О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 09.06.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5356 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 13.05.2008 година по гр.д. № 380/2007 година на Монтански окръжен съд на основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) е признато за установено по отношение на И. Г. Ц. от гр. М., че Л. Е. И., Г. И. Г. и С. И. Ж. , всички от гр. М., не са собственици на ? ид. част от първи етаж на жилищна сграда с прилежащите и мазе и гараж, построена в УПИ * в кв. 43 по плана на гр. М., като на основание чл. 431, ал.1 ГПК (отм.), нотариален акт № 70, том ІІІ, нот. дело № 201/2002 г. на нотариус с район на действие Монтански районен съд е отменен в частта, с която Л. Е. И., Г. И. Г. и С. И. Ж. са признати за собственици на ? ид. част от описания имот. Съдът е приел за установено, че ищцата И. Г. Ц. е наследник по закон на Г. И. И. , починал на 19.01.2003 г., а ответниците Л. Е. И., Г. И. Г. и С. И. Ж. – наследници на И. Г. И. , починал на 17.08.2001 г. син на наследодателя Г. С нот. акт № 99 от 1980 година, Г. И. И. е прехвърлил на сина си И. Г. И. едноетажна жилищна сграда, ведно с дворното място върху което е застроена, съставляващо парцел **** от кв. 43 по плана на гр. М. срещу задължение на приобретателя да се грижи за прехвърлителя и съпругата му С. К. През 1981 година, И. И. е учредил на своя баща Г право да построи в имота втори етаж на жилищна сграда след събаряне на намиращата се в имота жилищна постройка при запазване на правото да построи за себе си първия етаж на новата сграда. В края на 1981 година сградата е била построена в груб строеж от И. Г. И. , като след събаряне на съществуващата в имота постройка, прехвърлителят Г. И. и съпругата му С. К. напуснали имота и се установили да живеят на друг адрес. С решение по гр.д. № 452 от 1992 г. на Монтански районен съд, алеаторната сделка от 1980 година е била развалена на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. След 1981 година и до завеждане на иска през 2002 година ответниците Л. Е. И., Г. И. Г. и С. И. Ж. са осъществявали непрекъсната фактическа власт върху целия имот. При така установените факти, съдът е приел, че с разваляне на алеаторния договор правото на собственост върху даденото по договора, а именно дворното място и построения първи жилищен етаж е преминало върху прехвърлителите Г. И. и съпругата му С. К. , а след смъртта им (Спаса К. починала през 1988 г.), правото на собственост върху ? ид. част от този имот е преминало по наследяване върху ищцата по делото И. Г. Ц., а останалата ? ид. част – върху ответниците Л. Е. И., Г. И. Г. и С. И. Ж. , поради което е уважил отрицателния установителен иск по отношение на ? ид. част от първия етаж на сградата, ведно с прилажащите му мазета и гараж, отменявайки при условията на чл. 431, ал.2 ГПК (отм.) нотариалния акт, удостоверяващ право на собственост върху тази част от имота. Изхождайки от обстоятелството, че собственик на втория жилищен етаж въз основа на отстъпено му право на строеж е бил наследодателят на ищцата Г с оглед осъщественото от ответниците непрекъснато несмущавано владение на етажа в продължение на повече от десет години, съдът е приел, че собствеността върху имота е придобита от тях при условията на чл. 79, ал.1 ЗС, поради което е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск в тази му част.
Касационна жалба против решението на Монтански окръжен съд в частта му, с която искът е отхвърлен по отношение на втория жилищен етаж е постъпила от И. Г. Ц.. Поддържа се, че произнасянето на съда по съществените материалноправни въпроси по приложението на чл. 88, ал.1 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗС – има ли обратно действие развалянето на договора; връща ли се правото на собственост у прехвърлителя по договора и явява ли се приобретателят недобросъвестен владелец след развалянето му, както и кой е началният момент на срока за придобивна давност в полза на приобретателя след развалянето на алеаторната сделка, решението се явява в противоречие с решение № 436 от 09.05.1986 г. по гр.д. № 168 от 1986 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 955 от 12.12.1986 г. по гр.д. № 551 от 1986 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 617 от 1984 г. по гр.д. № 39 от 1984 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 453 от 28.05.1986 г. по гр.д. № 200 от 1986 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 30 от 29.01.1987 г. по гр.д. № 877 от 1986 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд, както и с решения на ОСГК на ВС № 65 от 08.12.1981 г.; № 15 от 31.01.1986 г. и № 65 от 1981 година.
Ответниците по касационната жалба Л. Е. И., Г. И. Г. и С. И. Ж. поддържат, че липсват предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество считат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Възприетото от въззивния съд разрешение на съществените материалноправни въпроси относно обратното действие на развалянето на договора и последиците от развалянето е в съответствие с постоянната практика на съдилищата, израз на която са приложените към касационната жалба съдебни актове. В съответствие с установената практика въззивния съд е приел, че развалянето на договора има обратно действие, както и че приобретателят дължи връщане на всичко дадено по договора – приел е, че правото на собственост върху построеният първи жилищен етаж се е върнало върху прехвърлителите Г. И. и съпругата му С. К. , а след смъртта им е преминало по наследяване върху ищцата и ответниците по делото, поради което е уважил отрицателния установителен иск по отношение на ? ид. част от първия етаж на сградата. В съответствие с утвърдената практика на съдилищата е и изводът, че изграждането на постройката не създава право на собственост; че собственик е лицето, на което е учредено право на строеж, с оглед на което е формирал извод, че правото на собственост върху втория етаж от сградата е възникнало в полза на наследодателя на ищцата; че вторият етаж от сградата, който не е бил предмет на алеаторната сделка от 1980 г. не е подлежал на връщане след развалянето и, тъй като не се касае за приращение към имота, а за самостоятелен обект на собственост, който от възникването му е принадлежал на Г. И. и съпругата му С. К. В съответствие с утвърдената практика е и изводът за началото на срока на придобивната давност, която е текла от установяването на фактическа власт с намерение за своене от ответниците и наследодателят им И. Г. И. върху втория етаж на сградата, по отношение на който имот искът е отхвърлен като неоснователен.
С оглед липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 78, ал.3 ГПК касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените по делото разноски в размер на 200 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 16.07.2008 г. с адвокат А от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.05.2008 година по гр.д. № 380/2007 година на Монтански окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Г. Ц. да заплати на Л. Е. И., Г. И. Г. и С. И. Ж. сумата 200 (двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: