О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София 12.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4160/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Ч. и Х. Ч. , граждани на Р. Турция , чрез пълномощник адв. М срещу решение от 14.07.2008г по гр.дело № 2049/2007г. на Пловдивски окръжен съд , с което е оставено в сила решение №44 от 18.04.2005г по гр.д. 2754/2004г на Пловдивски районен съд по отхвърлен иск за собственост . В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва, че като е нарушил съществени съдопроизводствени правила да обсъди всички доказателства съгласно чл. 188 от ГПК и необосновано е отрекъл ищцовото право на собственост ,приемайки го за недоказано , въззивния съд е опорочил прилагането на закона ,което е основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Същественият материален въпрос бил този за правата на ищеца , приложени са Тълкувателно решение №1/2000г на ОСГК на ВКС и други решения от практиката постановени от Върховен касационен съд като контролно- отменителна инстанция ,без да е дадена обосновка за относимост .
Ответникът по касационната жалба П. Л. Ф. изтъква ,че изложените съображения нямат общо с основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касаторката по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа обосновка на конкретния въпрос,свързан с прилагането на материалния закон , като условие по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК. Като общ и съществен процесуалноправен въпрос се поставя самото касационно оплакване и твърдение за необсъждане на конкретни доказателства, които според защитата на ищеца следвало да доведат решаващият съд до друг извод по отношение на претендираната собственост . Изводът , който според касатора е следвало да бъда направен, е че в сграда ,бивша собственост на наследодателя му Ю. Р. , следва да се приемат за реституирани два магазина поради факта на съществуването им понастоящем , макар държавата безспорно да е отчуждила , актувала и съответно реституирала само един магазин. Този магазин се намира в сграда- близнак , застроена в същото дворно място , възстановен е по реда на ЗВСВНМРА и не е предмет на иска . Претендира се другия магазин с идентична квадратура и доводът на касатора се основава на разбирането , че запазените данни по преписката във връзка с прилагането на ПМС №60/1975г по отношение на възстановения магазин , могат да послужат като доказателство , респ. да обосноват изводи за права върху още един обект в сградата близнак , при положение ,че същата е продадена от наследодателя на ищеца Р. чрез общинския съвет по реда на ЗСГ(нот. акт №124 н.д. 3046/1978г) с 1 / 2 ид.ч от дворното място докато е била в строеж , т.е същественият процесуалноправен въпрос е разбиран като задължение за въззивния съд да направи изводи в подкрепа на горната теза .
При това изложение , основателен е доводът на ответника , че касационно обжалване се претендира без обосновка на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК по конкретен въпрос . Отменителните основанията при касационно обжалване по чл. 281 т. 3 от ГПК, не могат да бъдат релевирани като тъждествени с критерия за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК. Тъкмо това съображение развива защитата на касатора , а то е неоснователно .
При аргументиране на основанията за допустимост ,с оглед произнесен в обжалваното решение съществен въпрос, следва да се прави разлика между обективното, приложимо за конкретния спор материално ( или процесуално ) право и субективното право на страната, признато или отречено в процеса. Допустимостта на касационно обжалване е обвързана с обосновка на конкретната правна проблематика в сферата на обективното право , но не изобщо , а по повод неговото прилагане за случая . Обосновката следва да е почерпана от разрешението на конкретния спор за това субективно право, но в съпоставителен план , спрямо други разрешения, давани от съдилища ,т.е връзката между проблематика и разрешение е същността на самата обосновка .
Тази същност отсъства от изложението на касатора . В случая се обжалва решение , постановено по конкретен случай след изследване на конкретните обстоятелства по делото, довели до отричане на претендираното от ищеца субективно вещно право. Общото позоваване и цитиране на задължителната и незадължителна практика, постановена от Върховния касационен съд , Тълкувателно решение № 1/2000г по въпроси на въззивното производство и от състави на ВКС в качеството им на контролна инстанция(приложени страници от списание „А” с публикувани в това издание съдебни решения) , не е обосновката , която чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК изисква , по новия процсуален ред касационната проверка има факултативен характер . Атакуваното решение на въззивния съд не обективира правен въпрос, решаван противоречиво или такъв , по който следва да се даде тълкувателно разрешение с оглед развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1202 от 14.07.2008г по гр.дело № 2049/2007г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .