О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 10.04.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4471 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 12.05.2008 година по гр.д. № 3819/2007 година на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 218з ГПК (отм.), е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 19.01.2004 г. по гр.д. № 10431/2003 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Е. А. М. от гр. С. против А. “М”, гр. С. за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 2* от 03.06.2003 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2940 лева. В решението е прието, че на 18.10.2002 г., ищецът Е. А. М. в качеството си на старши инспектор в Митница София при Регионална митническа дирекция гр. С. е допуснал поставянето на 60160 кг. суха суроватка под режим “Активно усъвършенстване с отложено плащане” въз основа на единен административен документ № 5000/5-2348, без да изиска от лицето, подало ЕАД да представи доказателства, че действува като представител на юридическото лице оператор и без в приложената справка към клетка № 44 на ЕАД да е посочено името или търговското наименование и адреса на оператора и мястото, където се възнамерява да се проведе операцията, с което е нарушил чл. 24, т.3 вр. с чл. 25 вр. с чл. 17, т.44 от Наредба № 11/1998 г. за реда на писмено деклариране на стоките пред митническите учреждения и чл. 127 ППЗМ, както и чл. 394, ал.3, т.2 и т.7 ППЗМ вр. с чл. 24, т.3 вр. с чл. 25 вр. с чл. 17, т.38 от Наредба № 11. Така допуснатото нарушение на трудовата дисциплина е било санкционирано от работодателя с дисциплинарно наказание уволнение, наложено със заповед № 2* от 03.06.2003 г. при спазване на изискванията на чл. 193, ал.1 КТ, чл. 194, ал.1 КТ и чл. 195 КТ. Прието е, че допуснатото нарушение предвид високо отговорните задължения на ищеца като служител на А. “М”, създал чрез действията си възможност за ощетяване на фиска чрез несъбрани данъци и такси за внесена стока, съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което работодателят е наложил съответно по тежест наказание – дисциплинарно уволнение.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Е. А. М.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като по съществения материално правен въпрос, имащ значение за развитието на правото – приложимите критерии по чл. 189 КТ при преценка за съответствие между допуснатото нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, съдът е приложил закона неточно. Поддържа се, че съдът е приложил закона неточно и по съществения процесуален въпрос – може ли решението да бъде основано на обстоятелства, които не са установени по делото. Въведени са оплаквания, че при преценката по чл. 189 КТ, съдът е приел за доказани както вината на служителя, така и факта на причинени от действията му вреди, които обстоятелства не са установени по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Критериите, въз основа на които се извършва преценката по чл. 189 КТ са визирани в закона: при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, като преценката, извършвана въз основа на тези критерии е в зависимост от обстоятелствата за всяко отделно дисциплинарно нарушение. Въпросът доколко допуснатото от служителя Е. А. М. дисциплинарно нарушение е съответно на най-тежкото дисциплинарно наказание е съществен, тъй като е обусловил решаващите изводи на съда за законност на извършеното уволнение, без обаче да е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т.3 КТ. При извършване на преценката по чл. 189 КТ, въззивният съд е съобразил тежестта на нарушението, изхождайки от възможните му последици, както и обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителя – съобразил е отговорността на функциите, с които служителят е овластен на заеманата длъжност “старши инспектор” в Митница София.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения в изложението към касационната жалба процесуален въпрос – може ли решението да бъде основано на обстоятелства, които не са установени по делото. Въпросът намира своето разрешение в чл. 235, ал.2 ГПК (чл. 188, ал.2 ГПК отм.), съгласно който текст съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Не е налице и неточно приложение на чл. 188, ал.2 ГПК (отм.), нито постановеният съдебен акт поставя неизяснени аспекти по приложението на закона, от значение за развитието на правото. Съдът е приел за доказани вината на служителя и факта на причинени от действията му вреди, въз основа на доказателствата по делото – доказателства, че след установяване на нарушението са били предприети действия по откриване на и стоката и лицето, подало ЕАД; че издирването на лицето е продължило повече от два месеца, а стоката не е била открита, както и че дължимите вносни митнически задължения и други държавни вземания, възникнали при отклоняване на 60160 кг суха суроватка по ЕАД 5000/5-2348/18.10.2002г. от митнически надзор възлизат на 17667 лв. в т.ч. 6721 лева мито и 10946 лева ДДС (докладни записки на ръководител инспекторат от 27.02.2003 г.; от 04.04.2003 г. и от 19.05.2003 г.); съобразил е и обстоятелството, че допуснатите нарушения при изпълнение на служебните задължения са доказани – установено е по безсъмнен начин, че митническия режим на стоката по единен административен документ № 5000/5-2348 е определен без данни за представителна власт на представилия документа, за търговското наименование и адреса на оператора, както и за мястото, където се възнамерява да се проведе операцията – обстоятелства, които не се оспорват и от уволнения служител Е. А. М..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.05.2008 година по гр.д. № 3819/2007 година на Софийски градски съд, Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: