О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
София, 30.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 233 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 24.06.2008 година по гр.д. № 4056/2007 година на Софийски градски съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. Т. Г. от гр. С. против Н. а. по п. , гр. С. за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповеди № З* и ЗЦУ-169 от 14.03.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “главен инспектор по приходите” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 758,36 лева за периода от 14.04.2007 г. до 21.06.2007 г. В решението е прието, че трудовият договор на служителя е бил прекратен на основание чл. 190, ал.1, т.7 КТ за извършени дисциплинарни нарушения, изразяващи се в участие в изготвяне на проект за отмяна на ревизионен акт № К* от 26.05.2006 г., въз основа на който проект директорът на Дирекция ОУИ при ЦУ НАП е издал решение № 2* от 19.12.2006 г. за отмяна на ревизионния акт. Решението е било постановено след законоустановения срок за произнасяне, при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, без да е изпълнено задължението за връщане на ревизионния акт на основание чл. 155, ал.4 ДОПК на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт при условията на чл. 122 ДОПК. Съдът е приел, че с действията си, уволненият служител Д. Т. Г. е допринесъл за неизпълнение на правомощие на директора на “ОУИ”, предвидено в нормативен акт – чл. 155, ал.4, т.1 ДОПК, което е следвало да бъде извършено при условията на обвързана компетентност, които действия на служителя съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина, обуславящи налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Приел е, че доводът за извършване на уволнението в нарушение на чл. 333, ал.1, т.4 КТ е неоснователен, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение, служителят е бил на работното си място в изпълнение на трудовите му задължения.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Д. Т. Г.. Поддържа се, че по материалноправните въпроси задължителна ли е предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.4 КТ по отношение на служител, започнал ползването на разрешен му отпуск и точното значение на “работно място” по смисъла на §1, т.4 ДРКТ, решението е постановено с утвърдената практика на съдилищата, обективирана в решение № 691 от 28.11.1991 г. по гр.д. № 789/1991 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 903 от 21.09.1995 г. по гр.д. № 437/1995 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 1* от 22.02.1995 г. по гр.д. № 461/1994 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Поддържа се че по материалноправния въпрос: съставлява ли бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължение по ДОПК, престъпление по смисъла на НК, няма установена практика на съдилищата, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Поддържа се и че относно съставомерността на констатираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения са постановени противоречиви решения на отделни съдебни състави, инстанционното производство по които не е приключило.
Ответникът по касационната жалба Н. а. за п. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т.2 по отношение приложението на чл. 333, ал.1, т.4 КТ са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с утвърдената практика, израз на която са и приложените към касационната жалба съдебни решения, съгласно които, когато към момента на връчване на заповедта за уволнение служителят е на работа, особената закрила по чл. 333, ал.1, т.4 КТ е неприложима.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ по релевантните за изхода на делото въпроси за дисциплинарната отговорност на служители при констатирано нарушение на ДОПК при произнасяне по жалби срещу ревизионни актове, по който въпрос няма утвърдена съдебна практика, поради което точното приложение на чл. 190, ал.1, т.7 КТ в разглеждания аспект е от значение за развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.06.2008 година по гр.д. № 4056/2007 година на Софийски градски съд, Второ “г” отделение.
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Препис от определението да се изпрати на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: