Определение №221 от по гр. дело №4365/4365 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №221
 
                                                София 11.12.2008г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, пето   гражданско отделение, в закрито  заседание на трети декември  , две хиляди и осма    година в състав:
                                    Председател :  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА             
                                             Членове :  НАДЕЖДА ЗЕКОВА   
                                                                ЕМИЛ ТОМОВ
 
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №4365/2008 г.
            Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Л. А. А. срещу решение от 14.01.2007г по гр.дело № 1133/2006г. на Бургаски окръжен съд , с което по иска за обезщетение на вреди от вещ по чл. 50 от ЗЗД е оставено в сила решение от 27.07.2006г по гр.д.4184/2004г на Бургаски районен съд в осъдителната му част , допълнително , след частична отмяна са присъдени още 4000 лева по частично предявена претенция . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК . Цитирано е противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно прилагането на двата института – по чл. 45 от ЗЗД и чл. 50 от ЗЗД ,въззивният съд ги е смесил недопустимо ,погрешно е извел основанието на иска и това е довело до недопустимо решение , цитирани са решения от 02.10.2007г на ВКС по гр.д. № 1278/2006г ІІІ г.о. и №186 от 2008г по гр.д. №914/2007г І г.о.
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Тезата за противоречие на атакуваното въззивно решение с константната практика на Върховния касационен съд по отграничението , което се налага при различните основания на деликтната и обезпечителна отговорност ,по изведените в практиката въпроси за материалните предпоставки ,при които се дължи обезщетение по чл. 45 от ЗЗД или чл. 50 от ЗЗД , не намира опора в данните по делото при положение ,че в исковата молба ясно и недвусмислено са въведени обстоятелства по смисъла на чл. 50 от ЗЗД . В изложението се твърди ,че ” на 24.02.2003г се запали собствения на А. втори жилищен етаж и покривна конструкция” ,като нито в исковата молба , нито хода на делото е поддържано ответницата сама да е запалила вредоносния пожар или той да е по причина нейно конкретно противоправно действие или бездействие ,не е въведено като предмет на изследване личното й поведение на плоскостта на деликт по чл. 45 от ЗЗД . Твърдението в исковата молба, че имуществените вреди за собственика на първия етаж са претърпени поради „неправомерното” поведение на ответницата не е следвало да насочи съда към правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, щом поддържаното основание на иска е било ,че вредоносните последици на произтекли от собствена на ответницата вещ , респ. вещ под неин надзор . Предмет на обстоятелствено изследване по делото е било дали пожарът е възникнал поради оставени без надзор уреди или недостатъчно обезопасена отоплителна система , ангажирани са доказателства , установяващи тази причина и следователно защитата на ответницата не е била злепоставена , както сега се твърди. Неоснователно се изтъкват доводи за противоречие с практиката , тъй като квалификацията на иска се извежда от обстоятелствените твърдения за всеки отделен случай . Върховен касационен съд не е указвал в своята задължителна и незадължителна практика всички случай на възникнал пожар в жилищни сгради да се отнасят към основанието по чл. 45 от ЗЗД , поради което и не приема довода за допускане на касация по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .
Съображенията за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК също не следва да бъдат споделени . То се аргументира с важността на въпроса за основанието на иска и неговата квалификация при двата фактически състава на чл. 45 и чл. 50 от ЗЗД , но важността на поставения въпрос е общо условие по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК и не е основанието , което правилото на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК има предвид . Противоречиво разбиране по приложението на двата института не е налице и не се налага отстраняването му по тълкувателен път.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на V г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
Не допуска касационно обжалване на решение от 14.01.2007г по гр.дело № 1133/2006г. на Бургаски окръжен съд
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .
 

Scroll to Top