О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 09.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 117 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 86 от 09.11.2009 г. по ч.гр.д. № С-85/2009 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 12 от 09.06.2009 г. по ч.гр.д. № С-17/2009 г. на Софийски градски съд, с което са наложени обезпечителни мерки върху и. по реда на чл. 22, ал.2 от ЗОПДИППД по искане на К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба, подадена от “Р” О. , гр. П.. Поддържа се, че са налице основания по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: допустимо ли е присъда на чужд съд, без да е призната официално от българските съдебни власти по реда на глава 36 раздел ІІ НПК да послужи като основание за образуване на производство пред КУИППД; следва ли принципът за защита правата на третите добросъвестни лица, изрично залегнал в чл. 4, ал.2 ЗОПДИППД да се прилага и когато капиталът на дружеството е придобит от трето лице преди налагане на обезпечителната мярка – приложим ли е в тази хипотеза текстът на чл. 6 ЗОПДИППД.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по същество на производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение № 12 от 09.06.2009 г. по ч.гр.д. № С-17/2009 г. на Софийски градски съд е допуснато на основание чл. 390, ал.1 ГПК вр. с чл. 391, ал.1, т.1 ГПК обезпечение на бъдещ иск на К. за у. на и. , придобито от престъпна д. против К. С. Х. от гр. П., “Р” О. , гр. П. и “Р” ЕО. , гр. С. чрез налагане възбрана на недвижими имоти, запори върху леки автом. и върху банкова сметка с титуляр “Р” ЕООД. Определен е срок за предявяване на бъдещия иск 30 дни, считано от датата на влизане в сила на определението. С определение № 86 от 09.11.2009 г. по ч.гр.д. № С-85/2009 г., Софийски апелативен съд е оставил без уважение жалбата на “Р” О. срещу първоинстанционното определение. Приел е, че обезпечението е допуснато след като с решение № 58 от 18.02.2009 г. на КУППД е било образувано производство за у. на и. , придобито от престъпна д. от лицето К. С. Х. , признат за виновен в извършване на престъпление – укриване на облагаеми доходи с влязла в сила на 21.01.2009 г. присъда на съда в гр. А., Федерална Република Германия. Приел е, че обезпечителни мерки следва да бъдат допуснати и върху имуществото на юридическите лица “Р” О. и “Р” ЕО. , по отношение на които е приложима разпоредбата чл. 6 ЗОПДИППД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.
Въпросът допустимо ли е присъда на чужд съд, без да е призната официално от българските съдебни власти по реда на глава 36 раздел ІІ НПК да послужи като основание за образуване на производство пред КУИППД не е обуславящ изхода на спора по допускане на обезпечение. Дали присъдата на чужд съд следва да е призната официално от българските съдебни власти по реда на глава 36 раздел ІІ НПК е въпрос относим към производството по чл. 28 ЗОПДИППД – производството по мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна дейност. Искането за допускане на обезпечителни мерки се изготвя от КУППД въз основа на доклада за постъпило уведомление по чл. 21, ал.1 или ал.2 ЗОПДИППД, т.е. въз основа на данни за започнало наказателно преследване, поради което няма пречка да бъде проведено преди или успоредно с производството по признаване на присъдата на чуждестранен съд, а дали и. то е придобито от престъпна д. , извършена в чужбина, която д. не попада под наказателната юрисдикция на Република България е без значение с оглед разпоредбата на чл. 3, ал.3 ЗОПДИППД.
Неотносим към изхода на правния спор е и въпросът следва ли принципът за защита правата на третите добросъвестни лица, изрично залегнал в чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД да се прилага и когато капиталът на дружеството е придобит от трето лице преди налагане на обезпечителната мярка и приложим ли е в тази хипотеза текстът на чл. 6 ЗОПДИППД. Съдът по обезпечението не събира доказателства, нито извършва проверка дали приобретателят на имуществото е бил добросъвестен, тъй като въпросът за добросъвестността на третото лице, придобило имуществото по възмезден начин преди налагане на обезпечителната мярка е по съществото на иска по чл. 28 ЗОПДИППД.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 86 от 09.11.2009 г. по ч.гр.д. № С-85/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: