О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 976
София, 01.11.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1601/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Г. А. срещу решение № 109 от 21.07.2009 г. по в.гр.д. № 212/09 г. на Т. окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 146 от 26.04.2009 г. по гр.д. № 1182/08 г. на Т. районен съд, в частта, с която са допуснати до делба ъглово дюкянско помещение с площ 95 кв.м. с избено помещение, както и четири стаи, антре, стълбище и килер с площ 95 кв.м. на втория етаж от сградата, описани в нот. акт № 38, т. ІІ, нот. дело № 762/92 г., представляващи част от допусната до делба двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 73626.506.97.1 при равни права между съделителите Н. Д. Б. и Д. Г. А..
Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и не е установил кои недвижими имоти, собственост на наследодателката, са били предмет на отчуждаване и кои са били в патримониума й към момента на откриване на наследството, поради което неправилно е приложил чл. 90 а и чл. 91а ЗН.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК обосновава достъпа да касационно обжалване с твърдението, че с обжалваното решение въззивния съд се е произнесъл по въпроса за приложението на чл. 90а и чл. 91а ЗН в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1393 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 243/08 г. на V г.о. и решение № 204 от 08.05. 1996 г. по гр.д. № 70/96 г. на І г.о., които представя.
Ответникът по касация Н. Д. Б. чрез процесуалните си представители адв. И. И. и адв. Д. К. в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същото не противоречи на практиката на ВКС по поставения в изложението правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на наведените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Страните по делото са наследници на М. Д. Й. /Д. Б.а/, починала през 1988 г. Ищецът по иска за делба Н. Д. Б. е неин син, а жалбоподателят – син на починалата в хода на делото дъщеря на наследодателката М. Д. М.. Установено е, че с нотариално завещание № 7/ 27.08.1982 г. М. Й. завещала на дъщеря си М. М. всичките движими и недвижими имоти, които остават след нейната смърт. Установено е също, че през 1988 г. Н. Б. се е отказал по предвидения за това ред от наследството на своята майка.
Въззивният съд е приел, че както отказът от наследство, така и нотариалното завещание не са произвели действие по отношение на делбените имоти, тъй като същите към момента на откриване на наследството не са били в патримониума на наследодателката поради одържавяването им. По реда на ЗОГЕПНС от М. Й. са били одържавени три дюкяна на първия етаж от двуетажна сграда /недовършена/ и стаите над тях от втория етаж от 92 кв.м., паянтова постройка до същата сграда с площ 126 кв.м., казанджийница с едно отделение, или общо застроено място от 307 кв.м. и незастроено от 1033 кв.м. Останалата част от имота на М. Й. е била отчуждена през 1960 г. с решение на ИК на ГОНС – Търговище и придадена към терена на Д. ”Винпром”.
Със заповед № 332 от 1992 г. на кмета на Община Търговище е било отменено извършеното през 1960 г. отчуждаване и е възстановена собствеността на наследниците на М. Д. Й. на основание ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. С вносна бележка от 05.05.1992 г. М. М. е възстановила сумата, получена като обезщетение за отчуждения имот. С нотариален акт № 38, т.ІІ, дело № 762/92 г. М. Д. М. и Н. Д. Б. са признати за собственици на “ ъгловото дюкянско помещение с площ 95 кв.м., в момента разделено на две помещения, с избено помещение, както и четири стаи, антре, стълбище и килер над същото дюкянско помещение” в двуетажната сграда, построена върху дворно място с пространство от около 1300 кв.м., заснето с пл.№ 1812 по плана на града.
Имотът, одържавен по реда на ЗОЕГПНС, е възстановен по силата на З. от деня на влизането му в сила. С нотариален акт № 144, т.ІІ, дело № 467/92 г. М. М. и Н. Б. са признати за собственици на “ дворно място с пространство около 1300 кв.м., заснето с пл.№ 1812 в кв. 13 по плана на града, както и от двуетажната жилищна сграда, построена в същото дворно място- само на трите западни дюкянски помещения с площ 92 кв.м., салон и пет стаи на втория етаж над същите дюкянски помещения”.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, касаещи приложението на чл. 90а и чл. 91а ЗН са относими към изхода на спора, тъй като пряко рефлектират върху изводите на съда относно това за кои имоти и при какви права следва да се допусне извършването на съдебната делба. Доколкото жалбоподателят се позовава на решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, то основанието за достъп до касационно обжалване следва да се квалифицира като такова по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
В случая това основание не е налице. С решение № 1393 от 01.12.2006 г. по гр.д. № 243/08 г. на V г.о. е прието, че нормите на чл. 90а и чл. 91а ЗН създават специални правила за наследяване на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява след като наследството е открито; че в приложното поле на чл. 90а ЗН попадат завещателни разпореждания, съставени след одържавяване на имота, когато наследството е открито преди възстановяване на собствеността. В решение № 204 от 08.05.1996 г. по гр.д. № 70/96 г. на І г.о. е посочено, че чл. 91а ЗН установява една фикция, която не променя времето на откриване на наследството като юридически факт, предпоставките и лицата, които са призовани да наследяват, че реституираните имоти се считат за “новооткрито наследство” и по отношение на тях отказите от наследство, извършени след одържавяването им, нямат действие за тези имоти.
В този смисъл е и разрешението, дадено от въззивния съд, който след преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че последователно във времето – през 1950 г. и през 1960 г., процесните имоти, предмет на иска за делба, са били изцяло одържавени от М. Й. и по отношение на тях както отказът от наследство, извършен от Н. Б., така и нотариалното завещание в полза на праводателката на жалбоподателя М. М., нямат действие, по аргумент от чл. 90а и чл. 91а ЗН. Наведените в касационната жалба доводи, че този извод не кореспондира с доказателствата по делото, не следва да бъдат обсъждани в настоящата фаза на касационното производство, тъй като са относими към правилността на решението, а не към приложното поле на касационното обжалване. Отделен е въпросът, че те се основават на писмени доказателства, които не са приобщени към доказателствения материал по делото.
По тези съображения атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 21.07.2009 г. по в.гр.д. № 212/09 г. на Т. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: