О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№184
София 01.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4113/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на СБАЛНП „С„ Е. гр. С. срещу решение от 09.06.2008г по гр.дело № 3484/2006г. на Софийски градски съд , с което частично е отменено решение от 19.06.2006г по гр.д.2455/2005г на Софийски районен съд и по същество са уважени искове по чл. 344 т.1 и т.2 и т.3 от КТ В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 . От значение за точното прилагане на трудовото право е случай, при който конкретен работник или служител бездейства поради преустановяване извършването на дейността , която му е била възложена , да бъде квалифициран като „престой” , независимо че се касае за едно лице .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата на касатора е аргументирана от тълкуване , според което обстоятелства , обуславящи съкращение поради прекратяване или престуктуриране на дейност ,могат да дадат на работодателя основание да прекрати трудовото правоотношение с конкретно лице , в единичен случай ,при основанието на чл. 328 т.4 от КТ . Поддържа се ,че с обжалваното решение въпросът за законосъобразността на заповед , с която трудовото правоотношение е прекратено поради „престой” на един единствен служител съгласно заповед от 10.02.2005г,по повод на издадена предходна заповед от 24.03.2004г за закриване на определена дейност – имунологични изследвания в болницата и в следствие на това констатиран от работодателя през 2005г факт на бездействие от страна на специализирания в тази дейност лекар , е решен принципно неправилно ,щом цитираното основание е прието за незаконосъобразно . От значение за точното прилагане на закона и развитието на правото ще е съдът отнесе съдържанието на понятието „ престой” и към настоящия случай .
Поддържаната от касатора теза е несъстоятелна . Решението на Софийски градски съд е постановено по законосъобразността на конкретното прекратително основание, посочено от работодателя в заповедта при очевидно несъответствие на фактите към основанието по чл. 328 ал.1 т.4 от КТ , при очевиден опит да се заобиколят изискванията на чл. 329 от КТ , свързани с прекратяване на трудово правоотношение за случаи по чл. 328 т.1 -3 от КТ . Въззивният съд е приложил закона точно и не е дал повод за корективно тълкуване във връзка с отграниченията по различните хипотези на чл. 328 ал.1 от КТ , даващи право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие. Ето защо не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и поддържаният довод за относимост на случая към въпрос от съществено значение за развитието на правото не следва да бъде възприет .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 09.06.2008г по гр.дело № 3484/2006г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .