О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София 01.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4502/2008 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. К. К. и Т. Т. К. чрез адв. С срещу решение № 452 от 07.07.2008г по гр.дело № 431/2008г. на Пазарджишки окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 31.03.2008г по гр.д. № 457/2007г на Пешерски РС , по уважен иск за собственост на имот , придобит по давност . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че въззивният съд в противоречие с константната практика и в нарушение на закона се е произнесъл по установителен иск за собственост ,вместо по осъдителен , при отнето владение. В подкрепа на съображението е приложено решение №1019 по гр.д. № 519/1995г на ІV г.о на ВС на РБ. Пак в противоречие с практиката е признато владение върху имот, който е наследствен ,без да се изследва отстраняването на останалите сънаследници. Приложено е решение № 140 по гр.д. №797/2005г на І г.о.на ВКС. Произнасянето е по иск,чиито предмет липсва – неточно прилагане на закона по принципен за правоприлагането въпрос. На същото основание , а и поради противоречие с практиката ,се иска допускане на касация поради несъобразяване с нормативната уредба – императивните разпоредби на ЗСГ, изключващи владението като придобивен способ за срока на действието му . Приложени са решение №1543 по гр.д. 1898/2001г на ІV г.о на ВСК и ППВС №3/1994г в този смисъл ,основание по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Тезата в изложението на касаторите по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК, че е проведен процес по установителен иск спрямо имот , който не е бил във владение на ищеца , а на ответника , не намира опора в безспорно изяснените по делото факти . Владението , упражнявано от ищците , не е било отнето , а само накърнено , предвид разрушаването на една паянтова постройка в имота им и същевременно са оспорени права , доколкото ответниците са снабдени с констативен акт при основание , конкуриращо основанието на ищците . В този случай средството за защита е чрез установителен иск за собственост , както самият иск е бил предявен и разгледан . Искът за ревандикация е правно средство за защита в случай ,че владението е отнето. В този смисъл е и приложената от касатора практика, решението по настоящето дело не е в противоречие с нея . Що е владение, изяснява чл. 68 от ЗС и фактът на отнемането му не е тъждествен с факта на накърняването или оспорването му .
Следващият довод , че в противоречие с практиката е признато владение върху имот , който е наследствен ,без да се изследва отстраняването на останалите съсобственици , също е неоснователен като съображение за допускане до касация . Приложеното решение № 140 по гр.д. №797/2005г на І г.о.на ВКС и константната практика са изтъквали необходимостта от манифестиране на воля за отстраняване от владение на останалите наследници в случай на спор между тях и владелеца,също наследник. Ответниците не са сънаследници, а трети лица ,узукапирали имота и снабдили се акт по неверни констатации ,спрямо тях подобно манифестиране ищецът не следва да доказва .
Доводът за неточно прилагане на закона спрямо фактите за това ,че са признати права включително върху паянтовата сграда от 51 кв.м. – според някои свидетели понастоящем съборена , поначало не обосновава извод за наличие на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК. Следва да се изтъкне, че снабдявайки се през 2007г с нотариален акт за права върху тази постройка включително , ответниците са обусловили същата като спорен предмет по иска за собственост .
Несъстоятелен е и доводът , че отменения ЗСГ е следвало да бъде приложен като ограничителен режим с оглед придобиването по давност , цитираната в тази насока задължителна и незадължителна практика на ВС на РБ няма отношение към случая . Имотът се намира в с. Ж. населено място , изрично включено в списъка по ПМС № 24/06.02.1973г на селищата , за които този закон не се прилага .
Не е налице и хипотеза по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Постановено по спорния предмет и релевантните факти, обжалваното решение не дава основание по касационен ред да се извеждат и налагат съответстващите на закона тълкувания на изведените в изложението като съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос институти , щом същите нямат приложение към конкретното дело.
По изложените съображения касационно обжалване по аргумент от чл. 280 ал.1 т.1 или чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 452 от 07.07.2008г по гр.дело № 431/2008г. на Пазарджишки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .