Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
София, 07.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в
съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанет Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 916 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК(отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК(отм.) вр. с § 2, ал.3 ГПК.
С решение № 768 на Пазарджишки окръжен съд от 14.12.2007 година по гр.д. № 825/2007 година е уважен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от С. А. Г. против Р. С. Т. и Г. Л. Т., всички от гр. П. за премахване на бордюри, поставени на пътя към гараж в поземлен имот № 5* в кв. 436 по плана на гр. П. като неоснователен е отхвърлен обективно съединен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени имуществени вреди поради лишаване на ищеца от възможността за достъп до гаража и е уважен насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Р. С. Т. и Г. Л. Т. против С. А. Г. за осъждането му да осигури достъп до таванското помещение на жилищната сграда, застроена в поземлен имот № 5* в кв. 436 по плана на гр. П..
Касационна жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на поставените в имота бордюри е постъпила от Р. С. Т. и Г. Л. Т.. Изложени са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 109 ЗС и § 16 ПЗР ЗУТ, без да отчете обстоятелствата, че ползването на гаража съставлява неправомерно посегателство върху възможността касаторите да ползуват нормално собствения си имот, както и че гаража е незаконна постройка, изградена без съгласие на съсобствениците на дворното място.
Ответникът по касационната жалба С. А. Г. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
В обжалваното решение на Търговищки окръжен съд е прието за установено, че ищецът е собственик на ? ид. част от поземлен имот № 5* в кв. 436 по плана на гр. П., в който имот е застроен масивен гараж – обект в режим на търпимост при условията на § 16 ПЗР ЗУТ. Ответниците Р. С. Т. и Г. Л. Т. са съсобственици на дворното място и собственици на етажи от жилищната сграда, в т.ч. на полуподземния етаж от къщата, пред който през 2003 г. са поставили бордюри, ограждащи алеи с цветя и асми. Така изградените бордюри спират течовете на дъждовна вода към приземния етаж, но същевременно препятстват възможността на ищеца за достъп до гаража, който достъп преди поставянето на бордюрите се е осъществявал чрез поставянето на ламарина върху стъпалото от лявата страна на входа за приземния етаж, върху която е преминавал лекия му автомобил. Разстоянието между жилищната сграда и астмите, засадени до оградата е 1,90 см – разстояние, достатъчно за преминаването на лекия автомобил върху дебела ламаринена плоскост, поставянето на която обаче препятства достъпа на ответниците до входа за приземния етаж, а при преминаването на автомобила създава неудобства, свързани с шум и вибрации.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на поставените пред сутеренния етаж бордюри е основателен. Приел е, че с извършените действия – поставянето на бордюри пред входа на сутеренния им етаж, ответниците пречат на ищеца да ползва собствения си гараж, поради което ги е осъдил да премахнат бордюрите. Приел е, че неудобствата на ответниците от поставянето на ламарина за преминаването на лекия автомобил не обуславя извод за правомерност на действията им по поставяне на бордюрите, създаващи пречка за ползване на гараж, който е търпим строеж; не подлежи на премахване, нито е постановена забрана за ползването му.
Решението е неправилно.
Основателността на негаторния иск предполага кумулативното наличие на предпоставките: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им обем. По делото не е установено нито едно от тези обстоятелства. От представения нот. акт№ 62 от 30.12.1992 г. се установява правото на собственост на ищеца върху ? ид. част от поземлен имот № 5* в кв. 436 по плана на гр. П. и апартамент от застроената в имота жилищната сграда, но не и собственост върху гаража, застроен в съсобствения имот. Представените по делото доказателства обуславят извод за съсобственост върху дворното място и върху гаража (чл. 92 ЗС), без да е извършено разпределение на ползването на съсобствения имот. При така установените факти, предявеният от ищеца негаторен иск се явява неоснователен, тъй като съгласно чл. 32, ал.1 ЗС общата вещ се ползва съгласно решението на съсобствениците, а ако не може да се образува мнозинство, въпросът за ползването се решава по иск на съсобственика в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС. По делото не е установено, а не се и твърди, че ползването на дворното място и гаража са разпределени между страните съсобственици на имота, поради което предявеният иск за създадени от ответниците пречки за ползване на съсобствения имот е неоснователен.
Не е установена и противоправност на извършените от ответниците действия по поставяне на бордюри пред полуподземния етаж на сградата. От доказателствата по делото е установено, че бордюрите, ограждащи алеи с цветя и асми, спират течовете на дъждовна вода към приземния етаж, а достъпът до гаража е невъзможен без поставяне на приспособления (дебел ламаринен лист) върху стъпалото от лявата страна на входа за приземния етаж, което от своя страна препятства спокойния достъп до входа за етажа. При липса на доказателства за разпределение ползването на дворното място – доказателства, че ищецът разполага с правото да ползва самостоятелно пространството пред полуподземния гараж или че това пространство е определено като участък за общо ползване или преминаване, извършените от ответниците действия, изразяващи се в изграждане на бордюри за опазване на имота от течове и влага не могат да бъдат определени като неоснователни или противоправни, поради което предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и при условията на чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал.2 ГПК (отм.), на ответниците касатори следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 300 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна защита от 28.03.2009 г. на а. С от Адвокатска колегия, гр. П..
В. от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 768 на Пазарджишки окръжен съд от 14.12.2007 година по гр.д. № 825/2007 година.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Г. с ЕГН ********** от гр. П., ул. “А” № 39 против Р. С. Т. и Г. Л. Т., двамата от гр. П., бул. “. № 15 иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на бордюри, поставени на пътя към гараж в поземлен имот № 5* в кв. 436 по плана на гр. П..
ОСЪЖДА С. А. Г. с ЕГН ********** от гр. П., ул. “А” № 39 да заплати на Р. С. Т. и Г. Л. Т., двамата от гр. П., бул. “. № 15 сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: