О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
София 13.12.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 10 декември 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна ценева
Б. ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1978/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Й. И. С., Д. Т. И., Е. Т. А. и наследниците на починалия в хода на процеса Т. И. Г. – К. Й. Г., Д. Т. И. и Й. Т. Д., против решението на Софийски градски съд, постановено на 20.07.2009 г. по гр.д. № 1267/06 г. С него е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 25.04.2005 г. по гр.д. № 6860/01 г., с което са отхвърлени предявените от Т. И. Г., Й. И. С., Д. Т. И., Е. Т. А. против Ивинка Н. В. и М. Н. К. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху имот с площ 570 кв.м. , представляващ парцел ІІ – 411, кв. 42 по плана на в.з. ”К. І част- разширението”, част от бивш имот в землището на кв. “Д.”, м.”Г.”, гр. С., съставляващ части от имоти пл.№ 28 и пл.№ 29 от кадастрални листове № 661 и 662 от кадастрален план, изработен през 1958 г.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, като се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което неправилно е приел, че не се установява идентичност на притежавания от наследодателката на ищците преди образуване на ТКЗС земеделски имот с този, който им е възстановен с решение на ПК” В.”.
Считат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за идентичността между имота, придобит от тяхната обща наследодателка с имота, предмет на ревандикационния иск, тъй като този въпрос е от съществено значение за изхода на спора.
Ответниците по касация Ц. Т. К., П. Ц. К. и И. Н. В. чрез своя процесуален представител адв. Д. Б. изразяват становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че нивата с площ 3 дка в м. “Гърлото” в землището на с. Д., който тяхната наследодателка Г. И. Д. е придобила по силата на съдебната делба – спогодба по гр.д. № 2835/1954 г. на Софийски народен съд, е идентичен с имота, възстановен с решение № 8228/ 05.02.2001 г. и № 8228А/ 05.09.2001 г. на ПК “В.”, поради което тези решения не ги легитимират като собственици на процесния имот. Изводът е обоснован с констатациите на вещото лице от назначената по делото съдебно- техническа експертиза, което е посочило, че кадастрален план за м.”Гърлото” е изготвен през 1950-1958 г., в който в кад. листове № 661 и 662 за заснети имот пл.№ 28 с площ 2 800 кв.м. и имот пл.№ 29 с площ 2 600 кв.м., които по разписен лист са записани на ТКЗС, а срещу съседните на тях няма отразени имена на собственици, поради което въз основа на кадастралните планове не може да се идентифицира земеделския имот, придобит от Г. Д. . Обсъдени са и показанията на разпитаните по делото свидетели и е направен извод, че те също не установяват идентичност на имотите, тъй като не дават конкретни сведения са местоположението на имота към момента на внасянето му в ТКЗС и за неговата площ.
В касационната жалба и изложението към нея се поставя въпросът дали е доказана идентичност на имота, придобит от Г. Д. през 1956 г. с този, предмет на ревандикационния иск. Този въпрос е фактически, а не правен и разрешаването му зависи от събраните по делото доказателства, поради което не може да обоснове основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Извършената от съда преценка на доказателствения материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Оплакванията на жалбоподателите за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК и съответно не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 20.07.2009 г. по гр.д. № 1267/06 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: