О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 817
София, 14.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 554 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 11.06.2008 година по гр.д. № 3056/2005 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от А. Н. А. от гр. С. против П. Н. В. от същия град, който е осъден да заплати сумата 2500 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Искът за разликата до предявения размер от 5000 лева е отхвърлен като неоснователен. С въззивното решение, първоинстанционното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 13516/2002 г. е обезсилено в частта му, с която предявените от А. Н. А. против Р. Б. В. и Н. П. В. от гр. С. са отхвърлени като неоснователни и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В решението на Софийски градски съд е прието, че на 28.06.2000 година, между ищеца А. А. и ответника П е настъпил конфликт, при който ответникът е ударил ищеца с юмрук в устата; от удара е бил избит първи горен десен резец; причинени са били малки разкъсно-контузни рани по лигавичната част на горната устна, оток с хематом. В резултат на нараняването, ищецът е търпял неудобства при отхапването в рамките на шест месеца; останал е и малък козметичен дефект, при напълно възстановяване функциите на отхапване, дъвчене и говор. За претърпените от ищеца болки и страдания, явяващи се в пряка причинна връзка с проявеното от ответника противоправно поведение, съдът е определил обезщетение в размер на 2500 лева, което е присъдил на основание чл. 45 ЗЗД. В частта му по исковете срещу законните представители на ответника П. Н. В., непълнолетен към момента на предявяване на иска, първоинстанционното решение е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от П. Н. В., Р. Б. В. и Н. П. В. Поддържа се, че по съществения за изхода на делото процесуалноправен въпрос: допустимо ли е съдът да обоснове решението си въз основа на доказателства, събрани по друго дело, решението е постановено в противоречие с решение № 65 от 28.02.1985 г. на Върховен съд, Първо гражданско отделение; решение № 530 от 1976 г. и решение № 525/1978 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд и решение № 2* от 21.10.1976 г. по гр.д. № 1684/1975 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед наличието на противоречива практика и по процесуалния въпрос до кой момент в хода на производството по делото е допустимо да се извърши поправка на исковата молба, чрез която се предявява иск срещу нов ответник. Приложено е решение № 576 от 23.02.1959 г. по гр.д. № 8022/1958 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд на Република България.
Срещу въззивното решение на Софийски градски съд в частта му, с която искът срещу ответника П. Н. В. е отхвърлен за разликата до предявения размер е постъпила насрещна касационна жалба от А. Н. А.. В жалбата се поддържа, че по въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД решението е постановено в противоречие с Постановление № 4 от 1961 г. на Пленума на Върховния съд и решение № 211 от 20.05.2008 г. по гр.д. № 6087/2007 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатият в касационната жалба процесуален въпрос: допустимо ли е съдът да обоснове решението си въз основа на доказателства, събрани по друго дело, не е от значение за изхода на делото. Съдът е постановил решението си в съответствие с принципа на непосредственост, залегнал в чл. 11 ГПК – въз основа на доказателствата, събрани в производството по делото: заключения на съдебно-медицински експертизи, допуснати и приети с определения на съда от 17.02.2004 г. и 19.04.2005 г.; изявления на страните относно безспорни за тях факти – съдебно заседание от 22.10.2003 г.; извънсъдебни признания за неизгодни факти, ценени наред с останалите доказателства по делото. Съдът изрично е изключил и не е ценил като доказателство по делото показанията на свидетелите, дадени по приложеното копие от следствено дело, основавайки изводите си на приетите в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: до кой момент в хода на производството по делото е допустимо да се извърши поправка на исковата молба, чрез която се предявява иск срещу нов ответник. Въпросът не е относим към изхода на спора, тъй като в хода на производството по делото не е допуснато изменение на иска, нито е допуснато конституиране на нов ответник, наред с първоначалния. Допуснатата поправка на буква във фамилното име на изначално конституирания ответник П. В. не съставлява изменение на иска, нито предявяване на иск срещу нов правен субект, а поправка на техническа грешка при изписване на фамилията, която не се отразява на индивидуализацията на лицето като правен субект.
Предвид изложеното и на основание чл. 287, ал.4 ГПК, изложените в насрещната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване не следва да бъдат разглеждани.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.06.2008 година по гр.д. № 3056/2005 година на Софийски градски съд, ІV Б гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: