О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№506
София, 10.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1810 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 14.07.2009 година по гр.д. № 426/2007 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 12.07.2007 година по гр.д. № 7732/2005 г. на Софийски районен съд в частта му, с която са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, предявени от В. Д. С. от гр. С. против “К” О. , гр. С. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 36 от 10.06.2005 година и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1200 лева. С въззивното решение на Софийски градски съд, първоинстанционното решение на Софийски районен съд е отменено частично по иска с правно основание чл. 128, ал.2 КТ, който е отхвърлен за разликата над 238,88 лева до предявения размер от 800 лева; по иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ за разликата над 6,36 лева до размер на 91 лева и изцяло е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 215 КТ за сумата 8070 щатски долара. В решението е прието, че съществувалото между страните трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 36 от 10.06.2005 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неявяване на работа след 12.05.2005 г. на обект в гр. П., С. и оставяне без надзор на повереното му на обекта оборудване заваръчна техника. За налагане на дисциплинарното наказание уволнение е била оформена и заповед № 37 от 10.06.2005 година; двете заповеди, връчени на работника при отказ на 10.06.2005 година. Прието е, че претенцията за отмяна на дисциплинарното наказание е погасена по давност с оглед предявяване на иска на 21.09.2005 година след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал.1, т.2 КТ вр. с чл. 358, ал.2, т.1, пр.1-во КТ, поради което искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението е отхвърлен като неоснователен. С оглед обусловения им характер от изхода на спора за законност на уволнението, като неоснователни са отхвърлени и исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за сумата 1200 лева и с правно основание чл. 221, ал.1 КТ за сумата 200 лева. Прието е, че искът с правно основание чл. 215 КТ за сумата 8070 щатски долара, съставляващи обезщетение поради командироване на работника в периода от 23.05.2005 година до 20.07.2005 година е изцяло неоснователен, тъй като след 12.05.2005 г., когато работникът е преустановил явяването си на работа на обекта не се дължат командировъчни пари; пътните разходи са заплатени от работодателя, а разходите за квартирни и дневни пари, определени при условията на чл. 17, ал.1 НСКЧСЧ, чл. 20, ал.1 НСКЧСЧ и чл. 25 НСКЧСЧ са изцяло изплатени от работодателя чрез предоставен на работника служебен аванс 1305 щатски долара.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му с която обективно съединените искове са отхвърлени изцяло и за разликата до предявения им размер е постъпила от В. Д. С.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по съществения за делото въпрос по приложението на чл. 195, ал.2 КТ относно доказателствените средства за установяване отказ при връчване на заповедта за уволнение, както и за доказателствената сила на документите, съдържащи твърдения, изгодни за страната, която ги е представила, обжалвания съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на съдилищата. Представени са невлезли в сила съдебни актове на районни и окръжни съдилища. Поддържа се, че въпросите по приложението на чл. 17 НСКСЧ вр. с чл. 215 КТ и в частност доколко волята на работодателя е ограничена от закона, когато извършеното от него действие е по-благоприятно за работника от предвиденото в нормативния акт, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е недопустима в частта и по исковете с правно основание чл. 221, ал.1 КТ; чл. 224, ал.1 КТ и чл. 128 КТ. Всеки един от предявените искове е с цена под 1000 лева, поради което и на основание чл. 280, ал.2 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ е неоснователно. Формираните в обжалваното решение изводи по приложението на чл. 195, ал. 2 КТ са в съответствие с установената практика, съгласно която изявлението на работодателя за наложено дисциплинарно наказание следва да достигне лично до наказания работник, а отказът на работника, до когото е достигнало това изявление, да приеме писмената заповед се установява с всички доказателствени средства, в т.ч. и със свидетелски показания; че за установяването на този факт, съгласно чл. 133 ГПК (отм.) няма въведена от закона забрана. При разрешение на така повдигнатия въпрос не се установява противоречива практика на съдилищата – приложените към изложението съдебни решения не са влезли в сила, поради което не формират практика по приложението на чл. 195, ал. 2 КТ (т. 3 ТР № 1 от 12.01.2010 г. т.д. № 1/2009 г. ОСГТК ВКС).
Въпросът за доказателствената сила на документите, съдържащи твърдения, изгодни за страната, която ги е представила, не е обуславящ изхода на делото. Изводът, че волеизявлението на работодателя е достигнало до адресата, който е отказал да получи писмената заповед за дисциплинарно наказание е формиран не въз основа на писмени доказателства, изходящи от страната, а след преценка показанията на свидетел, който е присъствувал на отказа на работника да приеме заповедта при опит за връчването и.
Доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 215 КТ са основателни. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 17, ал.1 от НСКСЧ от 2004 година вр. с чл. 215 КТ е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.07.2009 година по гр.д. № 426/2007 година на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. Д. С. от гр. С. против “К” О. иск с правно основание чл. 215 КТ.
Насрочва делото за 17.02.2011 година, 9 часа, за която дата да се призоват страните по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.07.2009 година по гр.д. № 426/2007 година на Софийски градски съд в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ.
Определението в тази му част не подлежи на обжалване.
Връща на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК касационна жалба вх. № 4* от 17.09.2009 г., подадена от В. Д. С. против въззивно решение на Софийски градски съд от 14.07.2009 година по гр.д. № 426/2007 година в частта му по исковете с правно основание чл. 221, ал.1 КТ; чл. 224, ал.1 КТ и чл. 128 КТ.
Определението, в частта му за връщане на касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмодневен срок от съобщаването му на касационния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: