О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№339
София, 26.03. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1770 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Б. Х. чрез адв. И от АК – Кюстендил срещу въззивно решение, постановено от Кюстендилския окръжен съд на 08.07.2009 г. по гр.д. № 743/2008 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна „В” О. , Кюстендил /в ликвидация/ не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил Б. Б. Х. да заплати на „В” О. , Кюстендил /в ликвидация/ сумата в размер на 9593, 68 лв. , на осн. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва считано от 22.01.2002 г. до окончателното изплащане на главницата.
Съдът е приел, че страните са били в трудовоправни отношения и Б. Х. е изпълнявала трудови функции на отчетник, при изпълнение на които са установени липси – неотчетени суми в касата на дружеството. Въз основа на съдебно счетоводна експертиза е установен техния размер – 9 593,68 лв.
Съдът е посочил още, че за отчетника е тежестта да докаже, че не е причинил установената по-горе вреда, което Х. не е сторила в процеса по пътя на пълно главно доказване.
По тези съображения е стигнал до заключение за основателност на иска.
Към касационната жалба не е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проведена процедура по чл. 285, ал. 1 ГПК касаторът е представил „допълнение към касационна жалба” от 19.08.2008 г., което по съществото си е оплакване за неправилност. Касаторът е посочил, че основанието за допускане на касационното обжалване се съдържали в обстоятелствената част на касационната жалба и е преповторил твърденията си за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
След поредно указание за представяне изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неговото съдържание, което е различно от това по чл. 281 ГПК, касаторът е депозирал на 24.09.2009 г. ново допълнение към касационна жалба. В него е заявил, че „ВКС следва да постанови решение по касационната жалба, основавайки се на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, т.е., решение от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”.
Налице е бланкетно позоваване и възпроизвеждане на части от закона, без съответна обосновка за наличие на основания за допускане на касационното производство.
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и по процедура, в която въпросите за основателността на касационната жалба не се обсъждат.
Условията по чл. 280, ал. 1 ГПК, по които се извършва предварителната селекция на касационните жалби предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общото условие е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответния материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
След решението на Конституционния съд на Република България № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на /публ. ДВ на 23.06.2009 г./ не отпадна необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване, както и изискването то да се обуславя от разрешаването на материално-правен и/или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт, за да постанови крайния резултат по спора. Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен с което значи, че не е необходимо същият въпрос да има и принципно значение за правоприлагането. Той, обаче, във всички случаи трябва да е конкретен, да се включва се в предмета на спора и да обуславя решаващата воля на съда. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /срв. разясненията по т. 1 ТР-1-2009-ОС ГК ТК/.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, преди всичко трябва да е наясно кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора.
В случая той не е формулиран от касатора, нито може да бъде извлечен от съдържанието на изложението /двете допълнения към касационни жалби/.
Към последното допълнение на касационна жалба са представени съдебни решения, но следва да се посочи, че в тях се засягат правни проблеми, които нямат отношение към конкретния спор.
Р-619-2002-ІІІ ГО ВКС разглежда специалния ред по КТ за търсене на ограничена имуществена отговорност, а в обжалваното решение отговорността е на инкасатор /отчетник/ за липси, т.е. по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Р-8531-2001-І ГО е постановено в административно производство от Върховния административен съд и не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както е изяснено в т. 3 от ТР 1-2009-ОС ГК ТК. Следва да се посочи, че в приложения съдебен акт също се разглежда случай на ограничена имуществена отговорност на служител към работодател.
Не е ясно в каква връзка са приложени Р-801-2000-ІІІ ГО ВКС и решение № 282 от 05.01.2009 г. на Видинския окръжен съд по гр.д. № 518/2008 г. За последното няма и указания дали е влязло в сила, което значи, че и не би могло да послужи като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Законодателят е имал предвид влезли в сила съдебни актове, защото само тогава има окончателно разрешение по спора и съответно, могат да се установят въпросите, по които съдилищата са се произнесли и те сочат ли на противоречиво решаване с обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения, касационната жалба на Б. Б. Х. не следва да се допуска до касационно обжалване.
МОТИВИРАН от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 08.07.2009 г., постановено от Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 743/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: