О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 23.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3904 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение на Пловдивски окръжен съд от 20.06.2008 година по гр.д. № 749/2008 година е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд от 03.01.2008 г. по гр.д. № 70/2006 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, предявени от К. П. С., Затвора гр. П. против М. на п. гр. С. за присъждане на обезщетение в размер на 9900 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдание, мъка, болка, психическо разстройство и унижение на човешкото му достойнство в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на качествено стоматологично лечение по време на престоя му в Затвора гр. П. в периода от 23.12.1998 г. до 03.10.1999 г. и от 18.09.2001 г. до 20.01.2006 г., както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва от увреждането до завеждане на иска. За да отхвърли претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че не е установено бездействие или неефективни действия на затворническата администрация, които да са довели до влошаване здравословното състояние на ищеца, съответно до твърдените морални страдания; че на осъдения са били предоставяни системно професионални стоматологични услуги в съответствие с установената безплатна практика в местата за лишаване от свобода, желанието и състоянието на пациента; че адекватността и навременността на предприетите в затвора стоматологични манипулации и предоставянето от страна на администрацията на възможност и достъп до тях са установени по безсъмнен начин, поради което предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ е неоснователен, а с оглед обусловения и характер е неоснователна и претенцията за обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от К. П. С.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалвания съдебен акт е основан на изводи, засягащи съществени процесуално и материално правни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата. Поддържа се, че съществения процесуален въпрос относно осигуряване на равна възможност за страните да упражняват процесуалните си права е разрешен в противоречие с трайната практика на съдилищата – съдът е лишил ищеца от възможността за събиране на поискани и допуснати писмени доказателства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото; в нарушение на чл. 107, ал.2 ГПК (отм.) е извършил е процесуални действия в съдебно заседание на 27.05.2008 г. в отсъствие на процесуалния представител на страната; приел е писмени доказателства, лишавайки страната от възможност да се запознае с тях и да оспори истинността им; възприел безкритично показанията на разпитания по делото свидетел д-р С, въпреки съдържащите се в тях очевидни противоречия и в нарушение на чл. 128, ал.2 ГПК (отм.) не е приел за доказани обстоятелства, въпреки, че ответникът е създал пречки за установяването им. Поддържа се, че по съществения въпрос по приложението на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за поставянето на осъдения в положение на непосредствена зависимост от затворническата администрация поради наличието на отношения на субординация и разрешителен режим, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение от 22.12.2006 г. по гр.д. № 2508/2005 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение от 26.01.2004 г. по гр.д. № 959/2003 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 1* от 07.07.2005 г. по гр.д. № 1033/2004 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение от 01.07.2004 г. на Великотърновски апелативен съд по гр.д. № 271/2003 г.; решение № 1от 09.02.2007 г. на Великотърновски апелативен съд по гр.д. № 611/2006 г.; решение № 256 от 03.01.2006 г. на Великотърновски апелативен съд по гр.д. № 382/2006 г.; решение № 359 от 14.11.2005 г. на Великотърновски апелативен съд по гр.д. № 360/2005 г.; решение № 31 от 26.05.2006 г. на Бургаски апелативен съд по гр.д. № 29/2006 г. и решение № 453 от 23.04.2004 г. на Ямболски окръжен съд по гр.д. № 512/2003 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 749/2008 година.
Въведеният в изложението към касационната жалба довод за извършени от въззивния съд процесуални действия в противоречие с установената от съдилищата практика по осигуряване на равна възможност за страните да упражняват процесуалните си права е неоснователен. В съответствие с трайно установената практика съдът е приел, че молба от процесуалния представител на страната с изявление, че няма да присъствува в съдебно заседание, без да се сочат причини за възникнало внезапно основателно препятствие, не съставлява основание за отлагане на делото при условията на чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.) – молба от 26.05.2008 г., докладвана в съдебно заседание, проведено на 27.05.2008 г. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК (отм.) е и изводът на въззивния съд, въз основа на който е процедирано в съдебно заседание на 27.05.2008 г. – неявяването на страната или процесуалния и представител в съдебното заседание, в което са представени писмени доказателства не е причина за отлагане на делото; страната може да оспори доказателства, представени в предходно заседание, на което не е присъствала само в случаите, когато делото е насрочено за провеждане на ново заседание, но не и по причини свързани с проявено от страната процесуално бездействие. Извършените съдопроизводствени действия по допускане и събиране на доказателствата във въззивното производство са в съответствие с установената практика на съдилищата по приложението на 152 ГПК (отм.) и чл. 148 ГПК (отм.) – съдът е задължил администрацията на затвора гр. П. да представи, намиращи се в учреждението документи и е съобразил постъпилите по делото обяснения, че исканите документи не могат да бъдат представени, тъй като не съществуват ( писмо от 23.05.2008 г. с приложен рапорт от 20.05.2008 г.). В съответствие с установената практика са и формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.) – съдът е преценил доказателствата в тяхната съвкупност по свое убеждение – приел е, че показанията на разпитания по делото свидетел д-р С, съпоставени с писмените доказателства (рапорти, извлечения от дневници, молби до началника на затвора гр. П., изходящи от ищеца по делото и докладни записки) и приетите медицински експертизи, отразяват фактите по обективен начин, както и че допуснатите по искане на ищеца, но несъбрани доказателства са за обстоятелства, които са правно ирелевантни (списък на имената на лишените от свобода, които се нуждаят от поставяне на протези) или са установени с други доказателствени средства (документ за зъбния статус на ищеца към 23.121998 г.).
Неоснователен е и въведеният довод за разрешаване в противоречие с практиката на съдилищата на съществения въпрос по приложението на чл.1, ал.1 ЗОДОВ – въпросът за поставянето на осъдения в положение на непосредствена зависимост от затворническата администрация поради наличието на отношения на субординация и разрешителен режим, израз на която са приложените към касационната жалба съдебни решения. Формираният от въззивния съд извод за неоснователност на предявената претенция, поради липса на установено бездействие или неефективни действия на затворническата администрация при осигуряване на стоматологично лечение на ищеца по време на престоя му в Затвора гр. П. не е в противоречие с обстоятелството, че изтърпяващият наказание е в положение на зависимост от затворническата администрация. Именно с оглед това му положение на зависимост, съдът е изследвал доколко администрацията е изпълнила задълженията си по чл. 22 ЗИН и по Наредба № 12/2006 г., регламентираща медицинското обслужване на лишените от свобода и с оглед приетите съдебно медицински експертизи от 11.04.2006 г., изготвена от доц. Калъчев от Катедра по Протеична стоматология при Стоматологичен факултет гр. П. от 22.08.2006 г. на д-р Б, главен асистент в Катедра по Орална хирургия със специалности хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия; д-р Ж, главен асистент в Катедра по Протеична стоматология със специалност протеична стоматология и д-р В, старши асистент в Катедра по Оперативно зъболечение с призната специалност оперативно зъболечение и ендодонтия; от 25.01.2007 г., изготвена от д-р Е, специалист по пародонтология и заболявания на оралната лигавица; от 18.10.2007 г., изготвена от д-р П, специалист по вътрешни болести и кардиология, ст. ординатор при УМБАЛ “С”, гр. П. и от 21.06.2007 г., изготвена от д-р М, специалист към кабинет по фокална диагностика към Стоматологичен център 2, гр. П., в които еднозначно е установена адекватността и навременността на предприетите в затвора стоматологични манипулации, е формирал извод за неоснователност на предявената претенция за обезщетение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Пловдивски окръжен съд от 20.06.2008 година по гр.д. № 749/2008 година. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: