О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София 30.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
ч гр. дело №1618/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК вр. чл. 274 ал.3 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на адв. М като пълномощник на В. Г. Т. срещу определение №351 от 21.05.2008г по ч. гр.дело № 737/2008г. на Софийски апелативен съд , с което е оставена без уважение частна жалба против разпореждане на Председателя на Софийски градски съд от 12.03.2008г , с което е отказано освобождаване на жалбоподателката от държавна такса по искова молба на основание чл.63 ал.1 б. „б” от ГПК (отм) . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос за достъпа до правосъдие на лице , които нямат достатъчно средства за да заплатят държавната такса Изтъкват се основания по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК,законът не съдържа критерии кои физически лица подлежат на освобождаване и в случая отказът е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд , подкрепена с приложеното определение № 219/2004г по ч. гр.д. № 155/2004г ТК на ВКС . От значение за точното прилагане на закона да се формира критерии , който да държи сметка за конкретната житейска трудност ,за обстоятелства , които не могат да се опишат в декларацията. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се аргументира с доводи за необоснованост на изводите на съда за достатъчно доходи при положение ,че дължимата държавна такса ги надвишава многократно .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
При постановяване на обжалваното определение съдът е изхождал от обстоятелствата ,декларирани от ищцата В изградил изводите си въз основа на тях за разлика от случая ,разрешен в приложеното определение № 219/2004г по ч. гр.д. № 155/2004г ТК на ВКС. Поради това и доводът за противоречие с практиката по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не следва да бъде споделен. При двучленно семейство с постоянни доходи от трудова заетост ,чиито размер е значително над минималния за страната и притежание на декларираното движимо и недвижимо имущество на значителна стойност , включително при съобразени по размер и естество задължения по погасяването на потребителски кредит, след приспадането на които месечният доход остава в размер на 730 лева , искането за освобождаването от държавна такса не може да бъде обосновавано с хипотетични житейски трудности. Основание за допускане до касация по критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , с оглед преодоляване на празноти в уредбата или даване указания до съдилищата в насоките, развити в изложението на касаторката и нейната защита ,не са налице. Внасянето на висока по размер държавна такса е винаги затруднително , но за лица с достатъчно средства това затруднение не е основание да бъдат освободени от нея. Развитието на института освобождаване от такси и разноски е изведено в чл. 83 ал.2 т. 1-7 от ГПК чрез изрично посочване на обстоятелствата , регламентиращи преценката на съда. Даденото от Софийски апелативен съд тълкуване на съдържанието на правната норма на чл. 63 б.”б” от ГПК (отм) по отношение изискването за „достътъчно средства „ в случая е съответно на закона и не поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК с оглед развитието на този правен институт
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №351 от 21.05.2008г по ч. гр.дело № 737/2008г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .