О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София 24.10.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2065/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. Е. Т. ,Василка Е. Б. и Т. Е. Д. срещу решение № 832от 24.01.2008г по гр.дело № 1071/2007г. на Благоевградски окръжен съд , с което след отмяна на решение № 3* от 16.07.2007г по гр.д.488/2006г на Благоевградски районен съд по същество е отхвърлен иск за делба. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че разбирането на въззивния съд за нищожност на учредено от държавата или общината вещно право на строеж при случай , че сградата е вече фактически построена, противоречи на практиката на Върховния съд по този съществен за материалното право въпрос – чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК . В подкрепа на основанието са цитирани решение № 1* от 20.06.1967г по г. д. № 587/1967г на ВС , и решение № 311 от 14.04.1983г по гр.д. № 143/1983гг на ІІІ г.о. на ВС третиращи като действително учредено право на строеж върху построена в държавна земя сграда
След преценка,Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
Жалбата е подадена по съществен правен въпрос във връзка с института на материалната нищожност на учредено ограничено вещно право да се построи сграда за случаи , при които самият строеж е фактически реализиран към момента на учредяването. Този въпрос обаче е решаван от съдебната практика в смисъл , обратен на поддържания . С решение № 1* от 27.07.1995г по гр.д. № 743/1995г на ІV г.о. на ВКС е прието ,че отстъпването на право на строеж върху изграден обект , обуславя нищожност на акта за суперфиция поради липса на предмет на сделката, тъй като правото на строеж съгласно закона се отстъпва за осъществяване на бъдещо строителство в чужд имот. Същото е приел и Благоевградски окръжен съд в атакуваното въззивно решение . Върховният касационен съд е последователен в горното разбиране и при постановяването на решение №684 от 28.09.2000г по гр.д. № 95/2000г на І г.о. : ако едно лице е изградило постройка върху чужда земя, без нейният собственик да му е учредил по надлежния ред право на строеж, собственик на постройката има и това е собственикът на земята . От този извод пряко следва, че за да се промени собствеността върху постройката към момент , следващ построяването й , необходим е прехвърлителен акт по смисъла на чл. 63 ал.2 от ЗС , а не учредителен акт по смисъла на чл.63 ал.1 от същия закон, тъй като последният се явява сделка без предмет.
Приложените от защитата на касаторите две съдебни решения на ВС на РБ не третират така поставения въпрос .
В решение № 311 от 14.04.1983г по гр.д. № 143/1983гг на ІІІ г.о. на ВС е обсъждан случай на закупуване на апартамент (с право на строеж върху държавна земя )по реда на чл. 117 от ЗТСУ (отм) , когато продажбата е извършена от стопанска организация , подразделение на СНС , на която е било делегирано да строи и продава. Изведеният от текста на това решение цитат : „по- късното учредяване на правото на строеж в случая е без значение” не се отнася до настоящата хипотеза , а до прехвърляне на вещно право върху построеното с оглед на придобивния момент за правото на собственост , в друга насока е и обсъжданото в същото решение значение на „по-късното учредяване” .
Решение № 1* от 20.06.1967г по г. д. № 587/1967г на ВС ,което според касатора е в същия смисъл , третира съвсем различен правен въпрос , свързан с нотариалната форма и продажбата на „бъдещ строеж” от държавата Приложените решения на Върховния съд не подкрепят довод по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, съображенията в защитата на жалбоподателя за допустимост по този критерии не следва да бъдат споделени. Хипотезата по т.2 поначало няма предвид като основание за допустимост противоречива практика на самия Върховен касационен съд, а и както вече се изтъкна , обсъдените съдебни решения не обосновават твърдението за наличие за такава .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение № 832 от 24.01.2008г по гр.дело № 1071/2007г. на Благоевградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .