О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4568/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. П. М. срещу решение от 09.09.2008г по гр.дело № 2436/2007г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решение от 14.06..2007г по гр.д.27492/2006г на Софийски районен съд по същество е уважен иск за отмяна на дарение . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд ,основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . В подкрепа на основанието са цитирани и приложени решения и определения като се поддържа ,че въпросът за възможностите на надарения да дава поисканата издръжка е противоречива решаван от съдилищата предвид неговата правна релевантност .
След преценка,Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
Основанията по жалбата са почерпани от съществени материалноправни въпроси във връзка с института на отмяна на дарение и основанията за това ,но решението по гр.дело № 2436/2007г. на Софийски градски съд не поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК . В т. 3 от изложението по чл. 284 ал.3т.1 ГПК се поддържа ,че въпросът за нуждата на дарителя от издръжка е бил решен в противоречие с практиката на ВКС да се изследва целия имуществен комплекс , от който ищцата може да се издържа . Цитирани са решение №1077 по гр.д. 922/1994г на ВС ,решение №375/2003г по гр.д. 937/2002г ІІ г.о , решение №631/2002г по гр.д. 234/2002г , реш. № 682/2002г по гр.д. 369/2002г на ІІг.о на ВКС , в които е изтъквана необходимост от конкретна преценка за всеки отделен случай ,при отчитане на всички обстоятелства от значение за нуждата от издръжка. Този е бил и възприетият от Софиски градски съд подход при решаването на конкретното дело . При установени от съдебно-медицинска експертиза нужди с оглед влошено здравословно състояние и предвид всички обсъдени доказателства за доходи и материални възможности ,въззивният съд е приел необходимия за случая размер на издръжката. Поради това доводите за противоречие с константната практика на ВКС в тази насока не следва да бъдат споделени . В т. 4 от изложението по чл. 284 ал.3т.1 ГПК, допускане до касационно обжалване се обосновава с противоречиво решаван в практиката въпрос в спора за отмяна на дарение по чл. 227 ал.1 б.”в” от ЗЗД, свързан със значението на възможността издръжката да бъде дадена от страна на надарения . Приложени са решение №751 по гр.д. № 132/2001г на ІІг.о. и решение №587 по гр.д. №174/2003г на ІІ г.о.на ВКС . Според първото решение надареният е длъжен да дава издръжка , която да съответства на материалните му възможности , а според второто решение дарението подлежи на отмяна когато дареният отказва да даде издръжката ,от която дарителя се нуждае ,дори да не разполага с парични средства .
Двете решения не обективират противоречиво решаван от практиката на ВКС материалноправен въпрос . Съдебната практика съобразява разликата между отказ, мотивиран от липсата на пари и невъзможност от страна на надарения да дава поисканата издръжка , при това крайните изводи за наличието на основание за отмяна на дарение в конкретните случаи са съобразявани с моралния характер на отношенията,на плоскостта на дължимата признателност. Трайно е разбирането ,че липсата на парични средства е ирелевантна, не изключва съставомерността и води до отмяна на дарението , но и това , че липсата на пари не е тъждествено с обективната, освобождаваща длъжника невъзможност по чл. 81 ал.1 от ЗЗД и при установяване на такава невъзможност дарението не подлежи на отмяна . В настоящия случай е била установена нужда от издръжка , която нужда надарената М. е оспорвала в хода на процеса , безспорно е налице и пълен отказ на последната за периода след отправеното писмено поискване . При изграждането на своята защита ответницата е изтъквала съотношението на доходите на своето семейство спрямо доходите и матералните възможности на дарителката. Въззивният съд е пререшил спора и за да уважи иска за отмяна на процесното дарение, е обсъдил възраженията на надарената и представените доказателства за доходи , като такива в подкрепа на довод за липса на парични средства или основание издръжка да се претендира от нея , доколкото обективна невъзможност не е изтъквана, поддържана и аргументирана от страна на ответницата М в хода на делото . Основното оплакване на касаторката е , че съдът е следвало да изследва и приеме за доказана обективна невъзможност , вместо да откаже обсъждането на въпрос за наличието или липсата на парични средства , като правно неотносим. Видно се касае за оплакване по смисъла на чл. 188 от ГПК и довод за твърдение на касационно основание по чл. 281 ал.3 от ГПК, но не и за обосновка на материалноправен въпрос,разрешен в противоречие с практиката и решаван противоречиво от съдилищата. Съображенията по т. 4 от изложението за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не следва да бъде споделени. По аргумент от чл. 291 ГПК хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 поначало няма предвид като основание за допустимост противоречива практика на самия Върховен касационен съд, а и както вече се изтъкна , обсъдените съдебни решения не обосновават твърдението за наличие за такава .
Основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК се поддържат и по два процесуалноправни въпроса ,доводи са развити в т.1 и т.2 от изложението . Първият въпрос е почерпан от процесуалните действия във връзка с редовността на исковата молба и насрочването на делото . Конкретно констатирани веднъж от районния съдия обстоятелства по прилагането на чл. 51 ал.2 от ГПК след първоначално нередовно призоваване на ищцата , не са довели като последица прекратяване на производството в седмодневен срок и е последвало възобновяване на делото предвид постъпила от ищцата молба в изпълнение на указанията . Приложените две определения №33/2000 и №25/2003г на ВКС не илюстрират противоречиво разрешение на въпрос относно редовността на исковата молба в случаите по чл. 98 ичл. 99 вр. чл. 100 от ГПК (отм) . Констатацията по отношение редовното връчване на една призовка не обвързва съдът , който я е направил , да приеме друго във връзка с призоваването и адреса на страната предвид постъпили допълнителни данни и молби по делото .
Неоснователно е и твърдението по т.2 от изложението на касаторката за допускане на касационно обжалване. Легитимацията на страните по делото не поставя въпрос , имащ отношение към необходимото другарство. Като процесуален институт, съвместната легитимация на съпрузите не се основава на съществуваща в миналото СИО , вече прекратена преди завеждането на иска. Цитираните в тази насока решения на Върховния касационен съд нямат връзка със случая по настоящето дело, нито се явяват в подкрепа на горната несъстоятелна теза .
Предвид горното липсва основание да допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ар.1 от ГПК и Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение от 09.09.2008г по гр.дело № 2436/2007г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .