените предпоставки и е изложил подробни мотиви въз основа на кои доказателства приема, че същите са се осъществили. Поради това не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното решение.
Не са налице предпоставките и по чл. 290, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпР. по какъв начин следва да се обективира промяната на намерението на сънаследника да владее целия сънаследствен имот само за себе си, тъй като по този въпрос е формирана трайна съдебна практика в смисъла, посочен по- горе, а настоящият казус не разкрива особености, налагащи произнасяне на касационната инстанция.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 428 от 26.06.2009 г. по в.гр.д. № 406/09 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: