О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
София,30.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 148 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 114 от 30.06.2008 година по гр.д. № 54/2007 година на Софийски апелативен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от В. М. А. от гр. С. против А. “Петрол, гр. С. за заплащане на обезщетение в размер на 132066 лева за лишаване от ползване на земеделска земя с площ от 4,270 дка, находяща се в м. “Н”, землище на гр. П., както и за обезщетение за забава при изпълнението на паричното задължение за обезщетение в размер на законната лихва от 30000 лева. Прието е, че с влязло в сила решение по гр.д. № 30 от 1997 г. на Плевенски районен съд, А. “Петрол е било осъдено да предаде държането на процесната земя в землището на гр. П. на В. М. А., който е провел иска с правно основание в качеството си на съсобственик на имота. Прието е, че в периода 17.03.1999 г. – 31.10.2002 г. ответникът А. “П” е ползвал земеделската земя без основание, обогатявайки се за сметка на обедняването на собствениците на земята, лишени от ползването и. Изхождайки от обстоятелството, че имотът е съсобствен; че всеки от съсобствениците съгласно чл. 30, ал.3 ЗС участва в ползите и тежестите на съсобствената вещ съразмерно на частта си, както и че ищецът е съсобственик на ид. част от имота, без да е установена точната му квота и без да е представлява останалите съсобственици, съдът е отхвърлил претенцията му за обезщетение като неоснователна.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от В. М. А.. Поддържа се, че по релевантните за изхода на делото въпроси за обхвата на субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, както и относно съотношението между чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС, решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, съгласно която пределите на силата на пресъдено нещо се определят от диспозитива на решението, а съсобственика на вещта има вземане срещу третото, ползващо я лице в пълния му размер, а правото на останалите съсобственици се изразява във вземане срещу получилия обезщетението. Приложени са решения, обективиращи посочената противоречива практика: решение № 27 от 07.02.2001 г. по гр.д. № 251/2000 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение; решение № 1* от 21.11.2000 г. по гр.д. № 791/2000 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 759 от 28.11.2002 г. по гр.д. № 225/2002 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение; решение № 83 от 10.02.2000 г. по гр.д. № 1107/1999 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 1* от 22.10.1998 г. по гр.д. № 1386/1997 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 1* от 13.12.1984 г. по гр.д. № 833/1984 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение и решение № 512 от 15.09.1987 г. по гр.д. № 515/1986 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Ответникът по касационната жалба А. “П” поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението по гр.д. 54/2007 г. на Софийски апелативен съд. По повдигнатите с изложението към касационната жалба процесуално и материалноправни въпроси, имащи значение за изхода на делото, е налице противоречива практика на съдилищата, поради което Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 30.06.2008 година по гр.д. № 54/2007 година на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора В. М. А. да внесе в седмичен срок от съобщението държавна такса по жалбата в размер на 3241,32 (три хиляди двеста четиридесет и един лева и 32 ст.) лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса в определения срок, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Препис от определението да се изпрати на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: