Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
София, 07.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 875 /2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК.
С. П. П. от гр. С. е обжалвала решението на Софийския градски съд от 19.10.2007г по гр.д. № 3755/2006г с което в една част е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 02.05.2006г по гр.д. № 5127/2004г осъждащо я да заплати на С. Б. К. действащ лично и със съгласието на своята попечителка М. С. Ш. 1 503.72 щатски долари,а в другата част е отменено това решение и е постановено нов. С него Софийският градски съд я осъдил да заплати допълнително на С. Б. К. още 1 645 щатски долари и направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете в размер на 506 лева.
В касационната жалба се поддържа,че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Софийския градски съд,прие следното:
Оплакванията са неоснователни.
Софийският градски съд не е допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила като е приел за достоверни свидетелските показания на В. Н. К. ,установяващ фактът,че е бил наемател в апартамента и че наемната цена в размер на 70 щатски долари е заплащал всеки месец на стопанисвалата по това време,жилището, С. П. П.. Въззивният съд е посочил че не съществува забрана по чл.133 ГПК /отм./ за доказване на горните обстоятелства-наемни правоотношения за определен период от време и месечната наемна цена, защото по българското законодателство договорът за отдаване на жилищно помещение под наем,не е задължително да бъде облечен в писмена форма. Свидетелските показания са били достоверни,тъй като при същите условия наемателят сключил договор за наем и след представянето на действителния собственик.
В гражданското съдопроизводство страната- ищец е господар на процеса. Тя определя предмета на делото и страната срещу която да насочи претенциите си. В конкретния случай ищецът е направил отказ от иск и в закрито заседание от 29.03.2005г Софийският районен съд е прекратил производството. С тези действия първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила,защото тази възможност- при висящо производство да се откаже от иска си-е дадена в разпоредбата на чл.119 ал.2 ГПК /отм./. С това положение въззивната инстанция е била длъжна да се съобрази и законосъобразно ,след като е изяснила до край спора от фактическа страна- С. Б. К. е бил изключителен собственик на целия апартамент ,е уважила допълнително искът за 1 645 щатски долари.
Оплакванията,развити в касационната жалба са неоснователни.
Решението на Софийския градски съд е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл.218 б ал.1 б.”в” ГПК . Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд от 19.10.2007г по гр.д. № 3755/06г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: