О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
София, 21.10.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
от съдията Д. Ц. гр.д. № 1439/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. К., приподписана от адв. А. Д., против решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 25.05.2009 г. по гр.д. № 629/08 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят обосновава приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ претендираното право на собственост, който въпрос е разрешаван противоречиво от двете инстанции.
В писмен отговор, подаден от адв. Е. Д. като пълномощник на ответника по касация Г. Д. Т., се излага становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 113 от 08.02.2006 г. по гр.д. № 1514/05 г. на Районен съд Д. и вместо него е постановено друго, с което В. С. К. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Г. Д. Т. владението върху 400 кв.м., представляващи част от имот № 017019 по картата на землището на с. Пороминово, в м.”Кадънката”, целият с площ 2.026 дка, която част е оцветена в жълт цвят на скицата на в.л. В., с граници: вътрешна река- имот № 00021, имот № 0170515, имот № 017019. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на имот № 017019 по картата на възстановената собственост на с. Пороминово с решение № 5003 от 02.12.2004 г. на ОСЗГ К., с което на наследниците на Д. Т. А. е било възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху нива от 2.026 дка в м.”Кадънката”. При обсъждане на възражението на ответника, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като реституцията в лицето на наследниците на Д. Т. А. не е извършена в границите на притежаваната от наследодателя им земеделска земя, отразени в картата на Воден синдикат “Св. И. Рилски”, въззивният съд е приел, че не може да проверява по реда на косвения съдебен контрол дали границите на възстановените имоти съответствуват на границите им преди коопериране на земята, тъй като този въпрос е изцяло в компетентността на специално създаден административен орган, който при спазване на правилата, предвидени в ППЗСПЗЗ, определя границите на възстановените имоти. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция и при формирането на този извод решаващият съд се е съобразил с указанията по приложението на материалния закон, дадени от ВКС в отменителното решение № 1293 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 5842/07 г., V г.о. По делото не е било спорно, че ответникът владее процесната част от имота, като твърдението му е било, че същата неправилно е възстановена на ищеца, тъй като не е била собственост на неговия наследодател, а е част от коритото на реката.
В касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, по отношение на който да се преценява наличието на някое от специалните основания по чл. 280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на решението.
Следва да се посочи също, че хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато наред с обжалваното, съществува и друго влязло в сила решение, в което е дадено различно разрешение на правните въпроси, обусловили изхода по делото. В случая жалбоподателят се позовава на противоречие между решенията на първоинстанционния и въззивния съд, но това противоречие не се обхваща от основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на кюстендилския окръжен съд, постановено на 25.05.2009 г. по гр.д. № 629/08 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: